Историите, които вдъхновиха Джордж Лукас за Междузвездни войни 20.12.2016, 11:28 | синефиш.бг
Без значение дали сте гледали всички епизоди от сагата или не, тя стана емблематична част от поп културата за последните 40 години. Когато Джордж Лукас започна да създава това, което се превърна в най-големият му успех, малцина предполагаха какво влияние ще окаже филма. Навсякъде, където отидете сега, 40-години по-късно, можете да видите логото, поставено навсякъде – от ябълки до торти за рождени дни.
Но зад историята има смисъл, който изглежда е бил забравен. Въпреки успеха, Междузвездни войни е далече от смисъла на оригинален продукт. Въпреки че съдържа много истории от реалния живот, като нацистки символизъм, който се репрезентира чрез Империята, Джордж Лукас „заема“ някои аспекти от различни книги и филми. Той внимателно ги напасва, за да създаде своя шедьовър. Връзката на сагата с различни модели от поп културата са налице във всичките й части, а в някои моменти дори изглежда, че Лукас просто е откраднал идея и я е използвал. Докато всяка история обрисува вдъхновение от нещо, режисьорът на Междузвездни войни не успява абсолютно винаги да бъде изтънчен. Вероятно ще разпознаете някои от идеите на момента.
1. Флаш Гордън
Самият той без излишни скрупули признава, че филмът му не е имал за цел да бъде римейк на класическия сериал „Флаш Гордън“ от началото на 30-те години на ХХ век. Но цялата сага е елегантна препратка към шоуто, от Облачния град до превърналата се в символ начална сцена. Да, Тази сцена не е запазена марка, откритие на Лукас. Тя е била емблема на „Флаш Гордън“ 40 години по-рано.
Сериалът с уникален подход за своето време съчетава фантастичната история със съвсем реални научни доказателства и технологии в едно място, изпълнено с магия. Той съдържа един мистичен аспект, който също е трансцедентиран в Междузвездни войни в проявлението на Силата.
2. The Hidden Fortress
Не е нужно да сте гений, за да осъзнаете, че Междузвездни войни взима доста вдъхновение от класическите самурайски филми. От характерните роби, до дуелите с лазерните мечове (най-вече финалният дуел на Оби Уан с Дарт Вейдър), всичко това се корени в класическия японски театър „Но“. Лукас сам назовава своето вдъхновение, в лицето на японския режисьор Акира Куросава и неговия филм от 1958 „Скритата крепост“. Той взима естетиката и средата от „Флаш гордън“ и ги наслагва върху историята на филма на Куросава. Самурайският филм е основа и на много от героите на Лукас, в това число двамата каращи се селяни, превъплътени в R2-D2 и C-3PO, също както могъщият Генерал от японската лента в лицето на Дарт Вейдър.
Разбира се, „Скритата крепост“ не е единствената творба на Куросава, с която могат да бъдат направени паралели. Филмът „Йоджимбо“, включва сцени, много подобни на тези в пивницата от „Нова надежда“, в която няколко непознати престъпници се съюзяват срещу нашия човек. Сцената също така приключва с размахване на остриета и ръка на пода.
3. Джоузеф Камбъл
Така, ако трябва да сме откровени, е леко нечестно да кажем, че Лукас е откраднал идеята на Камбъл, а по-скоро леко я е „заел“. Всъщност двамата са добри приятели и си сътрудничат в тази област. Джоузеф Камбъл е професор, философ и митолог, познат с редица трудове, главно в областта на сравнителната митология, насочени към пространствата на митовете, особено мита за героя, термин който установява и разглежда в своя труд „The Hero with a Thousand Faces“. В него Камбъл излага представата си за „мономит“, един универсален образец на героичните сказания, присъстващ във всички култури, предавайки и различни вариации на героичния цикъл. В създаването на вселената на Междузвездни войни, Лукас следва неговите идеи изключително педантично.
Камбъл дава основните характеристики, които се срещат във всеки мит, като менторът Оби Уан, например, или като двата свята – антиподи – Татуин и Звездата на смъртта.
4. Дюн
Много преди Междузвездни войни да застане начело на жанра фантастика, съществуваше „Дюн“. Автор на поредицата е Франк Хърбърт. Той е създаден през 60-те години на ХХ век и е един от първите в жанра научна фантастика. Той се счита за един от най-добрите научно-фантастични романи на всички времена.
Докато идеите, взети от „Флаш Гордън“, „Скритата крепост“ и трудовете на Камбъл проблясват едва-едва на повърхността, аспектите препращащи ни към „Дюн“ са буквално откраднати от популярния роман. Действието в книгата се развива в далечното бъдеще, на пустинна планета подобна на Татуин или Джеда, населена с фермери, които оцеляват благодарение на земеделие, като чичо Оуен и коренно население, което може да се променя, за да се защити от пясъчните бури, като ездачите Тускен.
