Специална панорама с филмите му, фото-изложба и концерт ще бъдат събитията около Зигфрид в партньорство с Френския културен институт.
Роденият през 1973 г. Зигфрид Дебребан започва да работи в киното още двайсет годишен в драмата “Somebody to Love” с участието на Харви Кайтел и Антъни Куин. Тогава негово поприще все още е само фотографията. Избира да бъде свободен от ангажименти и буквално заживява на улицата. Свири с приятелите си из Париж, снима, открива хора и рисува. Така се ражда и идеята за първия му игрален филм “Луиз (втори дубъл)” (1998). Със своя дебют като режисьор, монтажист, оператор, автор на музиката и сценарист Зигфрид разбива традиционните стереотипи за правене и възприемане на кино.
Историята на младата и бездомна Луиз е разказана като поредица от картини на големия град - един непривлекателен и истински Париж, изтъкан от страхове и желания. Въпреки че актьорите в главните роли Елоди Буше и Рошди Зем са популярни звезди на френското кино, в “Луиз (втори дубъл)” това са двама разсъблечени от патос и грим улични герои. Веднага след излизането си през януари 1999 г., дебютният филм на Зигфрид печели награда на журито за най-добър европейски филм на Международния филмов фестивал в Брюксел, следва наградата от фестивала в Дювил за най-добър френски сценарий, както и две номинации.
Въпреки неподправените реалистични образи на живота от улицата, част от който е и самият Зигфрид, критиката нарича “Луиз (втори дубъл)” най-красивият филм на новото френско кино. Увлечен от истинските градски приказки, Зигфрид продължава да живее заедно със своите герои и образи от улицата. Той отново сам снима “Санса” (2003) – един необикновен поглед към съвременния живот в един постмодерен свят. Зигфрид не само снима филм, той създава концепция за лутащия се, свободен и самодостатъчен човек на новото глобално време. Санса е името на мъжа, когото следи камерата из неговите безкрайни скитания по улиците на Париж, Португалия, Испания, Италия, Бурквина Фасо и Япония. Зигфрид предизвиква мисленето и съучастието на зрителя в тази освободена от културни клишета лента. За изпълнението на импулсивния Санса режисьорът кани своя приятел - френската звезда с над 50 роли в киното – Рошди Зем.
През 2003 г. “Санса” печели наградата на Международния филмов фестивал Фландърс, а софийската публика го гледа сред номинираните за Голямата награда на международния конкурс на София Филм Фест 2004. На следващата година Зигфрид е част от Международното жури на 9-тото издание на София Филм Фест заедно с немската актриса Катя Рийман, сръбският режисьор Сърджан Драгоевич и актрисата Марта Кондова.
Подобно на персонажите от своите филми Зигфрид не търси сигурността в живота си. Той обикаля света като музикант и фотограф, интересува се от всичко, което му носи вдъхновение. Като автор на музика той нарича себе си Зиг. През 2004 г. пише музиката за дебюта ученичката на Сергей Бодров Гука Омарова – “Шизо”. Малко по-късно младата режисьорка от Казахстан става поредният успешен руски филмов износ. На следващата година отново като Зиг, той пише филмовата музика към “Чок-Ди”, френската продукция на режисьора Ксавие Дюринге. Тази година в конукурсната програма за голямата награда на София Филм Фест отново ще видим участието на Зиг като автор на музика, за втори път като част от екипа на Гука Омарова и нейният игрален филм “Лечителката”.
Зиг и неговата група независими музиканти обикалят света, като свирят по концертни зали и улици. Паралелно с това той запечатва с камерата си образите на хора в непопулярни и малки населени места. Така и при една от визитите си в София Зигфрид пожела да снима миньорите в мина Бобов Дол.
Заедно с директора на София Филм Фест Стефан Китанов те слязоха на 500 метра под земята, като Кита влезе в ролята на осветител с фенерчето на миньорската си каска. През 2007 г. Зигфрид отново експериментира, този път на полето на анимацията с лентата “Ада”. Изображението на филма е като картина от красива детска книга, а историята е провокирана от личния опит на автора. Уличен музикант е привлечен от Ада – случайна непозната, която той среща. Съдбата преплита пътищата им и ги отправя на безкрайно пътешествие.
