Грегор Шмидингер: Изкуството не бива да страда от вируса на политическата коректност

Грегор Шмидингер завършва дигитална телевизия в Университета за приложни изкуства в Залцбург. В момента посещава курсове за сценаристи в Университета на Калифорния в Лос Анджелис (UCLA).

Той е в София заради първата международна прожекция на неговия трети късометражен филм като режисьор – „Хомофобия”, в рамките на София Прайд Филм Фест.



Какво ви вдъхнови, за да заснемете „Хомофобия” – някакво определено събитие от вашия живот, или на ваш приятел, или е реакция срещу нещо, случило се в Австрия?

Грегор Шмидингер: Всъщност, нито едно от тези три неща. По принцип, при мен всичко започва с определени герои или тема, които бих искал да развия в дълбочина, както например се случи в първия ми филм „The Boy Nextdoor”. Друг път откривам идея, за която самият аз бих искал да науча повече и затова я разглеждам от няколко гледни точки. Така се роди „Хомофобия”. Първото нещо, което ми хрумна за филма, беше сцената, в която единият герой е насочил пушката си към другия, защото иска вторият да го целуне. И тогава се замислих какво би се случило, ако един човек използва насилието, за да получи обич. След това започнах да размишлявам върху проблема с това, което аз наричам авто-хомофобия, защото основната тема във филма е за себеприемането. Всеки хомосексуален човек преминава през тази фаза – когато осъзнае какви чувства изпитва, първоначално му е трудно да приеме себе си.

Вашият герой започна да приема себе си на финала на филма, може би защото намери опора и в друг, който успя да го приеме такъв, какъвто е.

Грегор Шмидингер: Това е началото на процеса по себеприемане. Моментът, в който героят ми насочи пушката към себе си, изразяваше неспособността му да приеме себе си. Но когато свали пушката, това вече беше знак, че нещата започват да се променят. Предпочитах да оставя финала отворен, без нещата да бъдат категорично разрешени, защото в живота не става така. На мен, например, ми бяха необходими няколко години, за да свикна с мисълта, че съм такъв, какъвто съм. В началото човек се самоотрича напълно, после започва да си мисли, че може би е бисексуален, докато накрая си признава, че е хомосексуален.



Показван ли е филмът по други фестивали? Как реагират зрителите на него?

Грегор Шмидингер: Премиерата ни беше във Виена пред 600 зрители. В по-голямата си част беше възприет много положително. Отвореният финал не се хареса на всички, защото хората са свикнали на готови отговори. Ние обаче много държахме да представим нещата по начин, който ще ги накара да се замислят след финала. И доколкото разбрах от реакциите сме успели в това. Интересно е, че имаше реакции от страна на жени, че не съм постъпил политически коректно в сцената, в която двамата герои говорят и единият описва най-желаната жена – която трябва да има големи гърди. Някои се бяха обидили. Но аз просто казах: „Ако можете да чуете за какво си говорят мъжете, когато са в чисто мъжка компания, няма да ми се сърдите.” И според мен политическата коректност не бива на всяка цена да бъда налагана в изкуството, защото тогава то се превръща в пропаганда.

Обвинявал ли ви е някой, че филмът ви е прогей пропаганда?

Грегор Шмидингер: Националистическата партия в Австрия се занимава с това да проучва кой филм с какви пари е финансиран. Моят има държавна субсидия, освен това може да бъде показван и в училища, за да бъде илюстриран проблемът с хомофобията. Та, националистите се притесняват, че филмът ми може да убеди някого да стане хомосексуален!

Трудно ми е да се сетя за български филм, в който централна да е темата за хомосексуалността. Дори да присъства в наши филми, тя е някоя от второстепенните сюжетни линии. Какво е положението в австрийското кино?

