Легендите се събраха за 45 години „Кръстникът” 02.05.2017, 09:35 | синефиш.бг
На закриването на фестивала в Трайбека се състоя едно историческо събитие – Копола събра легендарния актьорски състав на първите две части на класиката „Кръстникът”.
Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джеймс Каан, Даян Кийтън, Талия Шайър и Робърт Дювал се появиха в Рейдио сити мюзик хол, за да отпразнуват 45 години от премиерата на „Кръстникът”. Цялото събитие продължи 9 часа и включваше прожекции на двата филма, които бяха последвани от дискусия, водена от друг легендарен режисьор – Тейлър Хакфорд („Адвокат на Дявола”).
„Къде щях да съм сега без Франсис?”, попита Пачино, спомняйки си как от „Парамаунт” са настоявали друг да изиграе ролята на Майкъл Корлеоне.
От студиото не са били съгласни и с избора на Марлон Брандо за Вито Корлеоне, който според тях нямало да привлече достатъчно зрители в салоните.
„Може да снимаш Марлон, ако се яви на прослушване без да получи нищо за това и подпише договор, че ще плати 1 милион долара, ако предизвика някакви проблеми по време на продукцията”. Копола се съгласява, че ще работи с Брандо при тези условия.
Бюджетът на „Кръстникът” е 6 милиона долара, само в Щатите приходите са 135 милиона, а сред десетките награди са 3 „Оскара” – за най-добър филм, най-добър актьор (Марлон Брандо) и най-добър адаптиран сценарий.
Втората част на филма също печели „Оскар” за най-добър филм превръщайки „Кръстникът” в единствената продукция, чийто две части са отличени с наградата. Още 5 статуетки на Академията са добавени в актива на класиката – най-добър режисьор, актьор в поддържаща роля (Робърт де Ниро), най-добър адаптиран сценарий, музика и сценография.
Забавни факти за 20-те най-известни филми в света 05.09.2016, 12:15 | синефиш.бг
Всеки филм има своята история и перипетии на създаване. За някои продукции се носят легенди и производтсвото им е пълно с пикантерии, които биха задоволили любопитството и на най-засукания кинофен, други филми пък няма кой знае с какви интересни факти да се похвалят. Но ако филмът е добър, ако се е превърнал в класика, то със сигурност съпътстващите продукцията случки и обстоятелства се превръщат в част от неговото наследство и често са митологизирани. Ето някои интересни факти, свързани с едни от най-известните филми в киното, за които може би не знаете… „Изкуплението Шоушенк“
Морган Фрийман се е снимал в безброй много филми – някои много добри, други не си струва дори да бъдат споменавани, но за този конкретно, той категорично заявява, че това е най-любимият му филм, в който е в участвал. Всъщност това е заявка, която всеки може да подкрепи…
„Кръстникът“
Епичен филм, епично изпълнение на Марлон Брандо... По време на снимките той не знаел наизуст повечето от репликите си, затова те били изписвани на голям картон, от който той ги четял.
„Кръстникът 2“
Днес повечето съвременни филми се снимат за най-много 40-тина дни, но втората част на най-известната киносага в света е заснета за епичните 104 дни… „Черният рицар“
Това е първият филм за Батман, в който най-известният комиксов герой официално „оперира“ извън Готъм сити. „Списъкът на Шиндлер“
Спилбърг много сериозно и вглъбено възприема великото си филмово произведение и отказва да дава автографи върху всякакви печатни материали, свързани с шедьовъра му.
„Дванадесет разгневени мъже“
Интересното за тази кино класика е, че филмът се състои точно от 365 отделни кадъра.
„Криминале“
Филмът е известен с едно твърде нестандартно разпределение на бюджета. От общо осемте милиона похарчени за направата на филма, пет милиона отиват директно за заплащането на хонорара на актьорския състав.
„Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“
Тук става дума за странна статистика, свързана с наградите Оскар. Това е единственият филм в историята, който печели повече от десет награди Оскар, без да има нито една номинация в актьорските категории.