Последните концептулани филми на Зигфрид отново са провокация към публиката и ярък пример за нов кино език. “Киногама 1: Изток” и “Киногама 2: Далечният изток” (2008) са алтернатива на конвенционалното кино. Критиката нарича този новаторски стил “кино поема, протичаща като нежно и поетично общуване на камерата с лица и гледки от Москва до Индия”. “Киногама 2: Далечният изток” отново показва една почти физическа близост с образите от екрана. Написана като музикална партитура в две части, филмът ни кара да почустваме местата заедно с неговия създател Зигфрид.
Още от авторското изкуство на уникалната личност ще можем да видим и като концерти и изложба на фотографиите от пътешествията му из света.
Новият филм на генералния директор на Мосфилм Карен Шахназаров “Изчезналата империя”, заснетият с българско участие филм на Алексей Учител “Пленен”, отличеният с няколко международни награди игрален дебют на Сергей Дворцевой “Тюлпан”, носителят на наградата за най-добро операторско майсторство и “Сребърен лъв” за най-добра режисура на международния кинофестивал във Венеция’08 ”Хартиеният войник” на Алексей Герман-син, отличеният за най-добър филм на международния кинофестивал в Шанхай’08 “Муха” на Владимир Кот, както и „Лечителката” на Гука Омарова са руските филми, които публиката ще види на София Филм Фест тази година.
“Изчезналата империя” на Карен Шахназаров е носталгичен поглед към 70-те години на ХХ век. В основата на сюжета е класически любовен триъгълник между две момчета и едно момиче. Те учат в един университет, карат се, сдобряват се, изпитват първите си разочарования, воюват за първите си победи, без да подозират, че много скоро страната, в която са се родили и живеят, ще изчезне от картата на света. Чрез личните любовни истории на двете момчета в “Изчезналата империя” Шахназаров всъщност разказва за една важна епоха в живота на Русия – последните дни на СССР. Да си спомниш миналото без злоба и саркастични хъмкания, а с усмивка и разбиране – ето това е урок на отношение към историята.
Роден през 1952 г., Карен Шахназаров живее във времето на Студената война. През 80-те години на ХХ век реализира „Ние от джаза”. Тогава става известен и с още една носталгична музикална комедия - “Зимна вечер в Гагри”. През 1986 г. получава специалната награда на Московския международен фестивал за филма “Куриерът”, а неговия оригинален поглед към абсурдността на тоталитарния режим в “Град Нула” му донася всеобщо признание. Публиката на София филм фест познава работата на Карен Шахназаров и от филма му “Конник на име Смърт”, показан на 10-ото юбилейно издание на фестивала през 2006 г.
Отличеният с няколко международни награди (“Особен поглед” в Кан’08, голямата награда на фестивала “Изтокът отива на Запад”, както и приза на NETPAC в Карлови Вари’08, “Златното око” за най-добър филм в Цюрих’08, най-добър игрален филм на фестивала за ново кино в Монреал’08, “Златен паун” за най-добър филм на кино фестивала в Индия, специалната награда за най-добър режисьор, присъдена на Сергей Дворцевой на фестивала за младо източно-европейско кино в Котбус’08).
Игрален дебют на Сергей Дворцевой “Тюлпан” също е сред заглавията на 13-ия международен София Филм Фест. Филмът е заснет по сценарий на Генадий Островски, а негов основен продуцент е Карл Баумгартнер. Лентата е копродукция на Германия, Швейцария, Казахстан, Полша и Русия и разказва историята на млад мъж на име Аса.
След като отбива военната си служба във военно-морския флот, той се завръща при семейството на сестра си в казахската степ. Там тя и съпругът й - овчар, водят номадски начин на живот. Аса също иска да бъде овчар и да е самостоятелен, но за целта трябва първо да се ожени. Единственото момиче наоколо е Тюлпан, която никак не харесва Аса. Независимо от това Аса не губи надежда и продължава да мечтае за щастлив семеен живот в казахската степ. Изисканият стил и духовитост на Сергей Дворцевой ни предлагат надежда и разочарование, радост и тъга... досущ като в реалния живот. Посланието на филма е ясно и категорично, валидно за всички хора, навсякъде по света. В епохата на глобализация, на болезнена загуба на духовни ценности апелът към идентичност, към запазване на националните корени е повече от значим и актуален.
