Филм за гейове обедини бивша Югославия. Над 600 000 души от републиките на бившата СФРЮ гледаха „Парад” на Сърджан Драгоевич. Комедията бързо се превърна в един от най-успешните сръбски филми и от днес вече шества и по българските екрани.
Въпреки очакванията на критиците, че „Парад” ще има само фестивален успех и че комерсиалните разпространители няма да заинтересовани от такъв филм, той бързо стана истинско явление в киното. Това вероятно се дължи на балканската специфика, наболялата тема за правата на гейовете и невероятния начин, по който филмът лекува със смях раните на бивша Югославия.
Сърджан Драгоевич типично по балкански загърбва политическата коректност и нарича нещата с техните истински имена. Сюжетът се върти около ветеран от войната, който се е превърнал в гангстер, но е натоварен от съпругата си с тежка задача – да охранява първия гей парад в Белград.
Събитията от филма са базирани на историята на истинско шествие на хомосексуалисти в сръбската столица преди повече от десетилетие. Тогава група неонацисти едва не избиха гейовете. Въпреки крайно десните си хомофобски убеждения главният герой във филма обаче трябва да работи за хора с различна сексуална ориентация.
С времето между него и един от организаторите на парада се заформя странно приятелство и всеки става поне малко по-толерантен. За да намери охрана за хомосексуалистите главният герой е принуден да търси подкрепления сред бившите си врагове от Босна, Хърватска и Косово.
Причината е, че хомофобски настроените сръбски ветерани отказват да му помогнат. За да се справи с непосилната задача, гангстерът преминава пред всякакви абсурдни ситуации, в които е готов да жертва себе си в името на свободата и човешките права.
Режисьорът Сърджан Драгоевич сподели, че е получил писма от хомофоби, които са били силно повлияни от филма и дори са открили, че започват да харесват гейовете. От „Парад” се разчувствали и ветераните в Хърватия.
В Дубровник обаче имало проблеми, защото местният католически епископ отказал да допусне филма в кината. Това подействало като безплатна реклама, защото веднага се заговорило за „Парад” и всички искали да го гледат. Това Сърджан Драгоевич тълкува като доказателство, че Господ одобрява неговия филм.
За огромния успех на „Парад” заслуга има не само режисьорът, но и перфектният актьорски състав. Имената на актьорите не са известни в България, но изпълненията им със сигурност ще се запомнят.
Награждаван поет, пънк рок музикант, дипломиран психоретапевт. Сърджан Драгоевич е автор на някои от най-запомнящите се балкански филми за последните две декади като: „Ние не сме ангели", „Рани", „Свети Георги убива змея". На тазгодишния „София филм фест" бе представена и последната му лента - „Парад", която буквално взриви публиката. Със сръбския режисьор си поговорихме за модерните телевизионни продукции, толерантността на съвременното общество и Джон Кюсак.
Създали сте първия си филм, когато сте били на 29 г. Как ви повлия успехът на „Ние не сме ангели"?
На 22 години постигнах нещо, което се оказа далеч по-важно за мен. Тогава бях млад поет и написах първата си стихосбирка - "Knjiga akcione poezije" ("The Book of Action Poetry"), която през 1986 г. спечели югославска награда за поезия. Това беше сериозният успех за мен, на 29 вече се чувствах обръгнал и шумът около филма не ми повлия изобщо.
Имали сте и пънк рок група. Какво си спомняте от онези времена, свирили ли сте пред много публика?
Свирeхме яко. В края на 70-те и началото на 80-те в Белград имаше доста силна сцена за ню уейв банди. Тогава бяхме в гимназията и начинанието просъществува за период от около 2 г. и половина. След това през 1981г. всички отидохме в казармата, а когато излязохме, установихме, че енергията, искрата си е отишла. Всеки бе поел по свой път и разбрахме, че TV Moroni няма да я бъде. Но това беше един страхотен период от моя живот, който оказа сериозно влияние в по-нататъшния ми път.
Учили сте клинична психология. Помогна ли ви този факт в изграждането на по-пълнокръвни образи за вашите филми?
