 Вейко Юнпуу: "Изкушението на Свети Тони" е черно-бял, за да не го объркаш с реалния свят
13.04.2011, 02:10 | pozorcompany.com
интервю на Мариана Христова
Вейко Юнпуу е най-обещаващият естонски режисьор в момента. Досега е заснел три филма – 45 минутния „Empty” (Tühirand, 2006 г.), който е класически любовен триъгълник в трагикомичен привкус; поразително откровения „Есенен бал” (Sügisball, 2007 г.) за самотата и неслучването на любовта, получил награда Orizzonti на фестивала Венеция и показан на второто издание на Северно сияние; и саркастичната черно-бяла фреска за алчността и изгубените по пътя към нея души „Изкушението на Свети Тони” (Püha Tõnu kiusamine, 2009), който ще видите в тазгодишата програма на фестивала.
Вейко е учил литературна теория и живопис, възхищава се на високото изкуство, иска му се да е роден в началото на миналия век и признава, че почти не гледа кино, правено след 70-те. Моят шанс да разговарям с Вейко Юнпуу е филмовият фестивал в Сараево, където „Изкушението на Свети Тони” закрива програмата "Панорама".
Фотограф: Лора Талвет
Как бихте определил „Изкушението на Свети Тони”, ако трябва да го вместим в някакви жанрове?
Комедия с драматична конструкция. Хуморът в нея е доста горчив, наистина, но това е един гротесков начин за изобразяване на съвремието. Много ми повлия картината на Йеронимус Бош „Изкушението на Свети Антоний”, която видях в Лисабон. Тя стана основа на филма. Но не бих казал, че съм крал от нея директно. Живеем в постмодерна ситуация, когато използвате всичко около себе си за да се себизразим.
Същевременно, досущ като големите модернисти, подхождате много стриктно и прецизно към създаването на образи.
Не харесвам особено съвременното кино. То е твърде повърхностно и не се занимава достатъчно с реални проблеми, тъй като често залита към социални теми, само защото са актуални в момента, а понякога е просто банално. Гледал съм много малко хубави филми, създадени след 70-те и мисля, че тази тенденция има нещо общо с икономическата ситуация. Алчността ни е застигнала в такава степен, че истинската култура е почти на изчезване. Надявам се, че греша и има добро кино наоколо, но аз просто не съм го гледал. Откакто започнах да правя филми, не искам да гледам други филми, за да не използвам несъзнателно твърде много от образите, които ме заобикалят. Предпочитам да държа съзнанието си чисто. Винаги съм повлиян от нещо, разбира се, но искам сам да избирам от какво. заливат ни с огромно количество образи отвсякъде и се стремя да стоя далеч настрана от боклука.
Сам ли пишете сценариите си?
Сценарият на „Empty” написах с моя приятел Райън Толк, който играе главната роля. Това беше нещо като шега, искахме просто да се забавляваме и да направим филм на практика без пари. По-късно се опитвах да измислям сам сценарии, но това е доста трудно, особено частта с писането. Не съм доволен от начина, по който пиша, особено от структурата. Когато измисляш история, след като опишеш и подредиш логически действията на героите, най-накрая всичко изглежда толкова скучно. За „Свети Тони” имах стабилна структура, която обаче променях по време на снимките, защото всичко изглеждаше различно на снимачната площадка – ето защо на екран може да изглежда малко объркващо. Обичам добрата литература и когато пиша, чувствам, че писането ми не е на същото ниво. Недоволствам и постоянно се боря със себе си, късам непрекъснато изписани листове от бележника си и започвам от самото начало.
Изкушението на Свети Тони
Кой е вашият Тони всъщност?
Той може да бъде всеки един от нас. Образ, откъснат от своята морална отговорност, той действа в рамките на система, която не му позволява да бъде отговорен. Ето как той се оказва изключен от себе си, от живота си, от всичко. Филмовото пространство пресъздава душевното състояние на героя. Той започва да губи връзка с реалността, която винаги е субективна. Исках да направя филм, интересен за самия мен, за да се забавлявам. Исках да направя филм, който аз самият бих искал да гледам и почти успях. Но тъй като експериментирах доста, си давам сметка, че в определени моменти трудно се следва сюжетната нишка. Ако просто се насладите на пътуването, оцените идеята на филма, естетиката на изображението и се отдадете на момента, филмът ще ви хареса. Ако обаче следвате стриктно героя и се опитвате да рационализирате решенията му, ще се изгубите по пътя. Рационалния ум ограничена гледна точка - трябва да сме наясно с някои неша, но е по-добре да използваме интуицията си. Същото е и с музиката. Докато слушате песен, едва ли постоянно мислите за какво се пее в нея. Понякога не си даваме сметка как изкуството се просмуква в нас. Дори да не харесваме дадено произведение, сме някак зашеметени, сграбчени, шокирани (в добрия смисъл на думата). Именно това се опитах да направя със „Свети Тони”. Почувствах, че ако обясня героя от самото начало – проблемите му с жена, на работното място и със съвестта му – бих ощетил цялостното преживяване.
Долавя се лек морализаторски момент.
Точно по тази причина не избрах традиционна сюжетна структура – щеше да се получи ужасно банален филм. Поуката е, че не си съвсем жив, когато си отдалечен от моралните си отговорности. Започваш да се предаваш в дребни, а после в по-сериозни ситуации и да не се съпротивляваш срещу системата на потисничеството. Така ставаш част от нея и скоро се претопяваш, изчезваш. И сега докато говоря, чувствам противоречие – вероятно да направиш филм не е като да напишеш или обясниш нещо така лесно, както току що го направих. Във всеки случай, аз съм много доволен от филма. Много повече, отколкото от „Есенен бал”, който вече ми се струва твърде сантиментален.
Изкушението на Свети Тони
Но е по-трудно да се идентифицираме с Тони, отколкото с героите в „Есенен бал”.
Да, исках да избегна идентификацията, за да направя героя почти непробиваем, така че зрителят да мисли само за идеята на филма и естетическата му страна. Да не плаче, докато гледа, а да наблюдава света с по-ясни сетива. Може би е добре да има главен герой с по-достъпен вътрешен свят, но също така е важно да се контролира емоционалното ниво.
Средата също е отчуждаваща, тъй като не кореспондира пряко с ежедневието ни, въпреки че сюжетът е съвременен.
Ето защо филмът е черно-бял – за да не го объркаш с реалния живот. Това е метафора на живота. Когато гледаме картина, нямаме подобен проблем. Не крещим: "Защо главата на този човек е жълта и защо е толкова голяма?". Исках да използвам изобразителната естетика от старите филми, които харесвам най-много, исках това да е филм като от 60-те.
Може да гледате "Изкушението на Свети Тони" на 16.04 /събота/ от 21.00ч. в Евро синема и на 17.04 /неделя/ от 15.00ч. в Дома на киното. ... още »
|