Сергей Дворцевой е роден през 1962 г. в Чимкент, Казахстан. Деветгодишната му кариера на авиоинженер завършва, когато случайно кандидатства и е приет във ВГИК. В режисьорската му кариера има четири документални филма – “Paradise” (1997), “Bread Day” (1998), “Highway” (1999) и “In the Dark” (2004).
Заснетият с българско участие филм на Алексей Учител “Пленен” е още едно от руските заглавия на 13-ия международен София Филм Фест. Той е създаден по разказа на Владимир Маканин „Кавказки пленник” и представя историята на трима млади мъже, които са почти връстници. Те прекарват един ден заедно. Двама от тях са руски войници и пленяват чеченско момче. Съвсем неочаквано между пазителите и пленника се заражда симпатия. Учител проследява как в продължение на няколко часа заедно момчетата вече могат да се почувстват приятели, макар че по принцип са врагове. “Интересуваше ме въпроса защо, когато възниква критична ситуация, руският войник, въпреки доброто си отношение към чеченското момче, го убива”, казва режисьорът. Филмът провокира размисъл върху причините, които карат хората да се превръщат във врагове.
„Пленен“ е носител на Голямата награда на XVII фестивал на източноевропейското кино в Котбус, Германия, както и на наградата за най-добра режисура на международния кинофестивал в Карлови Вари. Фестивалната публика у нас познава почеркът на Алексей Учител от филма му “Космосът като предчувствие” (2005), представен на 10-ия международен София Филм Фест. Алексей Учител е роден през 1951 г. в Санкт Петербург. Завършва Държавния киноинститут (ВГИК) в Москва, а след това работи като режисьор в Ленинградската студия за документални филми. През 90-те години създава продуцентската компания „РОК”. В началото на перестройката снима документален филм за съветския рок – „РОК”, в който главни герои са култовите групи Аквариум, Кино, ДДТ, АВИА, както и Борис Гребенщиков и Виктор Цой. Учител преподава режисура във ВГИК. Продуцент е и на два българо-руски филма – „Похищението” (реж. Пламен Масларов) и „Бариерата” (реж. Михаил Пандурски), чиято подготовка е в разгара си.
Част от програмата на тазгодишното издание на София Филм Фест е и новият филм на Алексей Герман-син “Хартиеният войник”, получил наградата за най-добро операторско майсторство и “Сребърен лъв” за най-добра режисура на международния кинофестивал във Венеция’08. Преди три години Алексей Герман-син гостува на София Филм Фест с “Гарпастум” – филм за руската младеж, за руската интелигенция и за егоизма на младостта, за прехода между две исторически епохи.
Новият му филм “Хартиеният войник” показва шест седмици от живота на лекаря на Първи съветски космонавтски ескадрон Даниел Покровски, който се разкъсва между подготовката за пускането на първия космически екипаж и любовта към жена си и към любовницата си. Всичко това се случва през 60-те години на ХХ век. “Стори ми се интересно да снимам филм с друго дихание, казва Алексей Герман-син. - По усещането, по музиката, по живописта, по филмите се усеща, че времето тогава е било доста по-различно от нашето. Изобщо началото на 60-те години има доста по-дълбок дъх и аромат. Искаше ми се да пресъздам именно тази ера на “затоплянето” в СССР. Тогава страната се опитва да преодолее Сталинското наследство и поставя пред себе си действително велики и изпълнени с надежда задачи.” “Хартиеният войник” е филм за това колко лесно може да бъде разрушен крехкият и деликатен механизъм на човечността, за могъщата сила на идеите и за това как те могат да доведат човека до страдание и смърт.” В главните роли са Мераб Нинидзе и звездата Чулпан Хаматова (“Гарпастум”, “Сбогом, Ленин”, “Лунен татко”), която ще бъде специален гост на фестивала.
“Муха” (“Mukha” - 2008) е игралният дебют на 35-годишния Владимир Кот, който е заснел няколко телевизионни сериала, включително “Family Exchange” (2005) на NTV и “Hunter” (2006). Според него “Муха” е филм за неговото поколение – около 30-годишните, група, която той характеризира като “инфантилни” и “безотговорни”. „Муха” е метафора за личностното себеоткриване и израстване в Русия, това е филм за избора, който прави всеки - личната свобода или отговорността, любовта или грижите за някой друг.