По-скоро ми помогна да изграждам и развивам истории, отколкото персонажи, които да влияят на публиката. Както можете да видите и в „Парад", повествованието тече като една малка психотерапевтична сесия. В началото не сте сигурни какво точно гледате, после си мислите, че е комедия, а накрая се оказвате въвлечени в трагедия. Всичко това се прави с цел да се обърка публиката и да се провокира емоционалния й отклик. Но да се върнем на въпроса. След като завърших клинична психология, работих като психотерапевт за период от 1 г. Обаче се отегчих и реших да се захвана с масова психотерапия - кино.
Да поговорим малко и за периода, който сте прекарали в САЩ. Какво ви даде и какво ви взе той?
Видно е, че нищо полезно не произлезе от времето, което прекарах там. Имах договор с Miramax Studios, но с тях така и не открихме проект, който да задоволява и двете страни. Основно си лежах край басейна, гледах как разни колибрита пият цветен прашец и пишех мои си сценарии. Калифорния е страхотно място за живеене, но не и за правене на филми.
Какво мислите за Джон Кюсак?
С него имахме крайно неуспешен опит за съвместна работа тук в България. Наистина го съжалявам, задето не ми позволи да развия виждането си по отношение на общия ни проект и затова, че не ми повярва като режисьор. Филмовите звезди обикновено са примадони, които не приемат критика. Срещал съм доста такива и това им е обща черта. Сценарият, който бях написал и филмът, който подготвях с работно заглавие „Корпорация Война" („War, Inc."), беше наистина обещаващ. Беше замислен като модерна версия на Кубриковия "Dr.Strangelove", но за жалост Кюсак не му даде шанс. В крайна сметка всичко завърши с една доста неуспешна и повърхностна лента.
Правил сте и телевизионни продукции. Бихте ли се захванал с подобно начинание отново и какво ви е мнението за състоянието на съвременната телевизия?
Знаете ли, аз почти не гледам телевизия, като изключим някои сериали като "Престъпна империя", "Mad Men", "Breaking Bad". Някои от тези продукции са доста по-интересни от пълнометражни филми. Проблемът в Сърбия, а смятам и като цяло на Балканите, е, че бюджетите за подобни проекти са прекалено свити и не можеш да постигнеш особено високи цели. В пространството почти изцяло гравитират разни абсурдни сапунени опери. Бих снимал сериал, но само ако разполагам с бюджет, който е по-сериозен от обичайните за региона.
Епископът на Дубровник спря показването на „Парад". Това не ви ли провокира да създадете филм, захващащ се с църковните стереотипи, както го правите с хомофобията и ксенофобията в последната ви лента?
По-скоро не. Уважавам църквата, независимо дали съм вярващ или не. Аз съм атеист и нe изпитвам влечение да коментирам църковни въпроси. Може би за тази ми позиция е повлиял фактът, че сестра ми е монахиня. Ние се обичаме, въпреки че сме много различни. В семейството ми толерантността винаги е била много важна. Забраната на католическия свещеник ме кара да мисля, че Господ обича и одобрява „Парад". Филмът спечели една от трите награди на екуменическото жури в Берлин. Вярвам, че Бог спомага за популяризирането му чрез действията на епископа.
Доколко е толерантно всъщност съвременното общество към т.нар. „различни" и не смятате ли, че често пъти те сами провокират агресията на „нормалните" с прекалената си показност и фриволно поведение?
Това е сложен въпрос. Явно агресията се изостря със задълбочаващата се икономическа криза. Общественото мнение бива манипулирано от медии, притежавани от разни олигарси и мозъчни тръстове. Налице е опит за насочване на народния гняв и недоволство срещу малцинствата и по-слабите социални групи. Това се прави, за да се отклони вниманието на хората от същинските проблеми и техните първоизточници. Не смятам, че хората от този край на Европа са по-агресивни или по-малко толерантни в сравнение с други жители на Стария континент. В малка или по-голяма степен говорим за политически процес.
В България младите употребяват израза "freak parade" ("парад на изродите" - бел.ред.). Ако трябва да направите собствен списък с хора, които да участват в подобно събитие, кого бихте поставили в него?
Не смятам, че някой заслужава да бъде "кичен" с подобен етикет. Намирам хората за изначално добри, толерантни и любящи. Затова се замислям двойно по-дълго от обикновено, преди да нарека някого изрод.
УСТАШ Подигравателно прозвище на хърватите. Използва се от сърби, босненци и косовски албанци.