„Добрият, лошият и злият“
Това пък е най-високо оцененият филм на IMDB, който всъщност няма нито една номинация за Оскар.
„Боен клуб“
Много неочакван и неизяснен за този филм е фактът, че във всяка една сцена от него все някъде е разположена чаша кафе.
„Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“
Джон Рис Дейвис, който играе джуджето Гимли, е най-грамадният актьор от задругата. Той е висок 185 сантиметра.
„Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара“
Сцената, в която R2-D2 се удавя в калното тресавище, всъщност е заснета в недостроения личен басейн в дома на Джордж Лукас.
„Форест Гъмп“
С всяка промяна във възрастта на Форест, едно нещо остава константа – във всяка първа сцена при прескачането на години във филма – той е облечен в една и съща синя карирана риза.
„Генезис“
В сцената със съня, в която градът се обръща с главата надолу, на регистрационните номера на всяка една от колите, вместо инициалите на щата, е записано „алтернативен щат“- препратка към „алтернативна реалност“.
„Властелинът на пръстените: Двете кули“
Интересен факт и за втората част от великата поредица. За заснемането на голямата батална сцена в каря на филма са били необходими четири месеца. Снимките са се случвали само през нощта.
„Полет над кукувиче гнездо“
Много от статистите в шедьовъра на Милош Форман всъщност са автентични пациенти на психиатрична клиника.
„Добри момчета“
Като говорим за статисти, в този филм пък за снимките са поканени реални гангстери, които да се появят като масовка в лентата, за да може всичко да добие необходимата автентичност. Те представили на продуцентите на филма фалшиви здравноосигурителни карти и до днес не е ясно как са получили хонорарите си за участието си в хитовия филм на Скорсезе.
„Матрицата“
За заснемането на началната екшън сцена актьорите са тренирали цели шест месеца, а снимките са продължили само четири дни.
„Седемте самураи“
След месечни проучвания, Акира Куросава базирал седемте основни герои на филма върху истински самурайски образи от японската история.
„Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда“
Джеймс Ърл Джоунс и Дейвид Проус, които играят гласа и тялото на един и същ персонаж – а именно Дарт Вейдър, всъщност въобще не са се срещали на живо преди по време на снимките.
Единственият филм режисиран от жена, намерил място сред 80-те е „Войната е опиат” на Катрин Бигълоу, който е на 56 място. Най-новият филм сред първите 20 е „Изкуплението Шоушенк” на Франк Дарабонт, класиран на 17 място. Единственият филм от последните пет години, който намира място в класацията е „Бърдмен” на Иняриту, който заема 58 място.
Че "Батман: Началото" бе един доста успешен филм, едва ли някой се съмнява, но какво да кажем за успеха на "Черният рицар"?! Последният се нареди неумолимо сред класиките във фентъзи блокбъстър жанра, не само що се отнася до финансовите рекорди, но и до отличията.
Блестящото изпълнение на Джокера от страна на Хийт Леджър (на моменти не просто съизмеримо, но дори и надминаващо това на Джак Никълсън), му донесе посмъртен "Оскар", направи от иначе талантливия режисьор Кристофър Нолан личност, с която всеки в Холивуд се съобразява и затвърди Крисчън Бейл като най-успешния Батман в цялата поредица.
И въпреки, че лентата не бе номинирана от Академията за най-добър филм (това действително щеше да е малко в повече), то The Dark Knight доказа, че superhero жанрът трябва да бъде възприеман на сериозно от всички...
Серджо Леоне, Енио Мориконе, Клинт Истууд - тези три имена в комплект направо можем да ги приемем за родоначалници на т.н. "спагети уестърн" жанр, който в днешни дни (за съжаление) е като хубавото вино - среща се все по-рядко.
За незапознатите, шеговитото определение идва от факта, че каубойските истории за Дивия запад обикновено бяха продуцирани и реализирани от италианци - Леоне, Барбони, Корбучи и др.
Връщайки се към триото по-горе обаче, едва ли можем да отчетем по-стойностно заглавие сред този род филми от "За няколко долара в повече", спечелило си през годините досега статуса на буквално "култово".
