Гледах филма отдавна и не си го спомням в детайли, но общото ми впечатление беше, че единствената идея да бъде направен е голата Кели Хазъл, или както се казваше (не е жената от афиша), а може би дори е рекламна кампания на Сейнсбъри.
Започвайки от суперглупавото име - в оригинал филмът се казва Кешбак - и преминавайки през всички стадии на воайорството, маскирано с претенции за изкуство, филмът е пряка илюстрация на поговорката "Гладна кокошка просо сънува". Нали никой не се съмнява, че в супермаркетите в Англия такива тела НЕ ХОДЯТ да пазаруват.
Доколкото си спомням, диалозите бяха безумно безсмислени, действието се точеше като от преливник на блато, лъкатушейки към заветния миг, когато ще видим поредната порция... пица, пардон, цица.
Единственото неоспоримо достойнство на филма беше операторската работа и цялостното визуално решение.
Може да му се дадат 3 от 10 точки.

mnogo priqten i realisti4en film, bez pudra i 4ervilo za 4uvstvata i s pozitven pogled kum lubovta