БАЛИЯ Подигравателно прозвище на босненците. Използва се от хървати, сърби и косовски албанци. ШИПТЪР Подигравателно прозвище на косовските албанци. Използва се от босненци, хървати и сърби.
ПЕДАЛ Подигравателно прозвище на хомосексуалните. Използва се от всички.
Създателите на сръбския феномен „Парад“ откриват първия бургаски мултиплекс 14.05.2012, 12:32 | Press Release
Най-касовата сръбска комедия в историята ще има своята българска галапремиера на 16 май от 19:00 часа в Cinema City Бургас. Филмовият феномен "Парад", гледан от над 600 000 зрители на Балканите, ще открие първия модерен мултиплекс в морския град. Cinema City Бургас отваря врати за посетили в същия ден.
Специално за събитието, в България ще пристигнат част от създателите на филма – култовия сръбски режисьор Сърджан Драгоевич, продуцентката Биляна Първанович и актьорите Никола Койо и Наташа Маркович. Сред поканените са и популярни бургазлии, като певицата Тони Димитрова, композиторът Стефан Диомов и кмета на града Димитър Николов.
Безпощадно смешната комедия разказва за хомофобен гангстер и собственик на охранителна фирма, който сключва необичайна сделка, за да задържи разочарованата си годеницата. Той обещава на група обезверени активисти да осигури охрана за първия гей прайд в Белград. Задачата се оказва по-трудна от очакваното и след многобройни проблеми с полицията, подчинените му и собствения му син-фашист, отчаяният мъж потегля на комична мисия през цяла бивша Югославия, за да събере боен отряд от някогашни смъртни врагове – хърватин, босненски мюсюлманин и косовски албанец. След месеци на екран в Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Албания, "Парад" най-накрая пристига в България. По случайност, премиерата му съвпада с 17 май – международния ден срещу хомофобията. Съвпадението е подходящо, защото според режисьора Сърджан Драгоевич хуморът е чудесно средство за борба с предразсъдъците.
"Парад" тръгва по екраните в цялата страна на 18 май. ... още »
Църковните власти в хърватския град Дубровник забраниха прожекциите на сръбската комедия „Парад", превърнала се в истински хит в бивша Югославия. Филмът, който бе един от хитовете в програмата на 16-ия „София филм фест", разказва история, която въвлича ветерани от Балканската война в гей парад.
Забраната е наложена заради хомосексуалното съдържание и невъзможността да представи сърбите като агресори във войната.
Копродукцията между Сърбия и Хърватия с участието на актьори от двете държави разказва историята на пенсиониран сръбски войник, който набира бивши вражески войници от Хърватия, Босна и Косово, за да защитят гей парад в Белград, чието провеждане е заплашено от националисти. Лентата на режисьора Сърджан Драгоевич е привлякла повече от половин милион зрители на Балканите, като 160 хил. души са го гледали само в Хърватия - цифри, недостижими за холивудските блокбъстъри в региона.
На "Берлинале" тази година филмът беше приет положително като утвърждаващ толерантността между хората, но в Дубровник проблемите започнаха по друга причина. Тъй като единственото кино в града е в ремонт, прожекциите са преместени в импровизиран театър, собственост на Римската католическа църква.
От църквата заявиха, че лентата не може да бъде излъчвана заради хомосексуалното съдържание, което е в разрез с католическата доктрина, но и защото представя сърбите и мюсюлманите по идентичен начин. Епископът заяви пред Reuters, че политическото послание на филма е дори по-притеснително. Според църковните власти сърбите, които се възприемат на Балканите като агресори заради ролята си в етническите войни през 90-не години, са приравнени със своите жертви.
Средновековният град Дубровник на Адриатическо море е бомбардиран от югославските войски по време на хърватската война за независимост в периода 1991-95 г.
„Не смятам, че толерантността означава да забравиш и да изтриеш случилото се. Всеки трябва да приеме миналото и да гради отворено бъдеще, основаващо се на истински факти", допълни още епископът.
Режисьорът на „Парад" остана разочарован от новината: „Няма проблем, ако забраната е свързана с хомосексуалната любов, но съм разочарован от политическите обяснения за нападатели и жертви. 17 години след войната ние все още не позволяваме на новите поколения да израснат в нормални държави, необременени от действията на поколенията преди тях."