В „Step Up: Революция”, танцуването е универсалното лекарство
17.08.2012, 04:27 | синефиш.бг
В „Step Up: Революция”, танцуването е универсалното лекарство. Сблъсък между богати и бедни, алчни предприемачи и млади идеалисти, и разбира се, денс стилове.
„Step Up: Революция”, четвъртата разходка на поредицата, в която млади хора танцуват чрез чувствата си, се премества в Маями и установява история, сякаш изрязана от вестниците. Младежи протестират срещу икономическата несправедливост.
Сервитиор от хотела, Шон (Райън Гузман) е част от група, известна като Мафията, която организира сложни улични изпълнения около града. Когато той среща Емили (Катрин МакКормик), амбициозна танцьорка и дъщеря на предприемач, който планира да завземе неговия квартал се получава сблъсък между стилове на живот и стилове на танцуване.
Режисиран от Скот Спийр, филмът има прекомерно ярки цветове, подобно на реклама на безалкохолно, въпреки че може и да е целенасочен опит за осветяване на всеизвестната тъмнота при 3D прожекциите. Въпреки че специфичната за локациите хореография изглежда като впечатляваща, обезумелия монтажен стил на филма прави трудно чистото и просто наслаждаване на телата, движещи се в пространството.
Музикалният избор предполага, че съществуват само два типа музика – басовия, срязващ стил на днешната младеж или по-точно дъбстеп и бавната сладникава емо музика за замечтаните моменти на романтика и интимно танцуване.
Филмът завършва с предвидимо победоносна нотка. Със смътни и банални фрази за помирение и предложение за участие в международна кампания за места със съмнителна трудова практика.
Вероятно никой не очаква напълно оформена и убедителна политическа трибуна от „Step Up” филм, но когато той добави „Революция” в заглавието и директно се заеме със социална справедливост и обществено дело, в крайна сметка трябва да има повече във филма от повърхностен идеализъм.
Марк Олсън, Los Angelis Times превод – Стефан Димов
... още »
|