 ТРОН: ЗАВЕТЪТ
16.12.2010, 08:35 | синефиш.бг
От Александър Райчев
СЛЕДВАЩОТО НИВО Е ТУК!
Основната функция на киното от самото начало до ден днешен е да забавлява. Да, киното, както и всяко друго изкуство, може да разглежда и пречупва през изразните си средства множество сериозни теми и редовно го прави изключително успешно.
Истината е обаче, че публиката иска бягство от реалността и възможност да се пренесе в един магически свят, който представя ситуации и герои без аналог в ежедневието ни, приканващи ни да мечтаем и да се завръщаме отново и отново към тези, успели да се откроят сред болшинството и да оставят траен отпечатък в историята на киното и световната култура.
През далечната 1977 година Джордж Лукас постави началото на една космическа сага в чиято основа е вечната битка между доброто и злото. Оригиналната трилогия „Междузвездни войни”, създадена с наличните за времето си технически средства, остава еталон за развлекателно кино от най-висша класа и в съзнанието на милиони никога няма да бъде изместена от пиедестала си, независимо колко по-развити са специалните ефекти в днешно време.
През изминалата 2009 човекът създал едни от най-култовите продължения за всички времена („Терминатор 2”, „Пришълците”), Джеймс Камерън, успя да прескочи собвствената си летва, поставена преди 15 години с „Титаник”, и благодарение на разработената от самия него технология да представи едно напълно ново изживяване с „Аватар”. Тази 3D епична творба изтри написаното до момента на дъската и положи основите за развитието на киноиндустрията в идните десетилетия.
Годината е 2010. Датата – 17 декември. На екран излиза „Трон: Заветът”.
Мнозина, сред които и авторът на настоящата статия, бяха изпълнени с дълбок скептицизъм пред идеята на Walt Disney Pictures да възродят не особено доходоносна, но придобила култов статус фантастика и да създадат филм, който да се опита да надмине „Аватар” във всеки един технически аспект и да предостави качествено ново изживяване на презадоволената и отегчена публика.
Сега настъпи време за истината. А истината е за всекиго различна.
Както има фенове на „Междузвездни войни” и фенове на „Стар Трек”, така оттук насетне ще има без съмнение и разделение между почитателите на „Аватар” и тези на „Трон: Заветът”.
На пръв поглед приликите не са малко – висок бюджет, фантастичен сюжет, сложни специални ефекти.
Но и разликите никак не са малко.
Докато епосът на Джеймс Камерън заслужено бе обвинен в липсата на каквато и да било оригиналност на сценария, заемайки директно от предишни успешни филми, то „Трон: Заветът” поне черпи вдъхновение от конкретно заглавие и се явява своеобразно негово продължение, което обаче стои като отделен завършен филм.
Това, което се явява върхът в кариерата на Камерън и плод на 30 годишната му кариера е безпроблемно достигнато от дебютанта Джоузеф Касински, който може и да има опит в създаването на клипове със специални ефекти, но никой досега не му е поверявал филм за 200 милиона долара и срок под 2 години за завършването на продукция от такъв мащаб и сложност.
Всеки човек гледал „Аватар” споделяше, че е очарован от природните картини на един измислен свят, които са наистина феноменално достоверни и подробни. Останалото обаче е една крайно опростена битка между доброто и злото, която по-скоро приляга на филм, произведен от Walt Disney.
В случая Disney поема огромен риск, придавайки на „TRON: Заветът” едно далеч по-мрачно и задълбочено измерение, което далеч не е насочено към семейната публика като основна таргет аудитория.
Докато „Аватар” е просто приключенски филм в екзотична среда, то „Трон: Заветът” се доближава много повече до идеята за научна-фантастика и с помощта на епичната музика, създадена от дуото Daft Punk, навява по-скоро асоциации с култови класики като Blade Runner.
Оригиналният „Трон” излиза в една и съща година с Blade Runner, но сега близо 30 години по-късно „Трон: Заветът” доразвива темата за раздвоението на собствената ни идентичност. Бидейки умалени копия на Създателя ние се самозабравяме в манията си за величие и ставаме по-изкуствени от изкуствените форми на живот, които сами сме създали. В търсене на несъщестуващ перфектен свят ние пропускаме съвършената магия на живота, който тече в и около нас, и както Blade Runner преди много години, така и днес „Трон: Заветът” идва, за да покаже, че желанието за живот е водещо и способно да превърне изкуствено създадените ни подобия в по-истински от самите нас. Същевременно самите ние, хората, сме единственият вид способен да заличи сам себе си в маниакален стремеж за прочистване на биологичния материал – споменът за Хитлер и Сталин е все още пресен в съзнанието на милиони, а в „Трон: Заветът” той получава своята персонификация в лицето на програмата Клу, която просто следва сляпо начертания план, така както милиони сляпо са следвали и ще следват лудостта на малцина без да поставят на по-нататъшен размисъл първоначално заложената цел.
