Любимите ни реплики от Холивуд 12.05.2017, 10:40 | синефиш.бг
Всеки човек има любими филми. Но дори и да ги е гледал по няколко пъти, едва ли може да възпроизведе целия сюжет дума по дума. Обикновено помним в детайли конкретни моменти, а в най-честия случай конкретни реплики. Добрата реплика може да ни извади от летаргията на скучното повествование, а ако пък тя е изречена на точното място в точното време, може да превърне филмa в култов. Това са едни от най-забавните и популярни реплики в историята на холивудското кино.
„Само един чревен вирус ме дели от перфектното ми тегло“
Дяволът носи Прада
Асоциацията на учителите по природни науки и биология използват тази реплика от популярния филм в часовете си, за да провокират дискусия между учениците за имиджа на тялото в съвременното общество, както и за ролята на здравословното хранене в живота на тийнейджърите.
„Никой не е съвършен“
Някои го предпочитат горещо
Последната реплика, изречена в този филм не е трябвало да бъде включена във финалната версия на филма. Сценаристите и режисьорът на филма Били Уайлдър я сложили в устата на актьора временно, докато се намери нещо по-ефектно, което актьорът да съобщи на публиката.
"Арго – начукай си го"
Арго
Сценаристът на филма Крис Терио всъщност намерил тази реплика в реално случил се диалог, описан в разсекретен доклад на агента Тони Менедес, изигран от режисьора на филма Бен Афлек. Тя се отнася именно за кризисната ситуация със заложниците в американското посолство в Иран през 1979 г.
„Аста ла виста, бейби!“
Терминатор 2
„Сайонара, бейби“ – това е версията на прочутата реплика, когато филмът започва да се върти по кината в държавите, в които официален език е испанският. Тази промяна се наложила, тъй като за този тип публиката, изреченото от героя на Арнолд Шварценегер, хич не звучало остроумно и забавно.
„Покажи ми парите“
Джери Магуайър
Режисьорът Камерън Кроу споделя нещо интересно за прочутата реплика на Куба Гудинг Джуниър. от филма – „Най-странният момент, в който тази реплика се повтаря в общественото пространство е когато Джордж Буш и Барак Обама я цитират в традиционното си обръщение към нацията. Когато Обама я каза, майка ми звънна и ми каза: „Е, направи го! Ти най-накрая накара Буш и Обама да се обединят около нещо“
„Остави пистолета, вземи канолите!“
Кръстникът
Ричард Кастелано, който играе Клеменца, импровизирал подобна реплика в една от предшестващите сцени, като помолил жена си да вземе прословутия десерт от магазина, преди да се прибере вкъщи. Тази реплика намерила приложение по-нататък във филмовата фабула и се превърнала в легендарна.
„Сериозна съм! И не ме наричай Шърли!“
Airplane
„Мисля, че хората си спомнят тази реплика, заради начина, по който Лесли Нилсен я изрича.“ – споделя Джеф Зукер, който е сценарист на филма, заедно със своя брат Джим Абрахамсън. „Начинът, по който той я казва, беше точно така, както си представяхме, че тя ще звучи в устата на този, който ще изиграе ролята. Казахме на актьорите да се преструват, че не знаят, че участват в комедия.“
„Йипи-ки-йей, шибаняк!“
Умирай трудно
Написах репликата „Йипи-ки-йей, задник!“ – казва сценаристът Стивън де Соуца - „но Брус в последния дубъл промени последната част на „шибаняк“ и това много развесели снимачния екип. От студиото притеснително я оставиха във филма, с уговорката, че ще изчакат реакцията на тестовата публика, чието пълно одобрение я направи вече легитимна част от филма. Не винаги обаче става така!“
"Искам да поръчам като нейното!"
Когато Хари срещна Сали
Според Били Кристъл Мег Раян много дървено изиграла сцената, в която се преструва, че получава оргазъм в ресторанта. Трябвало да се намеси режисьорът Роб Рейнър, който да я обучи и да ѝ направи показно на оргазъм, „на който би завидял дори Кинг Конг“. След това тя се отпуснала и сцената, както и репликата, която следва завинаги остават в историята на киното. ДАС
"Арго" с "Оскар" за най-добър филм 25.02.2013, 08:10 | синефиш.бг
Политическият трилър "Арго", описващ реални събития, свързани със служителите в американското посолство в Иран, взети за заложници през 1979 г., спечели "Оскар" за най-добър филм.
Това е първият случай на награден с топ отличието на Американската академия за кинематографично изкуство и наука филм, чиито режисьор не участва в надпреварата за "Оскар" след "Да возиш мис Дейзи" през 1989 г. Въпреки че Бен Афлек не е номиниран в режисьорската категория, филмът му "Арго" се открои като фаворит, спечелвайки наградите на гилдиите на режисьорите, сценаристите, продуцентите и филмовите актьори. Лентата бе обявена за най-добра драма на наградите "Златен глобус", донесе и режисьорското отличие на Афлек и спечели британския еквивалент на "Оскар"-ите - БАФТА.
