Любовен рикошет

от Иван Атанасов

В последно време на екран напъпиха, дали покрай празника на влюбените, отминал преди по-малко от седмица, или покрай задаващото се хубаво пролетно време, доста романтични ленти. Едни по-забавни, други по-малко. Но общото между тях като че ли беше, че наблягаха на комедийния ефект. "Любовен рикошет" от своя страна не е филм, който ще ви разсмее, въпреки че има забавни ситуации и лафове - просто не е от този тип заглавия. Но за сметка на това е една от най-романтичните продукции, пръквали се в последно време. Което всъщност го прави изключително приятен за гледане, ако човек е в подходящото настроение.

Историята ни сблъсква с четиридесетгодишната Санди, в кожата на която се вмъква Катрин-Зита Джоунс - изкусителна дама, с две деца, току що развела се със съпруга си. И докато търси нов живот в големия град, тя се сблъсква с героя на Джъстин Барта – Арам, двадесет и пет годишен, неориентиран млад мъж, който все още не си е намерил цел в живота. Нает за бавачка на двете сладки деца на Санди, Арам най-сетне осъзнава какво иска, и това е нещо съвсем простичко – топлината на семейното огнище. Както се досещате, точно тогава пламъкът на любовта пламва, за да последват няколко обрата и неизбежната щастлива развръзка, или поне финала ни загатва за такава.

Е, не може да се каже, че сюжетът е бог знае колко оригинален, не отсъстват и почти задължителните шаблони, но пък е замесен с достатъчно вкус и подправен с добър диалог, така че да генерира необходимия ефект. Актьорската игра пък е на достатъчно високо ниво, като човек с учудване открива, че дори на четиридесет Катрин-Зита Джоунс е перфектен избор за ролята на изкусителна жена. Освен това се справя идеално и с ролята на работеща майка, и като цяло успява да даде живот на иначе, както споменахме, относително баналния сценарий.

Също така, между нея и Джъстин Барта има онова специфично взаимодействие, без която не може да се получи романтична лента, което е още един от плюсовете - може би дори най-големият и абсолютно задължителен. Друг е въпросът, че ролята на Арам като че ли изискваше малко по-младолик актьор, тъй като всеки път, когато някой от героите се пошегува с възрастта му, зрителите се усмихват повече на това, че Барта си изглежда баш на около тридесет, а не в средата на двадесетте си години. Но, за сметка на това, ролята на бавачка и отчаян романтик му приляга толкова добре, че този дребен недостатък бива много бързо простен и забравен.

Всъщност, какво повече му трябва на човек от лента от романтичния жанр? Като че ли нищо освен половинка, киносалон и резервация за ресторант. Дали "Любовен рикошет" е подходящ за тази комбинация? Определено, макар че далеч не е най-забавният, дори може би не е и най-романтичния от четирите филма, които се изтърколиха по афишите в последната десетина дни. Но въпреки това няма да съжалявате за отделеното време.