Мисия до Луната 3D

от Ангел Генчев

Знаете ли, че навремето, когато бях по-малък, на малкия екран нямаше Нешънъл Джиографик или Дискавъри. Имаше Атлас, наистина, както и цяло множество предавания, в които често се чуваше репликата "знаете ли, че...". Всъщност предполагам, че тях още ги има, просто с телевизията по една или друга причина сме поели в различни посоки. Но това е една друга приказка.

Тези така наречени образователни програми - кой знае защо повечето от френски произход, като се замисля сега - бяха доста интересни за подрастващото ми съзнание, и докато по-възрастните си говореха за някакви сложни неща като общи култури, аз просто бях зает да поглъщам любопитни факти като сюнгер. И вероятно им дължа немалко, ако продължа да размишлявам в тази насока.

Та знаете ли, че преди четиридесет години, на 20 юли 1969, за пръв път човешки крак стъпва на най-близкото до нас небесно тяло - Луната? Или че това е единадесетата мисия "Аполо"? Или че както преодоляването на космическата бариера, така и първият пилотиран полет в отвъдземното пространство са постижения на Съветския съюз - през 1957 г. със "Спутник" и 1961, с Юрий Гагарин. А ви казвам всичко това, защото ако евентуално не го знаете, то и без това ще го научите още в началните кадри на "Мисия до Луната". И всъщност илюстрира една от добрите страни на филма - поне за по-малките е изпъстрен с интересни факти, като това не е целият набор.

Иначе, в разгара на Студената война, космическата програма наистина е един от фронтовете, на който двете суперсили - САЩ и СССР - се сражават най-тежко. Слава богу обаче, политическият оттенък в "Мисия до Луната" се свежда съвсем до минимум, иначе нямаше да е подходящ за никакви възрасти. За сметка на това доста добре е предадена епохата, както чрез музиката, така чрез цялостната концепция на анимацията, което са още две червени точки на нейното табло. И ако резюмираме до тук се получава се получава един приятен, лек за гледане и като цяло нелош анимационен филм, макар и без шансове да влезе чак във Вечната зала на славата на рисуваното кино. За жалост обаче, има и няколко капки катран, които развалят общото добро впечатление.

Започваме със сюжета. Като цяло той е доста семпъл, както се очаква от най-вече детски филм - млади мухи мечтаят да достигнат естествения ни спътник на борда на американската мисия, и в крайна сметка естествено успяват, въпреки опитите на проклетите комунисти да ги спрат. Добре, съгласих се - но не съвсем. Може относително дълго да поразсъждаваме над идеята за безкрайно типизираните и двуизмерни персонажи, за това, че "Полет до Луната" е насочен към отвъдокеанската младеж и дали малко не се прекалява вече с шаржа на великия враг под знака на петолъчката - а известни изопачения има - и дали това в крайна сметка не насажда някои неверни впечатления. В крайна сметка, на детето не му трябват задълбочени анализи на политическата система и разпределението на силите през шейсетте, а точно такива дребни на пръв поглед картини. И макар че не става дума за някакви обемни прегрешения, мен лично на места ме подразни, и не мога да го отхвърля с толкова лека ръка и да кажа, че в крайна сметка няма толкова голямо значение.

Второто, което свърши тази работа, беше самият избор на мухи за главни герои. Не, че не е имало други такива случаи, но поне по единично и по случайност. Ясно, разбрах играта на думи, напълно наясно съм и с тенденцията напоследък всяко животинче да се прави да изглежда сладко, и да - това като цяло не е лошо. Но домашните мухи вече са идея, която попрелита над границата. И никой не може да ме убеди, че колкото и добре да е анимиран, един бял червей ще ми стане симпатичен. А някои моменти си бяха откровено гнусни, колкото и да се бяха постарали създателите да изглеждат невинни.

Ето защо във второто резюме нещата малко се променят - с прилична идея, все пак приятен за гледане през повечето време, и дори информативен, ако се пренебрегнат някои моменти, "Полет до Луната" е нелошо попадение сред множеството анимационни филми напоследък, но определено можеше да се постигне доста повече. И ако все пак прецените, че можете да си затворите очите за по-видимите му недостатъци, вероятно ще прекарате добре час и двадесетина минути с него. Но определено има и по-добър избор.