Имайки предвид, че първата част от Dollars трилогията - "За шепа долари" мина почти незабелязано пред погледа на киноманите, успехът на сикуела буквално възроди поредицата и също така създаде най-иконичния облик на Клинт Истууд - на мълчаливия каубой с леко презрителен поглед, който разстрелва противниците само с поглед.
И така, чак докато Клинт мина в третата възраст и разбра, че истинското му призвание е всъщност да режисира...наистина страхотни филми.
Винаги когато говорим за Тарантино, знаем, че става дума за нещо твърде нестандартно и новаторско. Но докато "Kill Bill: Vol 1" (2003) просто изобилстваше от брутални сцени, изпълнени с кървави битки и разпиляни вътрешности, то продължението ознаменува дългоочакваното завръщане на Тарантино като крал на гениалния диалог (няма друго име, което да умее да си играе така майсторски с метафорите).
Решение, позволило на Ума Търман месеци след раждането на дъщеря си да разкрие блестящия си актьорски талант, простиращ се далеч над това просто да размахва меча. Разбира се, поредицата е най-стойностна, когато изгледате и двете части една след друга, защото едва тогава можете да оцените истински неповторимия талант и гениалност, вплетени в нея.
Факт е обаче, че близо десет години след зашеметяващия си дебют с "Криминале", Тарантино отчаяно се нуждаеше от нещо определено впечатляващо и верен на стила си, заложи на максимата "боклук" или "шедьовър". Крайният резултат е ясен на всички...
Казаното за "Убий Бил" важи в пълна степен и за буквално революционната епична фентъзи трилогия "Властелинът на пръстените" - нито една част не е толкова силна сама по себе си, колкото всичките взети заедно. В този смисъл, "Двете кули" безспорно е по-силна като визуален спектакъл и емоционален заряд от първата, но пък това важи в пълна степен и за финалната - "Завръщането на краля".
За разлика от тях обаче, тук имаме и няколко лирични отклонения от сюжетната линия - като например любовните трепети между Арвен и Арагорн или буквално култовата шизофренична сцена на Ам Гъл.
Като цяло обаче не искаме да разделяме сагата на отделни епизоди, защото това ще я лиши от абсолютно заслуженото признание да е сред най-великите кино предложения, пръквали се някога на големия екран - 11 "Оскара" и близо 3 милиарда долара приходи в цял свят (като само последната печели над милиард и се превръща в едва втория филм, минавал тази граница след "Титаник")...
Ако има някой, който със сигурност никога няма да забрави този филм, то това е Мел Гибсън. Именно "Лудият Макс 2", появил се на екран през далечната 1981 година, изстреля Мел на световния небосклон и му разчисти пътя към голямата слава.
Реализиран в САЩ (за разлика от оригинала), пост апокалиптичният екшън "The Road Warrior" бе възприет с изненадващо одобрение от страна на киноманите, разкри вълнуващия младежки чар на Гибсън и му осигури присъствието в хитовата поредица "Смъртоносно оръжие".
А колкото и да е странно, за мнозина сикуелът продължава да бъде сред най-вълнуващите филми в жанра и до днес - впечатляващо постижение на фона на това, че същите тези хора смятат оригинала за пълна боза...
По някакво странно стечение на обстоятелствата, продължението на епичната superhero сага успя да хване едновременно Сам Рейми и Тоби Магуайър в най-добрата им форма.
Режисьорът успя да създаде не само типичната за претенциозен блокбъстър ефектна визия, но и достатъчно вдъхновяваща емоционална история, засягаща типично-човешката страна на Питър Паркър с всичките му положителни и отрицателни качества.
Магуайър пък очевидно вече бе преодолял кризата, породена от несъгласието на Sony именно той да се превъплъти в ролята на човека паяк и се справи повече от безукорно с изпълнението й. Резултатът бе красноречив - признание за филма не само от страна на публиката (783 млн. ), но дори и на критиците.
