Маймуните, с които не искате да воювате 14.07.2017, 10:03 | синефиш.бг
Холивуд е вечен, сякаш нищо в него не може и не трябва да умре. Особено ако нещо работи, то то се повтаря отново и отново, докато не се счупи или втръсне до болка на всички. Това с пълна сила се отнася и за филмите. Ако даден филм е успешен, той непременно се превръща във франчайз и през една-две години започват да се бълват нови и нови продължения. Така е и с тръгващия по кината „Войната за планетата на маймуните“ – това е поредното продължение на историята за страховитите маймуни, които ту са приятели, ту врагове на човечеството. И за да сте максимално подготвени за поредната битка с тях, ето някои факти, които ще ви подготвят не само за сблъсъка , но и за поредното кино събитие…
"Войната за планетата на маймуните“ е третият пореден филм от възродения франчайз през 2011 г., когато излезе „Възходът на планетата на маймуните“ и после през 2014 г. – „Зората на планетата на маймуните“.
От друга страна, това ще е деветият филм от историята за странната еволюция за тези същества, започнала преди няколко десетилетия. Ето останалите осем в хронология, както и трейлърите им по-долу. Така че можете да проследите развоя на приматите, както и на франчайза:
1968- Планетата на маймуните 1970- Beneath the Planet of the Apes 1971- Escape from the Planet of the Apes 1972- Conquest of the Planet of the Apes 1973- Battle for the Planet of the Apes 2001- Планетата на маймуните (римейк) 2011- Възходът на планетата на маймуните 2014- Зората на планетата на маймуните
Само три актьора са се появявали във всички три филма от възродения франчайз – Анди Съркис (Цезар), Тери Нотари (Рокет) и Карин Коновал (Морис)
След този филм ще се пусне в продажба и видео игра, във която Съркис отново ще изпълнява движеният и физиономиите на приматите.
Героинята Нова в новия филм е кръстена на персонаж, който е изигран от Линда Харисън доста отдавна – в края на шейсетте години, в първите два филма от поредицата.
Четвъртият филм от обновената сага вече е обявен и ще се реализира в най-скоро време. Това не означава, че не трябва да очакваме неочакван край в края на филма. Историята със сигурност ще продължи!
В първия филм – „Възходът на планетата на маймуните“ - Цезар можеше да промълви само няколко думи, като най-отчетливо казваше „Не!“. Във втория филм „Зората на планетата на маймуните“ неговият речник е доста обогатен – той говори почти с пълни изречения с правилен синтаксис и граматика, но с груб тон и непохватен ритъм. В този филм той говори с почти идентична на хората дикция, индикирайки неговото израстване като личност.
Според режисьора Мат Рийвс името на групата на бунтуващите се човеци е „Алфа и Омега“ – пряка референция към бомбата, която мутантите превръщат в култ в лентата от 1970 г. – „Beneath the Planet of the Apes“. Логото върху техните каски и върху знамената им е директно копирано от оригиналното такова от втория филм от поредицата.
Актьорът, който трябвало да изиграе синът на Цезар – „Сини очи“ –Ник Търстън е сменен в последния момент преди снимките с опитния си колега Макс Лойд –Джоунс.
Слоганът на войниците от отбора на хората, както се вижда от плаката на филма, съдържа цитат, който гласи:“Единствената добра маймуна е мъртвата маймуна!“. Това е директна препратка към известна реплика, изречена от горилата Генерал Урсус в „Beneath the Planet of the Apes“. Само че този път ролите са обърнати…
Това е третият филм, в който Стийв Зан играе говорещо животно. Той е котката Монти във филмите за „Стюарт Литъл“ и мечката Арчи в „Доктор Дулитъл“. В този филм той се превъплъщава в шимпанзе, наречено Bad Ape.
И двамата актьори – Анди Съркис и Тери Нотари са изиграли ролята на Кинг Конг. Съркис във версията на Питър Джаксън от 2005 г., а Нотари във филма от тази година „Конг: Островът на черепа“
Най-великите неочаквани обрати в киното 28.10.2016, 11:30 | синефиш.бг
„Какво? Той е бил мъртъв през цялото време?“ Да, понякога неочакваните обрати и отвсякъде дебнещото напрежение са единствените причини да обичаме толкова много седмото изкуство. Нека да си го кажем, ние просто обичаме да бъдем изненадвани, когато сме в тъмния киносалон. Обратите в киното са нещо много вълнуващо, защото само за няколко минути историята може да завие на сто и осемдесет градуса и да останем с отворени уста пред екраните. Ето и някои от тях…
Другите
В един от поредните безкрайно добри филми на Алехандро Аменабар обратът е свързан с главните герои – семейството. Всички те се оказват призраци, а „другите“ са новите наематели, които живеят в къщата. Слугите умират от онази специфична странна болест, а Грейс умъртвява децата си, а след това слага край и на собствения си живот, съвсем неочаквано…
Боен клуб
Морално предизвикателния трилър класика на Дейвид Финчър всъщност е пълен с много неочаквани моменти, но краят е наистина запомнящ се. Когато в сюжета настава пълна каша, главният герой Тейлър изчезва някъде. Оказва се, че дикторският глас и Тейлър са двете личности на едно и също тяло. И на невидимия разказвач се налага да си тегли един куршум, за да се отърве от невъзможния и непоносимо агресивен, но харизматичен Тейлър.
