Идва един летен момент, в който маратона от леки комедии, съпътстващ слънчевото настроение на отпускарския сезон, започва да става малко досаден. Това едно на ръка, но и самата гръцка свалка се оказа някак почти безсолна и толкова безобидна, че филмът може да намери като че ли само едно приложение - слаба разтуха за най-горещите часове, когато плажът е забранена територия.
Не че "Моята голяма гръцка свалка" е конретно недомислена или недоработена в някое отношение. Просто в нито едно от тях лентата не представлява нещо кой знае колко примамливо, и ако не беше за разнообразие екзотичната обстановка на южната ни съседка, то вероятно щеше да бъде съвсем незабележима.
Всъщност, ако трябва да се опише с две думи, поредната романтика за това лято минава в графата туристическа комедия. Сиреч, любовта отново ще бъде изникне там, където най-малко се очаква - любопитно, какво ли пък щеше да стане, ако веднъж се озовеше където се предполага да бъде - но в компанията на разнородни посетители от далечни страни и на фона на гръцки пейзажи.
Дори и това обаче нямаше да е толкова безпредметно, ако не бяха скучно подбраните типажи - откровено несмешна е тумбата типични американци, а с нищо не спомагат нито класическите британци, нито пък горещите испанци. Пък и домакините не изглеждат съвсем в ред. Обобщено, шаржът на народностна основа, който неизбежно съпътства туризма в комедиите, е чисто и просто слаб. А без него от една най-обикновена романтична авантюра няма какво толкова да се очаква.
Отделно, че самата Гърция е доволно популярна дестинация и чак екзотично звучи малко крайно - да не говорим, че няма да е кой знае колко нередно да я сложим под общия знаменател на Средиземноморието, където ще се влязат и кино-институции като Франция и Италия. Т.е. дори да премахнем факта, че сме само на няколкостотин километра от мястото на действието, пак остава един безброй филми със сходно присъствие и визия.
Иначе, забавни моменти все пак има - макар и не чак толкова много и доста изтъркани от употреба. Актьорската игра също е като цяло задоволителна, а и атмосферата на филма е ако не друго, то ведра. Но както споменах в началото, с подобни качества "Моята голяма гръцка свалка" подхожда на доста определени скучни моменти, в които наистина няма какво друго да се прави. В противен случай, дори в своеобразния поджанр съществуват далеч по-качествени и любопитни в едно или друго отношение ленти, които си заслужават далеч повече гледането.
Звездата от „Моята голяма луда гръцка сватба”, чийто нов филм „Моята голяма гръцка свалка” излиза на екран на 7 август е възмутена от това отношение – защо по-възрастни жени не могат да излизат на среща с готини мъже, а застаряващи актьори редовно свалят „горещи парчета”?
Актрисата Ния Вардалос се ядоса на двойните стандарти на холивудските изпълнителни директори, които одобряват сценарии, с наедрели мъже като Ръсел Кроу и Сет Роугън - герои в роматични любовни истории с перфектни партньорки.
„На рекламното турне на „Моята голяма луда гръцка сватба” постоянно ме питаха, отново и отново, дали, аз като сценарист, мисля ли че е точно описание на истинския живот, някой който изглежда като мен да се хване с мъж като Джон Корбет” казва Ния.
„Когато снимахме „Моята голяма луда гръцка сватба” си мислех, че съм привлекателна. Но директорите на студиото ми показаха, че имам увереност във вида си, която не е основателна. С други думи, че не съм привлекателна, с наднормено тегло, грозна. А аз просто казвам, че те са дебели. Обичам думата „дебел” (fat), използвам я в заглавие (оригиналното заглавие на „Моята голяма луда гръцка сватба” (My Big Fat Greek Wedding). Това не е мръсна дума”.
„Много съм мислила за филм като „Отбивки”, там на никого не му пука, че Пол Джамати е с разкошната Вирджиния Мадсън, или „Позабременяла”. Картината на Сет Роугън върху Катрин Хейгъл ме накара да си оставя пуканките и да си взема чантата... , добре че знаех, че филмът е към края си и Аштън Къчър ще изскочи и ще извика „Аха... Прецакани сте”. Чаках, но Аштън НЕ се появи”.
“Погледнато в социален план, на теглото на мъжете не се обръща внимание. Нека сме реалисти, Ръсел Кроу е дебел и никой дори не говори за това. Алек Болдуин си поръчва дрехи със все по-голям и продължава да се подува.”
„Междувременно на мен би задават постоянно въпроси за теглото ми и трябва да отговарям пред пресата, в кварталния магазин, на продавачите на вестници. Защо? Виждам въодушевлението на хората, когато очакват да разкрият тайната, новото хапче, лечението или каквото и да е, само да разкрият тайната на отслабването ми... И когато реша да им отговоря присвиват очи, правят физиономии. Те не искат истината – имам проблем с кръвната захар и имам лекарски предписания за сваляне на теглото. Наистина ми беше трудно – цяла година диета и упражнения”. източник: WEN.COM
„На рекламното турне на „