„Дюн“ също така представя митичната способност за контролиране на ума, принцеса в беда и огромни пясъчни червеи, които определено нямат нищо общо с космическите плужеци от „Империята отвръща на удара“. Неговото влияние също е ясно изразено в трилогията, която се развива преди действието от първите филми, с Търговската федерация в „Невидима заплаха“, която е странно подобна на Космическата гилдия на Дюн във всички проявления.
Въпреки това, Междузвездни войни успява да си подсигури своето място в историята, като един от най-големите научно-фантастични филми на всички времена. Фактът, че не са съвсем изчяло оригинални, не променя нищо, дори напротив, знанието че зад всяка една история стои нещо отвъд, прави фабулата още по-дълбока и интересна. Greyklock
Затова се е оттеглил във ферма и се скрил от света. „Усетих, че участието в „Star Wars: Епизод едно – Невидима заплаха” ми донесе неподозирани възможности да изградя кариерата си, но и също така, че не ги заслужавам – казва той. – И не исках да се възползвам от тях, защото славата ми ги е донесла, а не талантът.”
Най-новият филм с участието на Кристенсен е драмата „90 минути в Рая” („90 Minutes in Heaven”), който се появява 5 години след предишния му „Телепорт”. „Знам, че ако се оттеглиш за няколко години това ще навреди на кариерата ти – допълва той. – Но си казах: „Ако се оттегля, а после и върна и докажа, че все още ставам, тогава ще имам усещането, че сам съм постигнал успеха си.”
През настоящата седмица списание "Сивостен" ще ви предложи пътешествие из дебрите на екранната фантастика с поредица от статии за превърнали се в класика през годините или пък по-непознати филми и сериали от жанра. Поводът, разбира се, е излизането на екран на единадесетия пълнометражен "Стар Трек", но това съвсем не значи, че ще се спрем единствено на него.
Всъщност, нека междугалактическата одисея започне с едно връщане назад във времето към една друга легенда. А именно - незабравимите Междузвездни войни.
Още откакто Джордж Лукас обяви, че ще се появят нови три филма по може би най-знаменитата фантастична поредица на всички времена – „Междузвездни Войни” – се зароди съмнението сред фенове и журналисти дали големият режисьор и продуцент, чийто филми са „символ верую” на няколко поколения зрители, ще може да повтори успеха си от преди 25 години. След като видяхме и трите ленти на голям екран, публиката действително се раздели на два лагера – харесващи и нехаресващи. Независимо от предпочитанията, новата трилогия не надмина по популярност и значимост старата. Кой обаче е виновен за това – дали Лукас и компания се провалиха в създаването й, или времената и нравите се промениха твърде много.
Отговорът е комплексен, защо всъщност 20 години са една твърде голяма разлика, за да може да има реална база за сравнение. Поначало беше невъзможно новата трилогия да има това влияние върху масите, каквото е имал оригиналният „Star Wars” от 1977. Представете си време, когато бъдещите създатели на Гугъл тепърва са влизали в детската градина, компютърът и Интернет още са били тъмна и далечна Индия, нямало е пиратство и гледане на филми, видеокасетата пък е била нов и ултрамодерен формат. „Нова надежда” е била истинска експлозия за детското въображение. Баща ми е разказвал как дори у нас, и то в малките градове по време на социализма, е трябвало да се чака с дни и часове за билет, за да се намери място за прожекцията. Ефектите пък са били нещо невиждано за публиката, чийто любимци дотогава са били най-вече уестърните на Серджо Леоне и Гойко Митич. Люк Скайуокър, принцеса Лея и Хан Соло са намерили лесно пътя до въображението на милиони хора от цял свят, във време, когато техника и филми са били далеч по-назад в развитието си.
Логично е, че тези хора, които освен всичко друго днес са на по четиридесет години, няма да успеят да усетят отново тръпката на детското въображение. Под въпрос са обаче хората родени значително по-късно и гледали шестте филма по приблизително едно и също време. На тях, визирайки гласуването в големи сайтове за кино и филми като IMDB, очевидно старата трилогия също е допаднала повече. Това всъщност е и може би най-големият успех на Лукас – че успя да създаде филми, които запазиха чара си през времето, не загубиха интереса и удоволствието от тяхното гледане. Защо?
Защото са плод на един велик ентусиазъм и една голяма любов. Всеки попадал на „Филм за филма”, вероятно е бил трогнат и ухилен до сълзи от това как човек засилва пластмасова реплика на изтребител, за да успеят да го пресъздадат в полет или как Кени Бейкър влиза в корпуса на R2-D2. Още повече, как е озвучен Дарт Вейдър (от Джеймс Ъръл Джоунс). Бях смаян колко труд и колко фантазия е използвал екипа на Лукас, за да успее да в своята междузвездна мисия. Струва ми се, че тъкмо това старание, тъкмо това желание придава блясъка на безсмъртна класика в “Междузвездни Войни”. Вярно, CGI ефектите в новите три филма също са великолепни и не може да има никакво сравнение. Красиво изрисувани от професионални художници, те изобразиха света на Лукас по-жив и истински от всякога. Едва ли не са ви зарадвали невероятните двубои с лазерни мечове, интересните извънземни, детайлните космически кораби и т.н. Лошото е, че фокусът падна в голяма степен върху тях. Мит е според мен, че хората харесват най-много фантастичното в подобни продукции. Зрителят търси в тях най-вече героите, в чиято роля иска да види себе си, техните отношения и приключения, от които би искал да бъде част. А именно интересните персонажи и тяхната история бяха в голяма степен избутани по-встрани, за сметка на зрелищните сцени и експлозии, мидихлорините и странните извънземни градове. Хан, Люк и Лея са много близки до гледащия, отколкото Анакин, Оби Уан и Падме успяха да станат.
