Филмът тръгва едновременно в България и Западна Европа.
Пълнометражният филм на Константин Божанов „Аве” спечели още две престижни награди на филмовия фестивал в Порто – Португалия.
„Аве”, взе големите награди в Седмицата на Режисьорите и Мануел Оливейра за най-добър сценарий и най-добър филм, по време на 32-рото издание на Международния Филмов Фестивал Опорто, град Порто, Португалия. През годините Фестивалът е наградил режисьорите – Ким Ки Дук, Гилермо Дел Торо, Дани Бойл, Вим Вендерс, Ник Касавитис и много други.
Официалната премиера на „Аве” е на 9 март, когато филма на Константин Божанов ще открие международния „София филм фест”. Паралелно с фестивала, лентата ще се завърти и из кината в цяла България. В рамките на един месец „Аве” ще направи премиера и в салоните на Франция, Швейцария, Великобритания, Холандия, както и Латинска Америка.
Така, след участие на близо 40 международни филмови фестивали и спечелани много награди, между които, за най-добър филм, най-добър сценарий и най-добра режисура – „Аве” ще зарадва и българската публика - от 9 март, петък по кината в България.
Не един режисьор подхожда към дебютния си филм много лично. Вие също избрахте да разкажете лична история. С какво ви вълнува тя, години след като сте я преживял?
Не бих определил "Аве" като автобиографичен филм - историята е почти изцяло плод на фикция. В нея същеcтвуват автобиографични елементи, но те са по-скоро отправна точка. Подобно на главния герой Камен, когато бях на 19 години, аз самият се сблъсках с последствията от смъртта на един от най-близките ми приятели. И подобно на Камен, романтичните ми представи за смъртта претърпяха крах. Прототипът на главната героиня е момиче, което една нощ буквално намерих на прага си, и чиято магнетичност и енигматичност се опитах да превъплътя на екрана.
"Аве" е road movie за сблъсъка на двама тийнейджъри със светa на възрастните. Филмът разказва една необичайна любовна история между двама по своему алиенирани герои - патологична лъжкиня, избягала от къщи и млад художник, който, подобно на Холдън Колфийлд от Спасителят в ръжта, е решен, независимо от последствията, винаги да каже истината. В това отношение, тематиката на "Аве" ми е изключително близка и никога не е представала да ме вълнува.
Колко дълъг беше пътят на "Аве" от проект до екрана – кога се роди идеята ви за него, как намерите финансиране, доколко се промени първоначалният ви сценарий в различните етапи на осъществяване на продукцията и… защо не се отказахте, въпреки очевидно нелекия път на филма?
През 2006 година, съвместно с Арнолд Баркъс, моят съсценарист и в "Аве", работех по съвременна адаптация на Престъпление и наказание, чието действие се развива в Бруклин. Поради мащаба на проекта, скоро ми стана ясно, че реализацията му като дебютен филм би била изключително трудна. Един ден, докато седях на по бира с един мой приятел режисьор, и се оплаквах, че сигурно ще отнеме години да осъществя този проект, той ми подметна: “Ти разказваш толкова много увлекателни истории от юношеството си, защо не напишеш нещо близко с тях? Нещо, което да можеш бързо да осъществиш...” Така се роди идеята за "Аве". Онова, което не знаех тогава, е че ще минат години преди тази идея да се превърне в завършен филм.
Първоначално започнах да развивам "Аве" с продуцентите Фред Белаиш и Джофроа Гризон от Shilo Films, Париж. Скоро след това в проекта се включи Димитър Гочев от Камера. Финално, филмът беше финансиран от НФЦ, KB Films (моята кино компания), Камера, БНТ и чрез предварителна продажба за френска дистрибуция и световни продажби на Le Pacte, Париж.
Сценарият претърпя много варианти и промени, в които, спроред мен, загуби част от първоначалната си свежест. И ако трябва да извадя за себе си поука за следващия филм, тя е да се подчинявам изключително на инстинкта си и да избягвам формули, както в структурата, така и в съдържанието. Едни от най-оргиналните произведения в киното са резултат от несъобразяване с наложените канони.
