Не бих казала, че съм особено заинтригувана. Виждя ми се прекалено освободено от задръжки. Да, някои сцени бих оставила, но други не.

През цялото време се губиш в събитията и се опитваш да навържеш нещата, не е трудно, но не ти оставя време за наслада от филма. Имаш чувството, че някой бърза да разкаже за тези 2 часа и половина 20-те години от брака на Патриция Реджани и Мурицио Гучи (което на практика е така). А накрая оставаш с впечатлението, че всичко в живота се връща, когато нещата се обръщат срещу Мурицио. Не бих отрекла, че Патриция е виновна, включително онази „гадателка“ задето я подтикна, но да не издавам. Все пак бъдете готови за сърцераздирателен край.

А и вече се досещате, че на мен този филм не ми беше интересен. Някъде посредата реших да отворя в интернет и да прочета какво всъщност ме очаква по-нататък.

За разлика от слабата режисура, играта на Лейди Гага беше феноменално! Трябваше още малко на Адам Драйвър да навлезе и той в образа на Мурицио. Така според мен двамата щяха да направят по-добра химия на екрана. За моя голяма изненада Джаред Лето не беше никак зле с Ал Пачино.

Въпреки всичко, филмът за мен е един голям язък за всички пари пръснати по актьорите, но въпреки това са успели да спечелят 14 награди и една номинация за Оскар.

Бележка: Току-що прочетох статия в Web Cafe за това как истинските наследници на Гучи не са били питани за достоверноста на събитията и начина по-който ще бъдат портрепитани техните близки. Сега вече разбирам. Целия филм е една голяма представа за историята на този род. Предлагам да прочетете статията, и ме извинете, имам да сравнявам филма с книгата по него.