Вера Мухина, ученичка в забутано градче, тренира бокс, сама решава проблемите си, като не прощава грешките нито на връстниците си, нито на по-възрастните от нея. След смъртта на майка й, в живота й неочаквано се появява нейният баща. Федор Мухин изненадващо разбира, че има дъщеря. Тепърва му предстои сложна битка - да я убеди, че тя има нужда от него. Федор трябва да измине дългия път към суровия свят на тийнейджърите... Така той отваря вратата на новия си дом със собствения си ключ, оставя в банята четката си за зъби и започва да живее при Вера. Тя пък от своя страна осъзнава, че баща й не е изгорял в танк, а е напълно жив и реален - просто до този момент е липсвал. И така Вера му обявява война...
“Муха” е носител на “Златен бокал” за най-добър филм на кино фестивала в Шанхай’08, първа награда на студентското жури в Котбус’08, наградата на журито за най-добра актриса на кинофестивала в Талин’08, както и на специалната награда на журито за най-добър европейски дебют на международния фестивал за филми за деца и юноши в Злин, Чехия.
Едно от любопитните предложения за кино е копродукцията на Русия, Казахстан, Франция и Германия – „Лечителката”, включен в Международния конкурс. „Лечителката” е създаден от родената в Казахстан ученичка на Сергей Бодров - Гука Омарова. Представител на младото поколение в руското кино, Омарова впечатли софийската публика и критика с първия си игрален филм „Шиzo” през 2004 г., определен от световната критика като един от най-успешните дебюти на казахската „нова вълна”. „Шиzo” носи много награди на авторката си - на ФИПРЕССИ за дебют от „Кинотавър”, Голямата награда от Котбус, за най-добра жена-режисьор от Копенхаген, за мъжка роля на Олджас Нусупбаев от Токио. „Баксы” е традиционното казахско наименование за народен лечител - в лентата това е Айдай, лечителка, която не оставя земята й да бъде превърната в петролна рафинерия. Омарова вплита умело магически реализъм в гангстерски сюжет, добавя комедиен тон, естествеността на местните хора и особената красота на природата. Любопитството към филма нараства и поради факта, че музиката е писана от госта на фестивала - Зигфрид.
От 13.00 часа ще започне „Английският хирург”, който е част от конкурсната документална програма. Режисьор е Джефри Смит. Филмът проследява британски хирург – Хенри Марш, който е почти бог в своята област. Воден от призванието си, той спасява човешки животи години наред и все пак, дори и днес, се случва да се сблъска с непреодолими препятствия и да се провали.
В 15.00 часа ще бъде представена селекция от три епизода на британския телевизионен сериал „Летящият цирк на Монти Пайтън” като част от панорамата на творчеството на Майкъл Пейлин.
В 18.30 часа започва „Животът на Брайън според Монти Пайтън”.
rnrnПостроявайки една от най-силните и безспорно вечни сатири в киното, Монти Пайтън не само нападат и осмиват фанатизма и лицемерието на институционализираната религия и политика, но и по характерния си неповторим начин предлагат алтернатива: бъди индивидуалност, мисли със собствената си глава, не се оставяй другите да те водят.
20.30 е началният час на прожекцията на „Кумбия Кайера” на режисьора Рене Виляреал – един от филмите на международния конкурс на фестивала На фона на високите планини, които ограждат град Монтерей, трима младежи изживяват своите страсти и дилеми, бродейки из стръмните бедняшки квартали и луксозните райони. Докато зяпа по витрините, амбициозният млад режисьор Нето случайно среща красивата Кори и моментално се влюбва… Понякога най-добрият ход е да не правиш избор – тя може да избира между режисьорът и приятеля си, но защо трябва да го прави? Може би не е задължително любовният триъгълник да е нещастен.