Що се отнася до "Оскара" за визуални ефекти, него тактично го пропускаме - смятаме, че би бил достатъчно справедлив за която и да е част от поредицата..
Появилият се през далечната 1984 година "Терминатор" бе възприет като впечатляващ за времето, в което се появи, загатвайки за потенциала на едно име, за което светът тепърва щеше да говори - Джеймс Камерън.
Седем години по-късно, на екран се появи и продължението "Страшният съд", което изцяло оправда факта, че бе най-скъпият филм, реализиран до момента.
За щастие на Камерън, нулите от общо 102-милиона доларовия бюджет си личаха отвсякъде - в колосалната за 90-те визия (изпълнена със спец ефекти, сравними единствено с появата на 3D киното днес), свръхадреналиновия заряд и история, в която буквално нямаше слабо място.
С оглед на всичко това, 4-те "Оскара" изглеждаха направо като подигравка с филма, печалбата от 520 млн. като пари за почерпка, а оригиналът - като сравнително успешна дипломна работа в НАТФИЗ...
Без да отричаме безспорните достойнства на първата част, продължението на култовата фентъзи сага бе далеч по-впечатляващо от оригинала.
Според мнозина, това се дължи най-вече на факта, че докато там вниманието бе акцентирано предимно върху отделните индивидуалности, то сега се наблягаше върху безспорната им оригиналност и начинът, по който мутантите бяха възприемани от отделния свят.
Освен с ролята си на аутсайдери, борещи се срещу отричащата ги заобиколна действителност, те спечелиха публиката и с безспорния си магнетизъм (нима въобще някой може да смята, че Холи Бери и Хю Джакмън не са секси?!).
Колкото до начина, по който бе реализиран филмът, то почеркът на Брайън Сингър трудно може да бъде сбъркан - в оригинала нямаше дори и наполовина толкова колосални екшън сцени, логично оценени и доста високо от феновете...
Това заглавие дори и днес води сред себе си една от най-разпознаваемите реплики в света на киното, сравнима единствено с "Бонд, Джеймс Бонд" - "No, I am your father".
Всъщност около въпросната реплика са изградени и поне два епизода от култовата фантастична сага (да не казваме и целият й сюжет, но това е въпрос на мнение).
Новаторският похват само доказва как един добре замислен нов персонаж може да превърне обикновения сикуел в далеч по-печеливш филм от оригинала, а въпреки че са тотално клише, отношенията "баща - син" между Дарт Вейдър и Люк Скайуокър да приковат вниманието на масовия зрител за десетки години напред...
Eдва ли някой би могъл да отрече блестящото изпълнение на Марлон Брандо в първата част от легендарната за жанра сага "Кръстникът", но като цяло продължението разкрива далеч по детайлно мащабната криминалната империя на фамилия Корлеоне.
Освен, че представя историята на двете поколения, стоящи в основата й, лентата слага началото и на един от най-знаменитите актьорски тандеми в киното - Ал Пачино и Робърт де Ниро (макар и без съвместни сцени).
Сцената с "целувката на смъртта", с която Майкъл белязва собствения си брат остава сред най-внушителните в киното и до днес, а режисурата на Копола, за която той е отличен с "Оскар" (от общо шестте за филма) вдига летвата толкова високо, че единственият, който някога въобще се е приближавал до класата му, е гениалният Скорсезе.
Всъщност, ако можем да обобщим нещо за "Кръстникът II", то е едно единствено - урок за начинаещи как една велика история се превръща във велик филм, реализирана от съответните велики имена...
Копола е сред най-популярните имена в киното. Той е режисьор на класики като трилогията "Кръстникът", "Апокалипсис сега" и "Дракула". Носител е на 5 награди "Оскар".
Франсис Форд Копола се ражда на 7 април 1939 г. в Детройт, САЩ. Скоро след това семейството на видния режисьор, журналист и търговец на вина се премества в Ню Йорк. Майка му е актриса, а баща му - композитор.
