Латвийска романтична комедия - с ръка на сърцето трябва да призная, че подобно съчетание ме остави безкрайно подозрителен, просто защото нямам никаква представа нито за нивото, нито за стила що се отнася до киното на прибалтийската страна.
Както се оказа, "Лудост посред лято" далеч не е толкова романтична, поне не в разбиранията на захаросана забава с леко или по-розовеещ оттенък, но пък за комедия - спор няма. С други думи, ако си спомняте малко шашавите, но в общи линии невинни съветски комедии, които навремето произвеждаха Мосфильм и сродните студия, то можете да разчитате на доста точна предварителна подготовка.
Какво се случва - денят на свети Иван, навръх лятното слънцестоене, е особено тачен по тези ширини като празник на семейното огнище и щастие, любовта, дружбата и сродните подобни поводи за масово веселие. В неговото навечерие, на сцената излизат няколко странни чуждестранни - за Латвия, разбира се - персонажа. Сред тях, сприхав американец, двойка британци - пожарникари, в същото време закоравели почитатели на футбола и в частност Ливърпул, двоица съмнителни предприемачи - австриец и германец, и още две по толкоз откровено нагазили руснаци, всички те заобиколени от колоритни местни обитатели, японец, който всъщност е китаец, и за финал дори французи. Всеки от тях със собствената си предистория и причина да се озове край Балтийско море, а всички те водещи до безброй куриозни ситуации в паралелно развиващите се линии.
До тук добре, макар че самото съдържание и подтекстът са по-скоро по-незабележимата страна на "Лудост посред лято" - просто сюжетите са повечко и никой от тях не се развива особено пълноценно, докато общият смисъл, като при всяка втора романтична комедия, камо ли на фона на мистичен празник на любовта, е ясен - тя може да придобива неочаквани форми и да изниква там, където не се предполага.
За сметка на това обаче, чисто комедийната страна е на изненадващо високо ниво. Вече споменах златното съветско наследство в жанра, и усещането е наистина близко - доста музикален, весел филм, в който скечовете се прескачат един през друг почти без прекъсване. И без никой от тях да е чак толкова страхотен, те принуждават да се кискаш през голяма част от течението на лентата. Но може би най-интересно е третото лице на филма - сблъсъкът между различните култури. Той също не е изрично акцентиран - всъщност нито един от трите елемента не изпъква твърде над общата сплав - но поне част от популярните им черти са предадени достоверно. От една страна широката, безгрижна славянска душа на домакините, русите - с вечното им самоизтъкване и неизбежната чашка, където сякаш се прокрадва и не особено топлото отношение между бившите членки на СССР - надменността и известната простоватост на отвъдокеанския гост, а колкото до жителите на Албиона и техния футбол, то едва ли има какво да кажем. Останалите може би са една идея по-невзрачни, но и там има какво да се види.
Извън всичко това, приятно впечатление прави още една, по-обща тенденция, която изглежда се засилва през последните години - по-големите европейски школи в киното да подпомагат по-малките, и то във всяко едно отношение. Примерите далеч не са единични - казахстанските "Номад" и "Монгол", например, с помощта на Франция в първия и Германия и Русия във втория случай (ако приемем, че като бивша съветска държава Казахстан все пак е наследник на парче руска традиция), полско-немския "Катин", дори позакъсалото до неотдавна италианско кино, където напоследък почти неизменно сътрудничат я Франция, я Испания, или пък Великобритания. Тук случаят е същият, и дори да оставим настрана хлъзгавите разсъждения за евентуално, постепенно формиране на европейско опълчение срещу безкрайната продукция на холивудската индустрия, не може да отречем другия факт - картината на европейското кино става все по-пъстра, качеството малко по малко се повишава, и то вече не само от страна на традиционните производители. А богатата на култура - и култури - Европа безспорно има много какво да предложи.
За финал, все пак, да се върнем на "Лудост посред лято" - при всичко казано филмът не е най-блестящия представител на жанра си, но притежава своето количество достойнства. И поводи да го изгледате също има достатъчно - дали от носталгия, от любопитство към все пак непозната школа, защото е добра ситуационна комедия - ако имате желание, със сигурност ще си намерите.
"Лудост посред лято" е ексцентрична романтична комедия, чието действие се развива в Латвия, в най-кратката нощ от годината - нощ, в която цялата страна полудява. Младият американец Кърт (Орландо Уелс) каца в Рига в търсене на своята полу-сестра Мая (Биргит Минихмайр) и намразва мястото в момента, в който осъзнава къде е попаднал. Но всичко, което му се случва - и един много приказлив таксиметров шофьор - го карат да погледне по различен начин на нещата и докато пукне зората, той вече има страхотен тренинг. Затова не му мигва окото, когато вижда как едно кенгуру е закарано в болницата, за да му се окаже първа помощ!