Дом на киното
От 14.00 часа ще бъде показан филмът„Тюлпан”на режисьора Сергей Дворцевой. Историята е за Аса, който вече е приключил задължителната военна служба и му е време да има собствена юрта и да се грижи за свое стадо. Но за да заживее сам, той трябва първо да се ожени. Срещата със семейството на младата Тюлпан обаче се оказва пълен крах – девойката отказва да се омъжи за Аса, защото смята, че ушите му са големи и стърчат. Младежът не се отказва и продължава да мечтае за живот насред необятните степи, само че той може и да не се осъществи така, както Аса си го представя... От 16.00 часа ще започне японското заглавие „Ахил и костенурката”. Последният филм на майстора Такеши Китано разгръща идеята, че изкуството е химера, подобно на времето, движението и промяната в прочутия парадокс на Зенон, от който е заимствано заглавието на филма. Лентата проследява абсурдния живот на Мачису – лишен от талант човек, който се превръща в звезда.
От 18.30 часа можете да гледате „Чико”, който е част от международния конкурс на фестивала. Режисьор е Йозгюр Йълдъръм. Чико е изпълнен с големи надежди. Мечтае за богатство, власт, уважение и признание. Заедно с приятелите си Тибет и Кърли е решил да грабне парче от баницата на местните наркодилъри. Не след дълго сделките се завъртат с пълна пара. Парите потичат и на пръв поглед изглежда, че Чико и неговите приятели са на крачка от осъществяването на мечтите си. В този момент обаче Тибет прави сериозна грешка и Чико трябва да избере между света на наркотиците и парите и стария си приятел...
В 20.30 часа ще видим още един състезател в международния конкурс „Лечителката”. Режисьор е Гука Омарова. Сюжетът ни разказва за Айдай – духовна лечителка, казахска бакси, която владее силата да открива изгубените души на хората, да лекува сакатите и да намира откраднат добитък. Когато местни гангстери решават, че земята ú е отлично място за построяване на бензиностанция и мотел, Айдай се противопоставя на плановете им.
В 22.30 часа е филмът „Санса”на режисьора Зигфрид, който е гост на фестивала. Санса винаги е на път. Авантюристичен по природа и вечно жаден за вино, жени, песни и движение, той пътува постоянно, пресичайки улиците на Европа, Африка и Япония. Винаги остроумен и словоохотлив, Санса се присламчва към най-различни компании, а след това с лекота се отървава от тях, но едно приятелство спира неудържимия му устрем.
Кино Одеон
В 17.00 часа е филмът „Карамазови”. Чешкият режисьор Петр Зеленка разказва историята на театрална трупа от Прага, която пристига в Краков, за да представи сценична адаптация на романа на Достоевски Братя Карамазови на фестивала за алтернативната драма в града. Постановката ще се играе на твърде необичайно място – в местния стоманолеярен завод. По време на репетициите емоционалният театрален разказ и взаимоотношенията в актьорската трупа по странен начин се преплитат, отразявайки великите теми на Достоевски...
От 19.00 часа започва „Съмърс Таун”– филм на британския режисьор Шейн Медоус. Сюжетът ни представя 16-годишния Томо, който се сприятелява с връстника си Марек – полски емигрант, запален по фотографията, за когото снимането е начин да избяга от света на алкохолизирания си баща. Момчетата намират убежище в лондонския квартал Съмърс Таун, където могат да изживяват мечтите си с помощта на ексцентричния Греъм и музата на Марек – французойката Мария.
В 21.00 часа гледайте„Мляко” на турския режисьор Семих Капланоглу. Юсуф наскоро е завършил гимназия. Голямата му страст е писането на поезия, но животът в родното му село не предлага много възможности и той продължава да работи в млекопроизводството, помагайки на майка си в нейния малък бизнес. Изправен на прага на възмъжаването, той трябва да вземе важни решения за своето бъдеще.
Евро Синема
От 17.00 часа започва „Музика”на режисьорът от Словакия Юрай Нвота. Той ни разказва историята на Мартин, който е много запален по джаза, но не среща разбиране – родителите на жена му се дразнят от репетициите му със саксофона, а колегите не спират да изпращат доноси заради любовта му към западната музика. Неочаквана среща с либералната Анча разтърсва монотонния му живот и той е готов да жертва всичко, за да бъдат заедно.