Призът за най-добър филм за "Арго" бе приет от продуцентите на филма Бен Афлек, Джордж Клуни и Грант Хеслов. Заложническата драма се съревноваваше за топ отличието с филмите "Любов", "Зверовете от дивия Юг", "Джанго без окови", "Клетниците", "Животът на Пи", "Линкълн", "Наръчник на оптимиста", "30 минути след полунощ".
Роденият в Тавайн режисьор Анг Лий спечели втория си "Оскар" за филма "Животът на Пи", създаден по едноименния роман на Ян Мартел. Лентата, получила 11 номинации за най-престижните киноотличия, бе възхвалявана от критиката за умението на Лий да вдъхне живот на подобна сложна литературна творба. Анг Лий печели приза за най-добър режисьор в година, която режисьорската надпревара бе една от противоречивите, тъй като от нея бяха изключени сочените за фаворити Бен Афлек и Катрин Бигълоу.
58-годишният Анг Лий започва кариерата си като режисьор на китайскоезични филми. Първи "Оскар" през 2006 г. му носи драмата"Планината Броукбек", проследяваща сложната любовна история между двама каубои.
Даниъл Дей-Луис стана първият актьор в историята на "Оскар"-ите, печелил три пъти наградата за най-добър актьор. 55-годишният Даниъл Дей-Луис, който има британско и ирландско гражданство, бе неизменен фаворит за "Оскар" за главна мъжка роля в наградния сезон. Той спечели всички основни отличия, сред които "Златен глобус", британския "Оскар" - наградата БАФТА, и приза на американската Гилдия на филмовите актьори.
Даниъл Дей-Луис става и първият актьор, спечелил "Оскар" за превъплъщението си в образа на президент на САЩ. Предишните две награди "Оскар" за най-добър актьор на Даниъл Дей-Луис са за ролите му във филмите "Моят ляв крак" (1989 г.) и "Ще се лее кръв" (2007 г.)
Актрисата Дженифър Лоурънс надделя в оспорваната надпревара с Джесика Частейн и спечели първата си награда "Оскар" за най-добра актриса. Отличието й бе присъдено за ролята й на млада вдовица в лентата "Наръчник на оптимиста" на режисьора Дейвид О'Ръсел.
22-годишната Лорънс и преди е била номинирана за "Оскар" - за най-добра актриса през 2008 г. за изпълнението й във филма "Зимен дар".
Ан Хатауей спечели първия си "Оскар" - за най-добра актриса в поддържаща роля - за превъплъщението си в образа на Фантин в мюзикъла "Клетниците". "Сбъдна се", заяви развълнуваната актриса, гледайки статуетката.
30-годишната Ан Хатауей, сочена през наградния сезон за фаворит за приза за най-добра актриса в поддържаща роля, пожертва дългите си кестеняви коси, подложи се на драстично гладуване и отслабна с 11 килограма, и усъвършенства в продължение на шест месеца уменията си да плаче и да пее, за да изпълни сърцераздирателното парче "I Dreamed a Dream."
Хатауей се пребори за наградата за най-добра актриса в поддържаща роля с конкурентки като носителките на "Оскар" Сали Фийлд, Хелън Хънт, и с номинираните и преди Ейми Адамс и Джаки Уивър.
Ан Хатауей също има предишна номинация за най-престижното киноотличие - за най-добра актриса през 2008 г. за изпълнението й в драмата "Рейчъл се омъжи".
30-годишната актриса е позната на зрителите с ролите си във филми като "Дневниците на принцесата", "Планината Броукбек", "Дяволът носи Прада", "Булчински войни", "Черният рицар: Възраждане".
Кристоф Валц спечели втория си "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля за четири години под режисурата на Куентин Тарантино. Този път престижното отличие му се присъжда за изпълнението му в лентата "Джанго без окови".
"Участници сме в едно героично пътуване, героят е Тарантино", сподели със задавено вълнение Кристоф Валц, приемайки наградата.
Австрийският актьор проби в Холивуд в ролята на очарователен, но зъл нацистки полковник във филма "Гадни копилета" на Куентин Тарантино. През 2010 г. ролята му донесе първата статуетка "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля.
Победата на тазгодишните награди носи на Кристоф Валц завидния рекорд от два "Оскар"-а от две номинации. В поддържащата категория австриецът бе предпочетен пред големи холивудски актьори като Робърт де Ниро и Томи Лий Джоунс и получи номинация за "Джанго без окови", с каквато се разминаха Леонардо ди Каприо и Джейми Фокс.
Преди да бъде представен на Куентин Тарантино, 56-годишният Валц - син на сценични дизайнери, е работил предимно в германските театър, телевизия и кино. Тогавашните му опити да намери място в англоезични продукции остават неуспешни.