Грегор Шмидингер: Бих казал същото. Разполагаме с нови закони, които третират хомосексуалността по един модерен и толерантен начин, без да са перфектни. Но в нашето общество съществува пасивна хомофобия. Хората не крещят срещу теб, но пък говорят зад гърба ти. Разбира се, има голяма разлика между отношението в града и в провинцията. Нещата се променят към по-добро, си мисля. Една лесбийка, например, спечели телевизионно състезание, подобно на Американ айдъл, което е голяма крачка напред. Но все още има много публични фигури, за които е обществена тайна, че са хомосексуални. Аз си мисля, че ако го заявят открито, това ще помогне много. А във филмите в повечето случаи хомосексуалните герои са комични образи, използват се за разведряване на атмосферата и много хора си мислят, че да си гей е само това – един комедиен елемент от пейзажа. Преди две седмици имаше гей парад във Виена и снимките в медиите публикуваха само полуголи, полудели от купона хора, което не показва цялата картина. Самият аз никога не съм пострадвал от хомофобия, слава Богу, но това не значи, че много други хора не са.

Имате ли намерение да творите само в тази посока – да режисирате филми, посветени на теми, които засягат и интересуват хомосексуалните?

Грегор Шмидингер: И друг път са ме питали дали съм „хомосексуален режисьор на филми за хомосексуални”. Мисля си, че в момента все още приемам себе си и затова и филмите ми изразяват това – то ме вълнува най-силно в момента. С времето ще дойдат други теми, което ще ме интересуват. Дори настоящият ми проект, който е за игрален филм, и който аз наричам „пост-гей проект”, се надявам да ми помогне да направя крачката от ориентиран към хомосексуалните филм към ориентиран към останалата част от публиката филм. В него става дума за една хомосексуална двойка, но основната идея е тази да пораснеш и намериш своето място в света. За първата голяма любов и за това как ежедневието постепенно измества силните чувства. За това как да запазим връзката си в свят, който ни създава илюзията, че всичко може да бъде заменено много бързо с нещо по-ново, ярко и добро. Онлайн можеш да намериш 50 човека, които се намират в радиус от 2 км от теб и всички да изглеждат много добре, но това не значи, че ще бъдеш по-щастлив, ако постоянно прескачаш от един на друг. И докато нашето общество насърчава подобно отношение, аз се интересувам от запазването на връзката.



Филмът чисто австрийска продукция ли ще е?

Грегор Шмидингер: Нямам представа, но искаме да поканим бъдещите ни зрители да ни помогнат, така, както направихме и с „Хомофобия”. Ще разчитаме на тях при написването на сценария – ще им зададем въпроси за най-лошия момент в тяхната връзка, например, и може би ще получа интересни идеи, които да използвам в сценария.

Що се отнася до „Хомофобия”, благодарение на зрителите събрахме 10 хил. долара от дарения. В зависимост от сумата на дарението си хората получиха различни неща: възможност да си свалят филма в HD, или да получат дигиталния дневник на продукцията, достъп до затворена група във фейсбук, в която обсъждахме всякакви въпроси, свързани с продукцията – там те можеха да дават идеи и да коментират всичко, което правим. Така, например, ми помогнаха за избора на имидж за плаката, защото благодарение на тях осъзнах, че първият плакат не изразява ясно идеята на филма. Помогнаха ми и в избора на актьори – странното е, че подкрепиха първоначалния ми интуитивен избор, от който аз се отказах, защото започнах твърде много да анализирам нещата.

В началото приемаш зрителските идеи като критика, насочена лично срещу теб, но след това свикваш и се научаваш да извличаш най-доброто. Сега съзнавам колко полезно може да е това за който и да е творец, особено в наше време. Не само от чисто творческа гледна точка, но и като маркетинг – преди още филмът ти да излезе, вече имаш лоялни зрители.

Доколко такъв подход помага в Австрия?

Грегор Шмидингер: Ние направихме всичко това на английски, за да не се ограничаваме само с австрийската публика. Но бях изненадан, че около 45 % от даренията бяха именно от австрийци. Като цяло австрийският пазар не е голям и е предвидим. Авангардното кино, тип Михаел Ханеке, има своята ниша, има и много успешни черни комедии, макар и с ограничен брой зрители. Основно присъстват американските филми, които се гледат повсеместно. За игралния си филм се надявам да бъде копродукция с Германия, защото така ще имаме потенциално 10 пъти повече публика.

от Лора Трайкова


Можете да гледате филма онлайн http://www.youtube.com/watch?v=NAxEw58AY8c