В 19.00 часа гледайте руския филм в копродукция с България„Пленен” на режисьора Алексей Учител. „Пленен” е филм за абсурдността и безсмислието на една война, в която вече никой не разбира причините, поради които се води, нито каузите, които защитава. Опитвайки се да се измъкнат от капана на чеченските планини, конвой руски войници решават да пленят някой местен, който да им бъде водач…
В 21.00 часа е документалният филм „Плажовете на Аньес” – поетичен разказ с подпис Аньес Варда. Когато човек си мисли за значимите фигури от следвоенното кино, моментално му идва на ум името на Аньес Варда. Изобилие от новаторство и въображение е най-точната дефиниция на нейното творчество. Новият ú филм e вълнуващо авто-съзерцание на живота и кариерата ú.
Френски културен институт
От 18.00 часа е прожекцията на „Толкова отдавна те обичам”на френския режисьор и сценарист Филип Клодел. Филмът разказва драматичната история на Жюлиет (в ролята Кристин Скот Томас), която след 15 години прекарани в затвора за извършване на необяснимо престъпление, се среща със сестра си Леа, която не е виждала от дете. Леа, омъжена и с две осиновени деца, топло посреща по-голямата сестра в дома си и прави всичко възможно да възстанови връзката помежду им. Но докато Жюлиет се опитва да се пребори с демоните от миналото си, тя открива, че ú е все по-трудно да се адаптира към новооткритата си свобода.
В 20.30 часа можете да видите„Джулия”на режисьора Ерик Зонка и участието на Тилда Суинтън. Тя пресъздава образа на Джулия – манипулативна, непостоянна, ужасна лъжкиня и неспасяема алкохоличка, въпреки възрастта си тя все още изглежда впечатляващо, но e все по-самотна. Отчаяна и затънала във финансова безизходица, Джулия решава да поеме по пътя на престъпленията в опит да промени живота си. Нещата не тръгват по план и тя е принудена да бяга. ... още »
За седма поредна година Международният София Филм Фест ще присъди Голямата награда за най-добър игрален филм (първи или втори). На 13-тото издание на Фестивала международното жури в състав Янош Сас (Унгария) – председател, и членове Дорон Еран (Израел), Елена Йончева (България), Момчил Карамитев (САЩ - България) и Стефан Арсениевич (Сърбия, носител на Наградата за режисура на 12-ия София Филм Фест, 2008) ще присъди наградата на един от дванайсетте филми в конкурса. Тя ще бъде връчена на официалната церемония по награждаването на 14. 03. 2009 г. Наградата диплом и чек за 5000 евро.
12 филма, много от които копродукции, с участието на повече от две страни ще се борят за Голямата награда на 13-ия София Филм Фест. Конкурсните заглавия са следните:
Унгарският режисьор Роберт Лакатош е документалист с признат оригинален поглед. През 2004 г. участва с късометражния фрагмент „Късмет” в „През границата: пет гледни точки на съседите” (Across the Border: Five Views from Neighbours) – филм-пътешествие през Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения, многоезичен портрет на идеите за границите в началото на 21 век. Едноименният пълнометражен дебют на Лакатош - „Бахтало (Късмет!)” (Унгария) спечели наградата „Label Europa Cinemas” на Международния фестивал в Карлови Вари през 2008 г. Двама приятели от Трансилвания се опитват да реализират предприемачески идеи – като отскачане до Австрия за техника „втора ръка”, която да препродават у дома, или пътуване с куче до Египет например. В тази неореалистична комедия, двамата герои излъчват естественост и решават проблемите си както успеят. Камерата придружава едно истинско приятелство, което минава през в различни държави и различни култури.
Аржентинската лента „Възможен живот” от 2008 г. е вторият пълнометражен игрален филм на режисьорката и продуцент Сандра Джулиота (Аржентина). Историята се върти около красивата геоложка Карла, която издирва изчезналия си съпруг и в същото време е преследвана от човек, който поразително прилича на него. Филмът вече спечели овациите на публиката и международните фестивали. През 2007 г. „Възможен живот” е бил номиниран за „Златен леопард” на Международния фестивал в Локарно, а Сандра Джулиота печели почетен диплом на журито. Централната роля, поверена на младата Ана Челентано, печели на актрисата награди в Аржентина и поредица големи роли в международни продукции.