Те не искат сина им да свързва живота си с изкуството и се надяват да стане инженер. Не придават особено значение на заниманията му в училищния театър, където е само осветител. След университета Копола е асистент-режисьор при Роджър Корман, цар на хорърите по онова време. При него Копола е и звукорежисьор, дори се грижи за колата на шефа.
Бъдещият създател на "Кръстникът" започва да се опасява, че завинаги ще остане на тази позиция. Тогава измисля нещо: показва на Корман набързо написана страничка текст, като я представя за откъс от готов сценарий.
"Отлична работа"- одобрява я Корман и дава на асистента си чек за 20 000 долара, за да снима сам нискобюджетен филм по сценария си в Ирландия. Сценарият не е никакъв проблем. Копола го написва за една нощ. А самият филм "Безумие 13" успява да заснеме само за девет дни. Успехът на "прибързано-нахалната" работа, както я нарекъл самият режисьор, е впечатляващ.
Сред поклонниците на хорър-жанра, филмът е посрещнат с възторг. В Ирландия, по време на снимките, Копола се запознава с Елинор Нил, първо акриса, а след това художничка по костюмите и декора. Двамата сключват брак през 1963 г.
Две години по-късно Елинор ражда първия им син, Джанкарло, загинал по-късно при трагичен инцидент. Следва усилена работа в Холивуд, където Копола снима касово кино и пише сценарии.
Странно, но именно създадените по омразния му начин (по поръчка) филми, го правят известен в целия свят.
На 32 години изуменият Франсис получил първия си "Оскар" - за сценария на филма "Патън". Скор след това студиото "Парамаунт" го наема като режисьор на "Кръстникът".
Сега звучи невероятно, но Копола всякак се опитва да откаже проекта: "Изчерпана тема! Не е за мен! Не искам!". От "Парамаунт" се отнасят към него с взаимно недоверие - даже вземат още един режисьор, за да могат във всеки момент да уволнят Копола.
Студиото е недоволно от всичко: подборът на актьорите, как вървят снимките, работата на оператора. Франсис постоянно е на границата на нервен срив. Елинор наема гледачка на децата и по цял ден стояли на снимачната площадка, уплашена, че мъжът й може да направи нещо със себе си.
След като гледат готовия материал, от "Парамаунт" правят Копола на пух и прах. За да се измъкне от заливащите го критики, Копола приема спешна поръчка за някакъв сценарий и заминава да пише в Париж.
По ирония на съдбата премиерата на "Кръстникът" минава без него: "Колкото и да е смешно, но на 32 години, в дните на най-големия успех в живота си, аз бях заседнал в Париж и дори нямах сили да се зарадвам както трябва, защото денонощно пишех онзи проклет сценарий!"
Две години по-късно, когато започват снимките на продължението на "Кръстникът", в "Парамаунт" вече са готови на всичко за Копола. Той решава да се възползва и поисква безпрецедентни неща: да се затвори 6-та улица в Ню Йорк, да се снима всичко на прожектори и на климатик.
Продължението се оказва не по-лошо от първия филм и над "Кръстникът 2" се изсипва дъжд от "Оскар"-и. Един от тях е връчена на бащата на Франсис, Кармине Копола, написал заедно с Нино Рота музиката към филма.
Въобще Копола винаги се е стремял да включи в своите проекти колкото се може повече членове на семейството си. Така дъщеря му София дебютира в киното едва няколко месеца след раждането си: през 1972 тя се появява в "Кръстникът" при това в ролята на момче. Осемгодишният син на режисьора Роман също играе в трилогията в ролята на малкия Сони Корлеоне.
За снимките на момчето всеки ден му къдрели косата, което то мразело от сърце и всяка вечер казвало на баща си, че утре ще играе "така". Копола се радвал като дете, когато собствените му деца били на снимачната площадка: "Те се чувстват чудесно там! Сигурен съм!".
По-късно София и Роман стават режисьори. А за "Изгубени в превода" София Копола получава "Оскар". Блестяща кариера в киното прави и племенникът на Копола - актьорът Никълъс Кейдж, който също е носител на "Оскар". Другият племенник на Копола - Джейсън Шуорцман - също е актьор. БТА