Що се отнася до постоянство ми - аз не се отказвм лесно от онова, което обичам. Пример за любовта ми към определен проект е връщането, седем години по-късно, към идеята за Престъпление и наказание.
Филмът ви има вече богат фестивален живот и няколко международни награди, но му предстои да се срещне с българската публика - на 9 март ще открие 16-ия София Филм Фест. Какви са очакванията ви и евентуалните ви притеснения от срещата му с нея?
Емоционалната ми реакция с българския зрител е изключително силна. Когато филмът беше представен на Златна Роза във Варна, аз избягах по време на прожекцията и не се върнах обратно, за да не срещна зрителите и да не ми се наложи да коментирам филма с тях. За моя голяма изненада, критиката (и публиката) реагира изключително позитивно.
Едно от нещата, които биха ме зарадвали безкрайно, е ако "Аве" успее да разруши, макар и частично, отвратителния стереотип, че “в България се гледа само кино чалга и няма публика за друго кино”. (Това е цитат!) Аз бях в шок когато ме посъветваха да не обявяваме наградите на филма, защото публиката се “плашела от това” звучало “прекалено интелектуално”. За мен подобно отношение към кино публиката е изкючително цинично и просто ме вбесява. Аз вярвам, че в България има публика за едно друг тип кино - кино с човешки измерения.
Надеждата ми за "Аве" е в 18-28 годишните зрители. Вярвам, че ще успеят да се идентифицират с главните герои. Както и в техните родители, на които "Аве" би напомнил за привидната безгрижност на младостта.
Кои бяха най-любопитните и кои бяха най-изненадващите реакции, които сте получавал от зрители след прожекциите на "Аве", на различните международни фестивали?
За сега "Аве" се радва на изкючителна популярност сред зрителите на многобройните кино фестивали, на които е показван. Ентусиазмът варира в зависимост от страната, но залите често са препълнени и билетите продадени предварително. Критиката също реагира добре. С изключение, на моето любимо издание Hollywood Reporter, с което си лягам и ставам. Шегувам се, разбира се...
Непосредствено след България, "Аве" тръгва по кината в Швейцария и Франция. И съм много любопитен какви ще бъдат реакциите на критиката, както и бокс офисът.
Къде можете да поставите "Аве" сред останалите български филми през последните две години – смятате ли, че той носи по-различен, може би нетипичен за новото българско кино отпечатък, поради факта, че вие живеете отдавна извън България?
Определено смятам, че "Аве" не е типичен филм в измеренията на съвременното българско кино. Причините за това са много, и една от тях най-вероятно е, че живея предимно извън България, другата е типът кино, който обичам и към който се стремя.
Въпреки че историята ви е ситуирана в България, тя би могла да се случи навсякъде, и героите в нея не са само типични български персонажи. Защо я заснехте филма у нас, въпреки че той е международна ко-продукция?
От самото начало "Аве" беше писан за България и въпреки универсалността на историята, никога не съм си представял да бъде заснет на друго място. В един момент имах предложение да пренапиша сценария за английско говоряща страна но това за мен не беше вариант.
Как открихте Анжела Недялкова? Тя е непрофесионална актриса – с какво ви спечели, за да й поверите главната роля? Още повече, че първоначално сте се спрял на друга актриса…
Един от проблемите, с които се сблъсках докато работех по кастинга на "Аве", беше изкючително негативното отношението кьм непрофесионалните актьори в България. Самото определение “натуршчик” добило безкрайно пренебрежителна конотация.
Единственото, което в крайна сметка има значение, е дали изборът за определена роля е подходящ или не, всичко друго е въпрос на етикети. В случая с "Аве", Анжела Недялкова беше най-подходящият избор.
Различаваше ли се вашият подход към работата с нея, от отношението ви към професионалните актьори и в какво?
