Актьорската кариера на Дон Чийдъл определено не е от най-незабележимите, имайки предвид великолепната му роля в „Хотел Руанда”, така че резонно бе да очакваме добра игра от него и в „Предател”. Всъщност, чернокожият актьор се справя дори повече от добре в кожата на Самир Хорн и като че ли това е една от причините лентата на режисьора Джефри Нахманов не само да „се гледа”, но дори да носи една известна доза художествена наслада.
Втората причина без никакво съмнение е сценарият. По традиция политическите трилъри са доста тежки филми. Още в по-голяма степен това важи за чувствителната тема тероризъм, а ако добавим ислямистки радикализъм, натоварването върху зрителя става доста чувствително. Лошото на голяма част от лентите с подобни мотиви е, че като че ли нямат какво друго да покажат, освен множество картини и може би малко поглед към живота – на терористите и на тези, които ни защитават от това явление. За разлика от тях „Предател” се характеризира с доста солидна многопластовост. Дори задава един въпрос, който по принцип се избягва: „ами всъщност, как могат тези хора да се борят по друг начин?”.