Първичен страх
Това е разказ за финансова корупция и сексуално посегателство. Отново филм с Ед Нортън, в който един от обратите е, че героят му се оказва с раздвоение на личността. Адвокатът му решен да докаже, че клиентът му е луд и освободен от отговорност, затова той спретва представление пред съдията, за да изобличи лудостта му и така да го спаси от ефективна присъда. Накрая се оказва, че всъщност постановката е била на клиента му и той е напълно нормален. Извършил е престъплението съвсем хладнокръвно.
Олдбой
Това е един ултра агресивен трилър с много насилие, поръсен с голяма доза мистерия. Човек, затворен петнайсет години в една стая не по свое желание, най-накрая се освобождава и започва да търси отмъщение. Той става интимен с една майсторка на суши и тя започва да му помага. Целеустремен, затворникът открива идентичността и мотивите на своя агресор- преди години изобличава връзката му със собствената му сестра, заради което тя се самоубива. Накрая се оказва, че неговата любовна изгора и партньорка е всъщност негова сестра…карма!
Планетата на маймуните
Астронавти катастрофират на непозната планета, пълна с интелектуално развити маймуни, а хуманоидите, които много приличат на земни хора, са техни роби и са безправни и глупави същества. Някои от тях искат да разберат своя произход и се оказва, че всъщност техният вид някога е владеел света на тази планета. Обратът на филма се състои в това, че всъщност планетата, на която се озовават земляните астронавти, е не коя да е друга, а Земята.
Играчка-плачка
Въпреки че всъщност филмът е доста политически, става дума за една много лична и драматична история. Един войник иска да спази обещанието си към друг войник и посещава приятелката на загиналия в плен противник, защото честта стои над различията. Само че от чест нещата преминават директно в любов и по-средата на филма е разкрит най-големия „обрат“. Тази приятелка се оказва с мъжки полов орган, но в крайна сметка любовта продължава…
Шесто чувство
Може би това е най-известната и обсъждана криволица в съвременното кино. След небивалия успех на филма, режисьорът М. Найт Шаямалан бе провъзгласен за майстор на обратите. Историята за детето, което непрестанно общува с мъртви хора, които не знаят, че са мъртви, всъщност не е чак толкова оригинална. Но със сигурност всички останахме изненадани, когато се оказа, че главният герой на филма – психологът, който помага на детето в неговото страховито приключение, също е мъртва душа.
Ужилването
И за финал една незабравима класика с незабравим финален пиниз. Действието се развива около времето на Голямата депресия в Америка и легендите на киното Нюман и Редфорд играят двама изкусни измамници. Въвлечени са в игра на котка и мишка с ФБР. Накрая симпатичните бандити прекаляват със самоувереността си и са принудени да се обърнат един срещу друг. Следва престрелка и двамата са погубени. Да, ама не! Пройдохите са живи и здрави и всичко това се оказва тяхната най-голяма и сложна измама. На всичкото отгоре, ченгетата смятат, че са ги надхитрили и отстранили…Вярно е, че моралната поука е проблематична, но на кого му пука…
До какво води липсата на идеи в Холивуд? Обикновено до създаването на продължения на успешни филми, до пародиране на известни филми или до... римейки.
Новите версии на популярни заглавия отдавна са се обособили като средство за припечелване на пари от някой позакъсал продуцент. Друг е въпросът, че когато ги съпоставим с оригиналните филми, резултатите в повечето случаи са плачевни.
Все пак има филми, които периодично се снимат отново и отново (“Роди се звезда”). Големи режисьори също посягат към римейка (Скорсезе засне “Нос Страх”, Питър Джаксън – “Кинг Конг”, а Стивън Содърбърг направи “Бандата на Оушън”, който се сдоби и с две продължения). Дори и Николай Волев си позволи да направи своя версия на най-добрия български филм – “Козият рог”.
Макар и с доста спорни качества, няма как да се отървем от лавината римейки, които постоянно ни заливат. Предстоят нови версии на култовия мюзикъл “Слава”, на комедията “Артър”, в която Ръсел Бранд ще се опита да е на нивото на неподражаемия Дъдли Мур, а упорито се говори, че Гай Ричи се готви да заснеме своя версия на “Мръсната дузина”. Сега ще видим и версия 2008 на една култова фантастика от 1951 г. – “Денят, в който Земята спря”. А тя е повод да претеглим плюсовете и минусите на опитите за римейк на класически заглавия.
По-добрите
Мъжът, който знаеше твърде много (1956) Алфред Хичкок може да се похвали с много революционни за киното постижения, включително с това да направи римейк на... собствен филм. На пръв поглед разликата между английския оригинал и американския римейк е в техническите достойнства на лентата (добавеният цвят, качествен звук, по-динамичен монтаж). Хичкок обаче прокарва доста нови идеи, повече черен хумор, а освен това поверява главната роля на един от своите любимци – Джеймс Стюарт, който е във върхова форма.
Мухата (1986) Филмите на ужасите са най-често подлагани на осъвременяване и повторни версии. Никоя от тези версии обаче не може да се сравнява с филма на Дейвид Кроненбърг, обявен за един от върховете в киното на 80-те. Кроненбърг просто прави различен за жанра си филм, избягва бутафорните ефекти, води майсторски интригата, залага единствено на перфектната игра на Джеф Голдблум и Джина Дейвис и на уникалния грим, отличен с “Оскар”.
Град на ангели (1998) Няма по-абсурна идея от това да заснемеш нова версия на един от най-прекрасните филми на Вим Вендерс – “Криле на желанието”. Брад Зилбърлинг обаче избягва всички клишета и ни представя една от най-красивите любовни истории, която, цяло чудо, не свършва с щастлив край. На ниво е партньорството между Никълъс Кейдж и Мег Райън, а другото достойнство на римейка е чудесно подбрания саундтрак. ... още »
Град на ангели 