Трогателната история "Любов", режисирана от Михаел Ханеке, спечели наградата за най-добър чуждоезичен филм, след като доминираше наградните церемонии в Европа и САЩ.
Лентата - големият победител на кинофестивала в Кан, изненадващо получи пет номинации за "Оскар", в това число за най-добър филм, най-добър чуждоезичен филм, най-добър режисьор и сценарий за Михаел Ханеке, и най-добра актриса за Еманюел Рива.
"Храбро сърце" - историята на непокорна червенокоса принцеса, донесе на студио "Пиксар" седми "Оскар" за най-добра анимация.
Историята на "Пиксар"/"Дисни" се развива в древна Шотландия и е фокусирана върху приключенията на тийн принцесата Мерида, която се противопоставя на майка си в желанието си да заобиколи традициите, за да следва собствения си път.
Режисирана от Марк Андрюс и Бренда Чапман, самата анимация също се отклонява от традициите на "Пиксар" с фокуса си върху силен женски образ в главната роля. Лентата освен това пресъздава по-страховито чувство от предишните продукции на студиото, сред които "Играта на играчките" и "Колите".
През 17-годишната си история студио "Пиксар" демонстрира умение както в правенето на филми, така и в печеленето на "Оскар"-и. Победата на "Храбро сърце" носи на "Пиксар" седма награда от въвеждането на категорията за най-добра анимация през2001 г.
Американската академия за кинематографично изкуство и наука раздаде тази вечер за 85-и път най-престижните награди в света на киното - "Оскар"-ите. Церемонията се състоя в "Долби тиътър" в Лос Анджелис. ... още »
Филмът на Бен Афлек "Арго" беше признат от Гилдията на режисьорите по време на юбилейната 65-та церемония в Лос Анджелис, за най-добрата режисьорска работа на годината, предаде Би Би Си.
За разлика от небивалиците, с които сме свикнали да ни забавлява киното, в "Арго" всичко е истина.
През 1979 година активистите на иранската революция нахълтват в сградата на дипломатическата мисия на САЩ в Техеран и вземат намиращите се там 52 служители като заложници. Шестима от тях успяват да се измъкнат и да намерят убежище в резиденцията на канадския посланик. Техният престой е дълъг, а животът им е постоянно заплашен, тъй като революционерите не познават понятието дипломатически имунитет. Официално това са канадски гости, които не напускат пределите на къщата, и за всеки случай - на хола.
Извън пределите на резиденцията, те ще бъдат обявени за агенти на омразния империализъм, които не могат да очакват милост от фанатизираните и бдителни пазители на иранските традиционни ценности. С тази ситуация се сблъсква ядрото експерти на ЦРУ. Положението е напечено, назрява идеята за намеса на специални части, което ще доведе до касапница и кръвопролития с неизвестен изход.
Агентът Тони Мендес (Бен Афлек), член на въпросната група към шпионското ведомство, преживява моментна семейна криза и в желанието си да не къса контакта с невръстния си син, се заглежда в телевизионния екран, коментирайки заедно с него действието по телефона. Мелодраматично, но крайно плодотворно начинание, в което узрява простичката идея за създаване на фалшив холивудски филм, жизнено нуждаещ се от ирански пейзажи.
С това встъпление, Бен Афлек който е режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля успява да създаде и поддържа един разказ, който има всички достойнства на добрия шпионски трилър. Копродуцент е Джордж Клуни, доказал таланта си в произведения на подобна тематика.
Далеч от екшън-подхода на Джеймс Бонд и по-скоро сродяваща се с Джон Ле Каре или Исаев-Щирлиц, историята се концентрира върху два основни елемента – хаоса царящ по улиците на Техеран с фанатизираните тълпи и негодуванието им във всички негови форми, и страхът и отчаянието на шестимата американци, които за по-малко от 24 часа трябва да се превърнат в професионални кинаджии попаднали във всеобщата бъркотията при оглед на места за снимки. Между тях, като буфер се намесва гъвкаво и умело Тони Мендес, който с брада и мустаци не е чужд на иранския декор.
Не би било честно да се отмине блестящото присъствие на Алън Аркин и Джон Гудман, въплътяващи се в стари холивудски деятели, които въпреки цинизма си се оказват патриоти с чувство за хумор и съзнание за отговорността тежаща на плещите им.
„Арго” е блестящ пример за създаване и поддържане на напрежението във филмовия разказ. Монтажната работа, особено по отношение на финалната част е христоматиен пример, който любителите на киното не могат да не вкусят с блаженство.
Филмът става възможен благодарение на разсекретяването на някои досиета от шпионските архиви. Авторът ревностно подчертава документалната основа на разказа, когато при финалните си надписи представя успоредно портретите на актьорите и тези на истинските участници в операцията. Е, истинският Тони Мендес не е секс-символ като Бен Афлек, но както казва Бен Гудман във филма: „На кинаджии вяра да нямаш”.