За мен беше ясно от самото начало, че основното, което трябва да дам на Анжела, е чувството за сигурност и протекция. Останалото беше просто въпрос на финото й моделиране в ролята. Моят стил на режисиране е да режисирам минимално - намесвам се само когато виждам, че пред камерата се случва нещо неубедително, което не носи духа на сцената или историята.
В тази връзка, в работата ми с част от професионалните актьори се наложи да се намесвам много. Практитата ми с тях беше следната - дубли докато не престанат да “играят” или “да си правят ролята”. В момента, в който буквално отказваха да играят, за мен нещата започваха да се получават.
Ованес Торосян също не е първият ви избор за другият главен герой – Камен. Ролята му първоначално е трябвало да бъде изпълнена от брат му Тигран. С какво пък ви впечатли Ованес и как се справи той в първата си отчетливо главна роля в киното и в партньорство с една „непрофесионалистка”?
Ованес Торосян беше единственият актьор, на който можех да повярвам в ролята на Камен.
Кои са актьорските качества, които цените най-много и търсите да откриете у актьорите, с които работите?
Истинност и пълно отдаване на ролята - качества, които изисквам също и от себе си като режисьор.
А имате ли вече идея за следващ филм, която можете да споделите?
Както вече споменах, върнах се към идеята (нека така да я наречем) за "Престъпление и наказание", въпреки че романът на Достоевски е само инспирация за нашата история. Отново работя с Арнолд Баркъс, и сме близо до завършването на първи вариант на сценария.
Освен режисьор, вие сте и визуален артист, а имате и студио за арт продукция в Ню Йорк. По какъв начин си помагат и как си пречат различните ви занимания? Къде се чувствате най-удовлетворен?
KB Projects, арт студиото ми в Ню Йорк, е просто бизнес, който за съжаление продължава да изяжда голяма част от времето, което бих желал да посветя на кино и изкуство.
След многократно отлагане на изложби през последните две години, за първи път работя върху нова изложба от скулптори и фотографии.
Официални награди на 30-ия Фестивал на българския игрален филм “ЗЛАТНА РОЗА”, Варна, 7-13 октомври 2011 г. присъдени от жури в състав: проф. Боян Биолчев – председател и Бойко Станкушев, Ваня Цветкова, Светла Ганева и Стефан Командарев.
Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър пълнометражен филм - на филма “No.1”, режисьор Атанас Христосков За кинематографично отстояното послание за разрушителната стихия на насилието, което не решава, а задълбочава проблемите, за чувствителност и художествена наблюдателност към оформящите се у нас “духовни” гета.
Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм - на филма “Демони”, режисьор Александър Етимов За умело сливане на изображение и подтекст в единна филмова експресия.
Специална награда на град Варна - на филма “Кецове”, режисьори Иван Владимиров и Валери Йорданов За компактно и ярко филмово внушение и изграждането на запомнящ се групов образ.
Награда за най-добър режисьор - на Константин Божанов за филма “Аве”
Награда за най-добър сценарий - на Нели Димитрова, Матей Константинов и Илиян Джевелеков за филма “Love.net”
Награда за операторско майсторство - на Юлиан Атанасов за филма “Островът”
Награда за най-добра актриса - на Лилия Марвиля за ролята й във филма “Love.net”
Награда за най-добър актьор - на Филип Аврамов за ролите му във филмите “№1” и “Кецове”
Награда за дебют - на филма “Love.net” в лицето на режисьора Илиян Джевелеков За изящно осъществен филмов разказ за приоритета на човешката емоци над съвършенството на технологията.
