 ''Град на греха: Жена, за която да убиваш'' - кинокамерата като молив, а екранът – скицник
28.08.2014, 10:25 | синефиш.бг
Девет години след първото издание на киноадаптацията на комиксите от серията за Града на греха, Робърт Родригес зарадва кинофеновете с втори филм, вдъхновен от картинните истории на Франк Милър, който ги е адаптирал за екранизация.
Филмът естествено привлича още със заглавието си. Всеки зрител би си задал въпроса дали познава подобна жена. Ако се окаже, че такава не съществува (сравнително ограниченият брой убийства в цивилизования свят ме кара да си мисля, че този тип представителки на нежния пол са рядкост), то е интересно да се узнаят подробности затова как изглежда и с какво е заслужила подобна готовност за оказване на екстремна и относително ефикасна помощ.
Кинофеновете, които са почитатели на автори като Реймънд Чандлър или Дашил Хамет ще изпаднат в екстаз от ефекта „film noir” постигнат с виртуозен маниеризъм отдаващ почит на персонажи като Филип Марлоу или Сам Спейд. В преклонението си към култовите персонажи превъплътени на екрана от Хъмфри Богарт или Робърт Мичъм, авторът не се двоуми да се развихри в рамките на печелившата формула свързана с аксесоари като цигари, меки филцови шапки, шлифери и монолози на персонажи с разбити илюзии, чиито цинични разсъждения за житейските ценности биха се понравили на масовия зрител.
Робърт Родригес въвлича зрителя в изключително, почти сюрреалистично визуално преживяване. Изчистено от излишни детайли, изображението в неговия разказ е образец за творческо използване на цифровите технологии. Режисьорът се развихря в различни вариации на негативната обработка, с приоритетно отношение към графичното чернобяло, почти без нюанси. Статичните кадри и тяхната композицията са реверанс към японските комикси „манга”. Триизмерното екранно изображение се вписва ефектно в разказа и добавя особен привкус към дръзкия естетически експеримент на Родригес. Филмът не е халтура, както може да се очаква, а избистрена форма на това, чоето се нарича «елегантен стил».
Персонажите в "Град на греха: Жена, за която да убиваш" са въвлечени в ситуации, които ги принуждават да вземат крайни и най-често отчаяни решения. Голямата част от тях са познати на зрителите от първия филм. Галерията е съставена от архетиповете на жанра: проститутки, наемни убийци, femme fatale, корумпирани полицаи и порочни политици. Самотниците, с разбити сърца, живеят в евтини хотелски стаички спохождани от бутилки алкохол и спомени за безвъзвратно отминалите щастливи дни. Силните мъже са осъдени на емоционална зависимост от слаби и беззащитни жени. А те, жените, не се спират пред нищо в името на постигането на целта си. Съдбите на всички се преплитат в кинохорал изплетен от убийства, секс, отмъщение и траур. Разказът е динамичен и се доближава до едновременното четене на няколко книжки с комикси в които липсват облачетата с репликите и мислите на персонажите.
Безспорен летен хит, "Град на греха: Жена, за която да убиваш" притежава уникална визуалната идентичност и е задължителна спирка за кинофеновете. Според възрастта си и познаването на класиците, те ще оценят маниеризма на дуета Родригес-Милър и ще вкусят стилизирано забавление, което мейнстриймът и блокбастърите предлагат рядко.
... още »
|
