Дълбоко, човешко, истинско
01.09.2008, 04:02 | синефиш.бг
от Мариана Иванова
Защо българското кино вече не може да разказва обикновени истории? Толкова ли е трудно, скъпо, неосъществимо? И как така само ние не успяваме, а съседните кинематографии нямат такива проблеми. Всички преживяхме “промяната”, някои даже и война (и), но пак продължиха да правят качествено кино. Как точно не ни тече мисълта, не ни хрумва сюжета, не ни се подреждат обстоятелствата, не може да изберем актьорите или пубиката не изпива нужда да гледа сериозни филми.
Такива неща ми се въртят в главата след като гледах “Клопка” (2007) на Сърджан Голубович, който взе Голямата награда на София филм фест миналата година. Неговият филм е изключително прост, стегнат, мрачен, истински, близък. Разказът звучи познато- един баща на държавна работа търси пари за операцията на болния си син. Появява се човек , който иска да му помогне, но в замяна трябва да убие млад бизнесмен. Една история, която може да се случи на вас или на някой ваш познат. ... още »
|