Данте 01

от Ангел Генчев

На фона на постиженията си в останалите жанрове, при типично фантастичните филми френското кино се представя доста слабо - не само като брой или честота на излизане, но нерядко и като качество. При все това, Марк Каро е един от по-известните им режисьори в това поприще, като до този момент на сметката му се брояха два изключително особени, но въпреки това доста популярни филма - сюрреалистичната фентъзи лента "La Cité des enfants perdus" ("Градът на изгубените деца") от 1995-та, и не по-малко мрачната му идея за постапокалиптична комедия "Delicatessen" ("Деликатеси"), заснета четири години по-рано. И като цяло съчетанието на тези две любопитни предстоставки - нова френска фантастика плюс Каро след тринадесет години творческа пауза в полето на пълнометражните филми - ми бе предостатъчен дразнител. Резултатът обаче, за съжаление, макар и не за голяма изненада, в общи линии порядъчно ме разочарова.

Важно е все пак предварително да се отбележи, че филмите на френския режисьор с лекота могат да се окачествят със значително крайни определения, сред които не много нормален е най-деликатното. Произведенията му определено са насочени към доста тясна аудитория, за предпочитане с вкус към експерименталното, а специално в случая, стабилната психика и железният стомах са допълнителен бонус, като за хора, страдащи от фобия към затворени пространства филмът е още по-малко препоръчителен.

Медалът естествено има две страни, и по изключение този път ще започна от положителните впечатления. На първо място идва визията. Въпреки свития бюджет, в резултат на който тук като аргумент не влиза в сила обобщението колко много, видите ли, се е развило френското кино през последното десетилетие и половина, картината, пресъздадена в "Dante 01", откровено може да докара зрителя до психическо разстройство. След подобен коментар сигурно вече сте сбърчили подозрително вежди, но следва да отбележа, че действието се развива в затворническа колония на чужда планета, превърната в опитно поле за медицински експерименти, и доближаваща се в крайна сметка по-скоро до лудница - нещо, което е обрисувано майсторски, и то без помощта на кой знае какви специални ефекти.

На второ място идва нелошата цялостна философия, религиозната мистика и символизма на лентата - всъщност това, в което е силен Марк Каро - и напрежението, което ескалира постоянно с течението и, заедно с все по-откровеното и все по-грубо изразявано ожесточение, което очаквано се натрупва при подобна атмосфера и обстоятелства. С други думи, всичко е на място, има своята вътрешна логика и изглежда естествено - в своята абсолютна неестественост. Друг е въпросът, дали на места не прекалява, но това е въпрос на зрителско усещане.

Някак жалко е все пак, че на този фон колата на френската фантастика се обръща с трясък, когато "Dante 01" в един момент просто свършва, без да се е доразвил. И очакването за някаква истинска развръзка, независимо в кой план, остава неоправдано и незадоволено - в крайна сметка, въпреки тягостната си и потресаваща на места среда, филмът показва добър потенциал. Известни забележки вече може да има и към част от актьорския състав, особено при второстепенните роли, които са доста статични и типични, но все пак не е чак толкова в тях вината, и голямото разочарование остава изказаното.

Дори и да беше значително по-успешен обаче, "Dante 01" така и така щеше да е филм, който да заинтересова малка група зрители, и тук щеше да стои едно изрично уточнение да го избягвате, освен ако не принадлежите към нея. За съжаление обаче, в този случай сякаш и последната ще има поводи да остане общо взето разочарована, и предупреждението е отправено дори към нея. Като остава вечната надежда, че Франция някой ден в крайна сметка ще ни изненада с някое добро попадение в темата на фантастиката.