Живот зад решетки

от Здравко Григоров

Не се беше появявал толкова добър „затворнически филм” от 1994-та, когато „Изкуплението Шоушенк” директно оглави класацията на филмите, чието действие протича зад решетките.

15 години по-късно „Пророк” на Жак Одиар с гневно кроше ни праща там, където никой не би искал да попадне. Всъщност затворът, който виждаме не е толкова гнусен, мизерен и отвратителен, колкото сме свикнали да гледаме в другите филми. Няма ги голите, каменни стени и дървения нар, който е единственото оборудване в килията.

Затворниците дори имат телевизор и всякакви домакински уреди. Но с това свършва разликата с общоприетата картина в затворите. И тук затворниците имат свой вътрешен правилник и своя йерархия, изградена в продължение на дълги години. В случая двете основни сили зад решетките са две: корсиканци и араби. „Нашето момче” Малик е арабин, когото покровителстват корсиканците. Обстоятелство, от което той се ползва с известни привилегии, но в много случаи, този факт по-скоро му вреди и го потиска, отколкото да му помага. Мисълта, че действа срещу „своите” много често тормози съвестта му.

Бруталните сцени следват една след друга, независимо дали действието се развива в затвора или става въпрос за междукланова борба извън решетките.

„Пророк” следва линията на повечето добри филми от последната година да бъдат адски натуралистични и да не спестяват никакви подробности от „нечовешкото” насилие, на което са подложени персонажите.

В ролята на Малик, дебютира Тахар Рахим, потомък на алжирци, който още с първата си изява на голям екран спечели наградата на Европейската филмова академия за най-добра мъжка роля. Рахим играе уверено, гневно, въздействащо, но в същото време, без да предизвиква стопроцентова симпатия към своя герой, от което всъщност съдим колко добре се превъплъщава в ролята си.

Одиар кани отново ветерана Нилс Ареструп за една от главните роли, след участието му в „Сърцето ми спря да бие”. Той се превъплъщава в Лучиани, италианският покровител на Малик. Ареструп е безкомпромисен в ролята на безскрупулния старец, под чийто гневен поглед се ръководи целият затвор.

„Пророк” е сред филмите, номинирани за „Златен глобус” в категорията за най-добър чуждоезичен филм, заедно с „Прекършени прегръдки” на Алмодовар, „Бялата лента” на Ханеке, “Baaria” на Торнаторе и “Прислужницата” на Себастиан Силва. След една не толкова успешна година за американските продукции и изключително добри 12 месеца за европейското кино, надпреварата за най-добър чуждоезичен филм беше сред най-интересните моменти на церемонията, която се проведе в Бевърли Хилс на 17 януари.

"Пророк" грабна 9 награди "Сезар"

Филмът "Пророк" на френския режисьор Жак Одиар беше удостоен с 9 награди "Сезар", включително за най-добър филм, съобщи ИТАР-ТАСС, цитиран от БТА.

Годишните френски кинонагради "Сезар" бяха връчени за 35-и път снощи в парижкия театър "Шатле". Лентата "Пророк" на Жак Одиар, разказваща за трудната съдба на затворник във френски затвор, получи 9 награди от общо 13 номинации.



Филмът вече получи Голямата награда на кинофестивала в Кан, спечели наградата за най-добър филм на кинофестивала в Лондон и награда БАФТА за чуждоезичен филм.

"Пророк" е номиниран и за награда "Оскар". Жак Одиар беше отличен като най-добър режисьор.

Тахар Рахим получи наградата за най-добър актьор, а наградата за най-добра актриса отиде при Изабел Аджани.

Почетна награда за принос към световното кино получи 67-годишният американски актьор Харисън Форд, а лентата на Клин Истууд "Гран Торино" беше удостоена с наградата за най-добър чуждестранен филм.

Председател на журито на 35-ите награди "Сезар" е актрисата Марион Котийар. Наградите "Сезар", френски аналог на американските "Оскар"-и, се връчват от 1976 г. Те носят името на скулптора Сезар Балдачини, който е изработил статуетката, допълва БТА