Паралелно с премеждията на младия американец Кърт са разказани четири други истории - всяка от тях се случва в тази магическа нощ в средата на лятото.
Филмът се разпространява от "Арт Фест" и вече можете да го гледате в кината.
Режисьорът на филма, Александър Хан, обяснява, че Нощта на Яну (или на св. Джон) е традиционен празник в Латвия, по време на който семейства и приятели се събират, наклаждат се големи огньове, приготвя се трапеза и пиене и всички страхотно се забавляват.
Според предания и легенди, любовниците и онези, които искат да се влюбят, в тази нощ могат да потърсят в гората " магическа папрат". Именно около нея се въртят шестте истории в "Лудост посред лято", тя е метафората за основната тема във филма - как да открием толкова ценното сърдечно чувство. Главният въпрос във филма е може ли търсенето на любовта понякога да завърши с успех? Всяка от историите се опитва да даде отговор, който всъщност може да бъде открит в изводите, подредени на финала на филма - по забавен и незабравим начин.
Търсенето на любовта може да бъде успешно, въпреки че обикновено не сме сигурни как точно трябва да действаме.
Роденият в Рига Александър Хан цитира объркващо много и разностранни влияния - включително Вим Вендерс, Монти Пайтън, Андрей Тарковски, ранните филми на Уди Алън и за Джеймс Бонд.
"Когато бях на 15 г. направих Джеймс Бонд-филм на Super 8, беше дълъг 43 минути и аз самият играех Джеймс Бонд. Но липсваха Бонд-момичета, защото в училището бяхме само момчета."
Това си спомня Хан, който емигрира в Германия през 1977 г. и учи във Виенската филмова академия. В момента живее и работи във Виена и Рига.
"Лудост посред лято" е завръщането на Хан у дома след "Последният съветски филм" от 2003 г.
"Мисля, че "Лудост посред лято" може да отвори пътя на Латвия към международната публика, - казва Хан. - Като показваме нашата страна на чужденците, ние самите се запознаваме още по-добре с нея и се стремим да не виждаме нещата от нашата си, национална гледна точка."
Хан въвлича истинска европейска общност от актьори във филма, включително Доминик Пинон, Мария де Медейрос, Тобиас Морети, Детлев Бук, Роланд Дюрингер, Орландо Уелс, Биргит Минихмайр, Чулпан Хаматова и латвийската звезда Гундарс Аболинс.
"Това не е европудинг - по-скоро обратното, защото се опитвам да дам възможност на всяка националност да защити своята култура, - твърди Хан. - Разбира се, повечето от героите говорят на английски език, но разменят реплики по между си и на руски, латвийски, литовски, а "Лили Марлен" е изпята на естонски. В този филм се опитвам да направя истински празник на Европа."
Александър Хан беше у нас като гост на София Филм Фест. Той представи филма си пред българска публика, а в Пловдив след прожекцията даде и кратко интервю за фестивалния сайт, което можете да прочетете отдолу.
Още при представянето на филма ти зарази публиката с чувството си за хумор! Десет минути смях в залата преди даже да е почнала прожекцията...
Искам след моите филми хората да си тръгват усмихнати, весели и с много настроение. Не искам да правя тежки и силно драматични филми. Не искам след мой филм някой да се обеси. Ето веднъж след прожекция идват към мен няколко радостни лица и виждам ги, че се чудят какво да ме питат... чудят се, чудят се и накрая измислиха - Благодаря, казват. Това е - този филм е позитивен и повдига настроението.
Предстои скоро да тръгне и по българските кина - имаш вече бг разпространител.
Да, очаквам да е скоро и да е масово. След няколко дни е премиерата му в Естония. В Латвия имаше голям успех, но там аз се занимавах с рекламата - "заразявах хората". И пуснах там своята версия на филма. А в Австрия вървя австрийската му версия. Лудост някаква! Сценаристът ми идва у дома (дома ми във Виена) и носи 80 плаката на филма, оставени от продуцентите да събират прах някъде. Обясни, че това е срамота и ме накара да минем по улиците и да ги разлепим. То с продуцентите винаги има проблеми, но чак пък две версии да се правят...
Разкажи за версиите.
Значи - всички сме европейски граждани... но продуцентите (австрийци и англичани) поискаха два варианта на филма. Един за Изток, и друг за Запад! Като начало не искаха в западния вариант действието да се развива в Латвия. Предпочитаха просто някакъв безименен град и нищо латвийско да не се вижда в него. Даже народния ни празник, близък до вашия Еньовден, искаха да изрежат. А той е важна част от идеята. Музиката не им хареса - акордеоните били много източни. Така не трябва, казват. И аз им пиша писмо и ги питам какви музикални инструменти са разрешени. Да ги изброят - да знам. И стана ясно, че противоречията ни са много - така се стигна до двете версии на филма. А актьорският състав е много силен. Все големи имена и брилятни актьори. Интернационал! И всички обичат източната версия, а западната никой не я иска.