Дебютният филм на успешния театрален режисьор Явор Гърдев (България) се превърна в едно от явленията на 2008 г. „Дзифт” попада в жанровото определение „film noir” с препратки към соц-арт – заради свободата на изказа, с която Гърдев жонглира според условностите на пост-модерното. Така ни показва времето – един ден преди повече от 40 години, когато Молецът е пуснат от затвора с една топка дзифт в ръка, преминава в една нощ на срещи и разкрития - за новото време и социалистическия строй, за съучастника-предател, за любимата жена. Филмът получи най-високото отличие за игралното ни кино през последните години - наградата „Сребърен Св.Георги” за режисура на Московския филмов фестивал през 2008 г. Със своите 36 000 зрители „Дзифт” е филм-рекордьор в българския бокс офис за последните 20 години.
Един филм, изпълнен със спокойствие, красота и мъдрост – поглед към живота, който сме избрали да водим, който протича край нас; поглед към хората, с които се срещаме и разделяме. „Есен” (Турция-Германия) е пълнометражен дебют на режисьора Йозкан Алпер, реализиран с подкрепата на Министерството на културата в Турция и вече има богата фестивална биография. Млад мъж излиза от затвора след докторска препоръка, след като е излежал 10 години с присъда, издадена заради политическите му убеждения и участие в студентски брожения срещу властта в Турция в края на 90-те години. Единственият път за Юсуф е към родното му място – красиво село в планината. Подтикнат от загрижеността на старата си майка, той се опитва да общува, дори слиза в града; там среща една мила и тъжна жена, принудена да упражнява най-старата женска професия, за да осигури прехраната на дъщеря си и майка си в родната Грузия. Двамата намират взаимна утеха, но болестта и природата понякога са безмилостни, особено в тъжната, дъждовна есен.
Мексиканската продукция „ Кумбия Кайера” е дело на режисьора Рене Виляреал (Мексико). Още през 80-те години Рене Виляреал участва като асистент-режисьор в телевизията, впоследствие и във филмови продукции, между които и големи холивудски проекти като „Мексиканецът”. Опитът в света на киното допринася за успеха на дебютния му филм, в който той е сценарист, монтажист и продуцент. „Кумбия Кайера” е негов дългогодишен проект. През 2004 г. той снима документалния филм „Cumbre de Monterrey” (панорама на конференция на Обединените Нации, състояла се през 2002 г., посветена на финансиране за развиващите се страни), а през 2007 г. създава и игралния „Кумбия Кайера”, посветен на трудния живот на трима младежи в контрастния мегаполис Монтерей, където се срещат лукса, нищетата и насилието.
Родената в Казахстан Гука Омарова е ученичка на Сергей Бодров, който е и съсценарист в втория й пълнометражен филм „Лечителката” (Baksy), копродукция на Русия, Казахстан, Франция и Германия. Представител на младото поколение в руското кино, Омарова впечатли софийската публика и критика с първия си игрален филм „Шиzo” през 2004 г., определен от световната критика като един от най-успешните дебюти на казахската „нова вълна”. „Шиzo” носи много награди на авторката си - на ФИПРЕССИ за дебют от „Кинотавър”, Голямата награда от Котбус, за най-добра жена-режисьор от Копенхаген, за мъжка роля на Олджас Нусупбаев от Токио. „Баксы” е традиционното казахско наименование за народен лечител - в лентата това е Айдай, лечителка, която не оставя земята й да бъде превърната в петролна рафинерия. Омарова вплита умело магически реализъм в гангстерски сюжет, добавя комедиен тон, естествеността на местните хора и особената красота на природата.
Спечелил наградата на публиката на Московския филмов фестивал през 2008 г., филмът на режисьора Дрор Захави „На баща ми” (Израел) получава и номинации в седем категории за наградите на Израелската филмова академия. Героите на филма се срещат през един уикенд в Тел-Авив – младият палестинец Тарек случайно се сприятелява със 17-годишната бунтарка Керен и съседът й Катц – евреин, загубил сина си в безумните военни конфликти, които продължават да раздират Близкия Изток. Всеки от тях е принуден да приеме другия с неговата различност – религия, убеждения, отношение към живота и света. Филмът е впечатляваща картина на един свят, който дори да изглежда далечен, се отразява в ума и душата на зрителя.