Disney заслужават похвала и с включването на язвителни коментари по отношение политиката на големите корпорации като Microsoft, чиято основна цел е да забогатяват на гърба на милиони и милиарди хора по целия свят, предлагайки продукти на изкуствено завишени цени. Подобно осъждане може да изглежда странно от страна на компания, която е само 6 места след Microsoft в класацията на глобалните брандове, и която в последно време се отказа от филмите за възрастни в името на семейната публика, но в същото време е напълно логично парче от пъзела на една творба, която иска да остави трайна следа във всяко едно отношение.
Семейната линия разбира се не е пропусната с отношенията между баща и син, които са принудени да преодолеят времето и пространството, за да бъдат отново заедно.
И все пак революционно новото в „Трон: Заветът” не са идеите, заложени в сценария, а уникалната визия допълнена по съвършен начин с вече споменатия саундтрак на електронното дуо Daft Punk и пълнокръвен симфоничен оркестър. Съчетанието им в IMAX 3D Digital е изживяване без аналог в историята на кинопоказа, а за щастие на българската публика то е достъпно и в нашата родина. Обичайно сме свикнали да се оплакваме, че даден филм не се разпространява в България или че нямаме най-добрата технология за показ, но в случая повод за извинение няма, ако същите хора, които препълниха салоните за „Аватар” по неведоми причини, не отидат да преживеят най-новото предложение на Walt Disney Pictures.
В много отношения „Трон: Заветът” отдава почит именно на „Междузвездни войни” с дребни детайли и цели епизоди, пренасяйки споменът за 1977 в настоящата 2010, като с помощта на съвременната технология създава фантастична поезия, която има всички шансове да се помни поне още 33 години.
.jpg)
Реверанс към образа на Оби-Уан Кеноби, пресъздаден на екран от великия Алек Гинес, е изпълнението на една от живите легенди на американското кино – Джеф Бриджис, който успява да затвърди спечеления по-рано през годината "Оскар" с роля, която ще достигне до най-широк кръг хора от всички възрасти и може да остане ролята, с която да бъде запомнен завинаги, независимо от всички останали изпълнения през дългата му кариера. С образа на остарелия и помъдрял Кевин Флин сценаристите отново заслужават само адмирации, защото са се възползвали и от филмографията на актьора, като на моменти на сцената проблясва Пичът от „Големият Лебовски”, за да изтърси реплика от сорта на „Сериозно ми разваляш дзена, човече!”, с която да разведри настроението.
Оливия Уайлд е очарователна в ролята на невинната Куора, за която всичко човешки присъщо е ново и интересно. Искреното вълнение и любопитство на една изкуствена форма на живот идва да ни напомни, че често приемаме света за даденост и пропускаме да се радваме на най-простите и достъпни неща като слънчевата светлина и полъха на вятъра. Същевременно нейната решимост и себеотрицание са заразителни, защото показват, че и едно привидно крехко създание може да постигне много, когато има свои мечти и надежди.
Отбелязване заслужава кратката, но запомняща се поява на Майкъл Шийн. Актьорът е във вихъра си като налудничавия и манипулативен съдържател на лъскав бар, който плете собствени коварни планове без да осъзнава, че сам може да падне в капана. Изпълнението е като излязло от филм на Тим Бъртън и спокойно може да конкурира някои от най-шантавите образи на Джони Деп.
Няма как да не споменем и Гарет Хедлънд, който влиза в централната роля на Сам Флин и се явява пътеводителя на зрителите в дигиталния свят на „Трон: Заветът”. Хедлънд е малко или много в положението на Хейдън Кристенсен, който преди години отнесе немалко критики покрай изпълнението си в новата трилогия „Междузвездни войни”, но в крайна сметка се утвърди в Холивуд и редовно получава роли в различни проекти. Преимуществото от участието във филм като „Трон: Заветът” е, че независимо от реакцията на публика и критика, то поне всички вече ще знаят името ти и ще очакват следващия ти ход.
Колкото и да се изпише за дебюта на Джоузеф Касински все няма да е достатъчно, защото трудно може да се посочи по-впечатляващ начин да влезеш в редиците на водещите режисьори, които в идните години ще се съревновават да разширят границите на вече постигнатото.
„Трон: Заветът” е гениална творба, която може гордо да носи името си, защото определено е едновременно най-добрият възможен комерсиален филм и послание да бъдем по-човечни, да не оставяме мечтите си да умрат и да се борим за тях до последно.
Тези, които го пропуснат могат само да съжаляват.
Тези, които го гледат могат само да се пристрастят и да искат да го гледат отново и отново, защото със сигурност скоро няма да видят нещо подобно.
Нека играта да започне... ... още »
|