Журито присъжда Дипломи за индивидуални постижения - на Димитър Коцев – Шошо за филма “Шопинг” - на Нешка Караджинска за филма “Заложна къща”
Награда на СБФД се присъжда на филма “Корави старчета”, режисьори Пламен Масларов и Ивайло Пенчев
Награда на Гилдия Критика към СБФД се присъжда на филма “Малък-голям”, режисьор Ясен Григоров
Награда "Горчива чаша" на ФЖМК към СУ "Св. Климент Охридски" се присъжда на филма “Баклава”, режисьор и сценарист Алексо Петров За принос в развитието на съвременния филмов език
Наградата на публиката се присъжда на филма “Операция Шменти капели”, режисьори Иван Митов и Владислав Карамфилов – Влади Въргала
Премиерните филми "Операция - Шменти капели" на Влади Въргала, "Кецове" на Иван Владимиров и Валери Йорданов, "Островът" на Камен Калев и "Аве" на Константин Божанов са сред заглавията, които ще се състезават за "Златна роза".
"В конкурсната програма на 30-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" ще са 10 или 12 продукции, предстои да уточним", каза в интервю за БТА директорът на Националния филмов център /НФЦ/ Ирина Канушева. Общо заглавията ще са около 15.
Кинофорумът, който ще се състои от 7 до 13 октомври във Фестивалния и конгресен център във Варна, се свързва с три юбилея - 50 години от първия фестивал "Златна роза" през 1961 г., 30-ото му издание сега и 20-годишнината на НФЦ. На половинвековния юбилей от основаването на фестивала е посветена изложбата от близо 40 плаката - за филми от неговото начало до днес. Съорганизатор е Българската национална филмотека. След Варна експозицията ще бъде представена и в София.
"Организираме фестивала, защото е част от процеса на правене на кино. Опитваме се да възстановим нормалния ритъм на процеса, за да могат хората да работят спокойно", каза Ирина Канушева. По думите й това не е лесно - в момент на криза и съкратено финансиране, но същевременно дава надежда, че нещата ще се нормализират.
"Фестивалът е не само празник на киното, но и възможност да си свериш часовника, да видиш какво са създали другите, какви филми се правят без държавно финансиране - как става това. Оказва се, че е възможно. Появяват се доста независими филми, което е обнадеждаващо и означава, че когато човек има какво да каже, намира начин да го направи. Разбира се, държавната подкрепа има решаваща роля за поддържането на ритъма и качеството на филмопроизводството", отбеляза Канушева.
На 30-ата "Златна роза" ще участват шест филма с държавна субсидия - от от НФЦ и БНТ, между които "Островът" на Камен Калев, "Аве" на Константин Божанов, "Love.net" на Илиян Джевелеков, "Номер 1" на Атанас Христосков, и шест независими, сред които "Операция - Шменти капели" на Влади Въргала, "Лора от сутрин до вечер" на Димитър Коцев - Шошо, "Малък Голям" - игралният дебют на Ясен Григоров, който миналата година впечатли всички с експерименталния си филм "Дървеното езеро".
В програмата са и последният филм на Пламен Масларов "Корави старчета", завършен от Ивайло Пенчев - продукция на БНТ, "Свещена светлина" на Георги Тенев, "Кецове" на Иван Владимиров и Валери Йорданов.
Международните копродукции с българско участие - извън конкурса - са "Майки" на Милчо Манчевски и "И нямаше по-добър брат" на Мурад Ибрахимбеков. Извън конкурса е и документалният "Правилата на ергенския живот" на Тонислав Христов, копродукция с Финландия. Показваме го, защото е сниман на игрален принцип, отбеляза директорът на НФЦ.
"За първи път тази година на "Златна роза" ще представим телевизионен сериал - "Под прикритие" на БНТ, със срещи на екипа с публиката. Поканени са също Нова телевизия и Би Ти Ви, предстои да се уточни тяхното участие", каза Канушева.
"Под прикритие" на Димитър Митовски, Димитър Гочев, Виктор Божинов
Според нея на фестивала ще има много силна късометражна програма - 18 заглавия, избрани между над 40 кандидатствали от критиците Людмила Дякова, Антоанета Ковачева и Борислав Колев.
Режисьорът Стефан Командарев, операторът Светла Ганева и актрисата Ернестина Шинова са известните досега имена в петчленното жури, което ще оценява и пълнометражните, и кратките филми. Наградите са "Златна роза" - в двете категории филми, специалната награда на журито, отличия за режисура, сценарий, мъжка и женска роля и дебют.