Актьорите и сюжетът са друга основна точка в паралелът между двете трилогии. Като изключим може би Харисън Форд и Алек Гинес, останалите от колектива на първите три филма направиха ролите на живота си и независимо дали им харесва, или не, ще бъдат запомнени именно като част от легендата за „Междузвездни войни”.
Химията между тях в съответните епизоди обаче е неоспорима – всеки от ключовите персонажи беше подбран добре и си тежеше на мястото си. За епизоди I, II и III нещата седят по малко по-различен начин. Лиъм Нийсън (Куай Гон), Самюъл Джексън (Мейс Уинду), Кристофър Лий (Граф Дуку), Иън Макдармид (Сенатор Палпатин) са далеч по-популярни актьори, направиха много добри второстепенни роли и оставиха едно наистина хубаво впечатление, въпреки че както казахме по-горе, бяха в голяма степен изместени от пъстрите ефекти. Юън Макгрегър също беше добър избор за ролята на Оби Уан, но Хейдън Кристънсен и Натали Портман по-скоро дразнеха, а играеха основна роля в сюжета и практически трябваше да изнесат голяма част от екранното време на епизоди II и III на гърба си. Нещо, с което, по мое мнение, определено не се справиха добре. А Лукас вече имаше и влиянието, и финансовата възможност да наеме всеки актьор в Холивуд.
Сценарият е също една интересна въпросителна. Основна теза на много от феновете на старата школа беше, че новите филми били далеч по-глупави от старите. Не съм съвсем съгласен с това. И да, има нещо гениално в сюжета на старата трилогия, но това беше неговата простата. Всичко се свеждаше до добрата, стара, банална битка между добро и зло, облечена във въображението на Лукас. Нека не забравяме, че една от най-култовите реплики в старите филми беше „Люк, аз съм баща ти” – фраза, колкото легендарна и популярна, толкова и смешна като се позамисли човек над нея. За брилянтност и оригиналост в това отношение трудно може да се говори, като разбира се първо направим поклон пред Лукас и неговата фантазия, що се отнася до вселената, която успя да създаде. Това което залепяше за екрана беше неспирното действие, интересните и забавни диалози, добрата игра на актьорите и прекрасната атмосфера като цяло.
Тази очарователна семплост обаче той не успя да пренесе в новите филми. Неща като мидихлорини, претруфени градове, раси и имена най-вече затрудниха гледането на филмите и нямаха място там. Големите фенове, които са превърнали „Междузвездни войни” в своя първа и единствена страст, може би са им се зарадвали много, но тези „подробности” трябваше да останат в книгите на Тимъти Зан и прочие автори, в анимационните филмчета, видеоигрите и подобни продължения и разклонения на историята на филмите. Любовните истории между Падме и Ани пък ни отегчиха многократно. Един филм от поредицата „Междузведни войни” трябва да е всичко друго, но не и отегчителен. На места имаше и една особена несвързаност, която още повече пречеше на следенето на историята във филмите – странното начало на третия филм, например, липсата на по-детайлно фокусиране върху отношенията между героите, което създаде една голяма въпросителна над цялото поведение на Анакин. А накрая стана нещо подобно: Палпатин: „Джедаите са лоши, убий ги.” Анакин: „Добре.”
Чудех се в крайна сметка, новоизлюпеният Дарт Вейдър зъл ли е наистина, или просто тъп. В старата трилогия, ако трябва да сумираме набързо, имаше добри, лоши и Хан Соло някъде по-средата, което му придаваше още по-голям чар. И толкова – без излишни източни философии и микробиология, но пък далеч по-интересни.
Та, като теглим чертата, наистина новите епизоди не са и нямаше да могат да бъдат на нивото на старите.Това обаче не е причина да бъдат заклеймени така брутално, както направиха множество медии, защото по един или друг начин, те запазиха немалка част от чара на „Междузвездни Войни”. И ако старите ни дават едно хубаво и приказно изживяване, то новите пък са зрелищни и красиви. Можеха да бъдат и по-добри, можеха да бъдат и по-интересни, но пък и Лукас вече не е първа младост (няма дори да споменаваме какво направи с Индиана Джоунс). Все пак получихме още един шанс да надникнем в света на джедаите, по-жив и по-красив от всякога. Нека Силата бъде с вас.
