Че: Аржентинецът (част 1)

от Иван Атанасов

Впечатлен съм. От това как един филм може да прилича на урок по история и едновременно с това да показва страстите и въжделенията на участниците в нея. Как една лента за събития, които разделят мненията на две противоположни страни, може да остане дистанциранa от събитията. От реализма, който почти винаги, когато се доближава до максималното, е скучен, но се оказва, че може и да не е. От играта на Бенисио дел Торо. Или иначе казано съм впечатлен от „Аржентинецът” – филм за живота на Ернесто Че Гевара.

Режисьорът Стивън Содърбърг и сценаристът Питър Бучман безспорно са свършили добра работа. От много време не бях виждал война, дори партизанска, пренесена на лента с усещането, че когато умират хора, няма героизъм или красота – защото винаги е грозно. Представена като малки периоди на бой и дълги и тежки времена на преходи и мъчително чакане. Всъщност именно последното е най-тежко, защото оставя време да мислиш – за смъртта, другарите, каузата. И това се вижда.

Стивън Содърбърг бе казал, че лентата ще е максимално честна. Действително е така. Използването на архивни кадри допринася за това, но в най-голяма степен помага непоказването на отношението на създателите на филма към събитията. Няма добри, няма лоши – решението кой какъв е е в ръцете само и единствено на зрителя. Събитията просто са пресъздадени на лентата, брилянтно и откровено.

Ликът от фланелките, който неведнъж и дваж сме виждали, се е превърнал в жив, дишащ човек, придружаващ Фидел и помагащ за осъществяването на революцията в Куба. Причините или ако щете повода – зависи каква мотивация припишете на Фидел за отстраняване на властващите в онзи момент, са изложени. Фактите са такива, каквито са, но крайният резултат не се засяга. Защото би оцветил лентата политически. А тя няма такава цел. Пък и всеки, който някога е чел вестници или пък гледал телевизия, е запознат с ефектите след описаните събития и има мнение дали на Острова на свободата след тях се живее по-добре или по-зле

На някого, привикнал да вижда войната като зрелище, политиката - като нещо вълнуващо, изпълнено със съдбовни интриги, засягащи съществуването на човечеството и света като цяло, лентата може да се стори странна и може би скучна. Да, ефектите са по-малко, но при стрелба чуваш свестеното на куршумите, сблъсъка на парчето олово с плътта и това смразява кръвта. Не е зрелищно – даже точно обратното – грозно е. Истинско е.

Може би би било интересно да отбележим, че усещането от „Аржентинецът” далеч не е като за копродукция с участието на САЩ и Франция, защото лентата е деветдесет и девет процента испанска. Като философия, визия, дори използван език. И всъщност щеше да е странно да е инак, имайки предвид, че фокусът е върху Латинска Америка.

Дали си заслужава да се изгледа „Аржентинецът”? Ако някога изобщо сте се интересували от това кой е Че Гевара – да. Ако обичате доброто кино – също да. Струва си да се види дори и само заради наградения на фестивала в Кан за изиграната роля Бенисио дел Торо. Така че отговорът без съмнение е положителен.


Още рецензии:
• Прокълнатият замък 3D
• G-Force: Специален отряд
• Френска любов
• Шестият „Хари Потър” – романтичен и ефектен
• Уличен бой
• „Бруно” – оригинален, но на места препълнен