Ще бъдат връчени също наградата на община Варна, на Съюза на българските филмови дейци и на гилдията на критиците към съюза. "Съорганизатор на фестивала е варненската продуцентска компания "Артин вижън", с която работихме много добре и миналата година", отбеляза Ирина Канушева.
Новото българско кино бе представено по незапомнен начин на 17-ия кинофестивал в Сараево. Общо 7 филма участваха в различни програми на фестивала. Два от тях бяха отличени от различни фестивални журита.
„Аве” на режисьора Константин Божанов спечели Специалната награда на журито и наградата на интернет портала Cineuropa. Божанов получи лично наградата в присъствието на актьорите Ованес Торосян, Анджела Николова и продуцента Димитър Гочев от жури с председател израелския режисьор Ари Фолман („Валс с Башир”).
Копродукцията на България и Франция участва с успех в Седмицата на критиката на фестивала в Кан през май. Голямата награда в игралния конкурс бе връчена на „Breathing” на Карл Марковиц.
„Втори дубъл” на Надежда Косева спечели втората награда в късометражния конкурс (1st Special Mention).
Филмът, копродукция на България и Германия, бе представен в Сараево от режисьорката и продуцента Стефан Китанов. Наградата бе връчена от председателя на журито Милчо Манчевски („Преди дъжда”). Голямата награда получи „Мецанин” на Далибор Матанич.
Гвоздеят на церемонията бе присъствието на звездната двойка Анджелина Джоли и Брад Пит. Джоли получи специална награда „Сърцето на Сараево” за своя принос в киното. Двамата направиха най-дългата разходка по червения килим в историята на фестивала.
„Аве” – на Димитър Гочев е селектиран за седмицата на критиката на филмовия фестивал 19.04.2011, 02:19 | синефиш.бг
И тази година престижния филмов фестивал в КАН ще има българско участие. Пълнометражния филм – „Аве”, продуциран от Димитър Гочев – “Camera” Ltd. е селектиран в състезателната програма на юбилейното 50-то издание на престижната секция – “Международна седмица на критиката” (Semaine de la critique)
Филмът „Аве” е съвместна продукция на Camera и KB films и е направен с подкрепата на Национален Филмов Център и БНТ.
Режисьор на филма е Константин Божинов, сценаристи са Константин Божaнов и Арнолд Баркъс, оператори Ненад Бороевич и Радослав Гочев.
С участието на: Ованес Торосян, Анжела Недялкова, Николай Урумов, Йосиф Сърчеджиев, Бруно С, Мартин Брамбах, Евгени Михайлов, Койна Русева, Светлана Янчева, Красимир Доков, Албена Ставрева, Иван Юруков, Йордан Биков и др.
Докато пътува на стоп, за погребението на свой приятел, Камен среща 17 годишната Аве - бегълка, която търси своя проблемен брат. По време на пътуването си Аве въвлича Камен във все по-големи проблеми, а той неусетно се влюбва в щурото и странно момиче.
Седмицата на критиката в Кан, стартирала през 1962 година, е най-стария паралелен конкурс, част от филмовия фестивал. Именно седмицата на критиката е откривател на таланти, като Бернардо Бертолучи, Франсоа Озон, Гаспар Ное, Кен Лоуч и още много имена от световното кино.
В състезателната програма за късометражно кино на „Седмицата на критиката” през 2005 и 2007 бяха селектирани късометражните филми на Димитър Митовски и Камен Калев – “Get the rabbit back” и “Rabbit Troubles”, които привлякоха вниманието върху двамата режисьори, които в последствие създадоха най- успешните български филми в историята на съвременнотo ни кино.
„Аве” е дебюта в Кан, на режисьора Константин Божaнов. Така, като дебютант и участник, в една от състезателните програми на фестивала, той ще се бори освен за голямата награда на седмицата на критиката, така и за престижната награда на фестивала в Кан за дебютанти – “Златна камера”(Camera d’or). ... още »