„Най-щастливото момиче на света” е румънското участие в Международния конкурс на тазгодишния София Филм Фест. Режисьорът и сценарист Раду Жуде разказва историята на румънско семейство, чието единство е заплашено поради една… щастлива случайност – 18 годишната дъщеря печели чисто нов автомобил. Въпреки че „Най-щастливото момиче на света” е игрален дебют за Раду Жуде, критиката веднага го вписа като част от забележителния възход на младото румънско кино, което традиционно присъства на София Филм Фест с имена като Кристи Пуйо, Корнел Мундруцо и носителят на „Златна палма” Кристиян Мунджиу.
Публиката на София Филм Фест добре познава иранския писател, драматург и режисьор Чапур Хагигат с филма от 2006 г. „Песента на пътешествениците”. Тогава режисьорът представи своя дебют, екранизация по едноименния негов роман, написан на френски език. Чапур започва своята филмова кариера след като повече от 20 години пише разкази и романи. Трогателната история за шивачът Йолан, тръгнал на пътуване в търсене на корените си, впечатли критиката. Вторият му игрален филм „На сушата” от 2008 г. е международна копродукция на Франция, Индия и Иран и участва в селекцията на много престижни филмови фестивали из целия свят. Хагигат е сценарист и продуцент на лентата, отвеждаща на брега на индийския океан, където жителите на малко селце търсят спасение от смъртоносна епидемия.
„Сънища призори” (Испания) е амбициозен дебют на Фреди Мас Франкеса. Историята отчасти е вдъхновена от лични преживявания на режисьора; проектът е подкрепен от Испанската фондация за борба с Алцхаймер и едно от достойнствата на филма е откровеното представяне на болестта, дори и чрез невинния поглед на детето-актьор Серхио Падийа. Паскал е 70-годишен и живее в малък град в Испания, но не може да свикне със старостта и самотата. Дъщеря му се завръща след години и оставя при него сина си, който постепенно се превръща в добър приятел на дядо си. Двамата се грижат един за друг и си даряват взаимно любовта, която често липсва в живота на хората. „Сънища призори” е суров, немногословен филм, спечелил много благосклонни отзиви при представянето на международни фестивали в Чикаго, Пусан (Корея), Москва.
Изглежда необичайно, когато независим режисьор като Джералд Макмороу предлага амбициозен и впечатляващ дебют като „Франклин” (Великобритания). Макмороу поставя нелесни визуални и концептуални цели и ги постига с лекота. Началото на историята е във футуристичния Град-извън-времето, където главният герой (зад маската се крие Райън Филип) трябва да изпълни поредната задача-убийство. Заедно с това режисьорът разказва за още три изгубени души в съвременния космополитен Лондон и съдбовното преплитане на пътищата им – младият Мило (Сам Райли) страда по изгубената си тийнейджърска любов, която по случайност изглежда като ексцентричната Емилия (изключителната Ева Грийн). Тя упорито продължава да повтаря опитите си за самоубийство, докато самотен възрастен мъж (Бърнард Хил) безнадеждно търси сина си - ветеран от Войната в залива. „Франклин” е градска приказка, която ще бъде приета с особено въодушевление от почитателите на особените светове на бъдещето, добре познати ни от творбите на Тери Гилиам, „В като Вендета” или „Блейд Рънър”. Макмороу с лекота преминава границата между реалния и въображаемия свят на героите; във филма майсторски са съчетани различни жанрове, поднесени със съответната визуална естетика.
Роденият в Хамбург режисьор Йозгюр Йълдъръм е автор на филма „Чико”. Това е дебют на режисьора в игралното кино, но успеха идва бързо след като филмът е избран в секция „Панорама” на Берлинале 2008. Зад гърба си Йозгюр Йълдъръм има три късометражни филма, попаднали в полезрението на европейски фестивали. „Чико” се продуцира от независимата компания Corazon Productions на Фатих Акин, която е основен продуцент на филма, и дава заявка за успехи сред публиката на международните форуми. Историята е класическа – двама приятели, израснали заедно, се занимават с пласиране на дрога на дребно, но мечтаят за по-големи удари. След среща с местния хамбургски нарко-бос Мориц Блайбтрой, нещата започват да излизат от контрол, особено когато се намесват понятия като вярност и предателство.