Тук също показваш източния вариант.
Да, аз харесвам България. Идвам тук за втори път и надявам се не за последно. Но най-много харесвам Пловдив. Чувствам се съвсем на място във вашия град и фестивалният тук дух е прекрасен.
Животът на всички киномани през март отново ще бъде фестивал. Цял месец ще пълним киносалоните, за да видим най-доброто от световното фестивално кино и да се срещнем с неговите автори. Официално фестивалът ще бъде открит с „Козелът” на Георги Дюлгеров, а на закриването ще видим „Снимки в Палермо” – последният филм на Вим Вендерс. И двамата режисьори лично ще представят филмите си.
Ето още 10 задължителни заглавия от филмите на 13-я международен София Филм Фест:
Шон Пен отново доказва, че е един от най-добрите в Холивуд. Получи „Оскар” за изпълнението на първия обществено избран гей представител в управлението на Калифорния – Харви Милк. Американската академия награди филма и със статуетка за оригинален сценарий.
"Валс с Башир" – Израел, Франция, Германия, 2008 реж. Ари Фолман
Филмът е едно от събитията в световното кино през 2008-ма. Анимационният проект на Фолман представя биографията на Ари – ветеран от израелско-ливанската война в началото на 80-те, който се опитва да открие други свидетели на жестоките събития в Западен Бейрут.
"Кутията на Пандора" – Турция, Франция, Белгия, Германия, 2008 реж. Йешим Устаолу
Режисьорът Йешим Устаолу лично ще представи филма си на фестивала. Ежедневието на двете сестри Несрин и Гюзин и брат им Мехмед изцяло се променя, когато разбират за болестта на майка си. Синът на Несрин е единственият, който разбира възрастната си баба. Лентата засяга отношенията между три различните поколения и неспособността на хората от по-старата генерация да се адаптират към бързо променящия се живот в големите градове.
Тя е Джулия – 40-годишна, манипулативна, красива и неспасяема алкохоличка, която трябва да промени живота си. Дори с цената на престъпление. Тя е Тилда Суинтън - талантлива, ексцентрична и неспасяема експериментаторка, която трябва да се снима непрекъснато. Дори и с цената да попадне на слаб филм. Този път опитът е много успешен, Джулия е една от най-добрите роли на Тилда Суинтън.
Кристин Скот Томас е невероятна в ролята на жена, прекарала 15 години зад решетките заради убийството на собствения си син. Според Британската академия, това е най-добрият чуждоезичен филм за 2008-ма.
реж. Борис Мисирков, Георги Богданов, Драгомир Шолев, Надежда Косева, Стефан Командарев, Камен Донев, Валери Милев, Андрей Паунов, Иван Мудов, Стоян Радев, Иглика Трифонова, Димитър Коцев – Шошо, Касиел Ноа Ашер, Милена Андонова, Борис Десподов 15 от най-известните български имена в съвременното изкуство представят погледа си към живота в България през последните 15 години.
"Тюлпан" – Германия, Швейцария, Казахстан, Русия, Полша, 2008 реж. Сергей Дворцевой
Игралният дебют на Дворцевой се превърна в един от фаворитите на световните кинофоруми през 2008-ма. Историята на младия Аса, който трябва да се ожени, за да заживее сам и да си има собствена юрта е с награди от фестивалите в Кан, Карлови Вари, Котбус и Токио.
"Лудост посред лято" – Австрия, Великобритания, Латвия, 2006 реж. Александър Хан
Ако сте пропуснали този филм на миналогодишното издание на феста, задължително го гледайте тази година. Латвийската атмосфера, оригиналният сценарий и чудесната актьорска игра със сигурност ще повдигнат доброто ви настроение. Режисьорът Александър Хан лично ще представи филма в „Дома на киното”.
На Джим Джармуш е отделено специално внимание в тазгодишното издание на фестивала. Ще може да се запознаете отблизо с творчеството на една от иконите на американския ъндърграунд. В „Кафе и цигари” Джармуш представя 11 портрета, а сред участниците са Иги Поп, Роберто Бенини, Кейт Бланшет, Стив Бушеми и Бил Мъри.
"Сняг" – Босна и Херцеговина, Германия, Франция, 2008 реж. Аида Бегич
Дебютът на Аида Бегич ни пренася в края на миналия век, две години след войната в Югославия. Жителите на малко босненско селце се опитват да оцеляват като продават стоки край близката магистрала. Лъч светлина озарява селяните, когато двама сърби се появяват с предложение да изкупят земите им, за да построят върху тях големи хотели. Филмът ще бъде представен в кино „Одеон” от сценаристката Елма Татараджич.