Много ми хареса тва филмче

ВНИМАНИЕ!

СЛЕДВАЩОТО ПИСМО САДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!!!

Филмът е много хубав,но е малко забъркан.Тези неща с безната и жената на Дом бяха в реда на нормалното,но пък други не.От цялата работа не разбрах те защо отидоха там в 3-те съня.Хубав,но леко забъркан.Иначе страхотна игра на всички.Някои знае ли кой е сценаристът на филма?

Ако въобще реша да пиша нещо повече за филма ще е след като го гледам отново.
ОГРОМЕН филм!

Страхотен филм. Всеки актьор си имаше място и всеки реализира страхотна роля. Ди Каприо кърти. Нолан става все по-добър...

Забравих да напиша - ревюто ми СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!!!

След две гледания, ето го и моето ревю за филма:

Когато преди десетина години гледах за пръв път "Мементо" си спомням, че останах зашеметен от начина, по който филма ме погълна в историята си. Бях наистина впечатлен, че може да има толкова оригинален, интелигентно поднесен филм, който в същото време да е заснет по толкова естетически начин.
Винаги съм обичал филмите, който след като изгледам остават с мен дни и седмици наред. Или по-скоро аз оставам вътре в тях - за да ги изследвам, за да търся отговори ... и колкото отговори намирам, толкова повече нови въпроси да изникват.
Филмите на британско-американския режисьор Кристофър Нолан винаги са заснети с вкус, с онова усещане за истинско изкуство, което липсва в повечето съвременни мейнстрийм филми, бълвани като на конвейр от фабриката за забавления Холивуд, сякаш за да ни напомнят, че киното преди всичко трябва да бъде и изкуство.
От втория си пълнометражен филм ("Мементо") до днес, Нолан работи с оператора Уоли Файстър, за да ни покаже какво е чувството, ако сме на мястото на човек, страдаш от загуба на краткотрайната памет, магьосник, борещ се с най-големия си конкурент в надпревара за признанието на публиката и супер герой без свръхестествени способности, търсещ отмъщение за смъртта на родителите си и борещ се с най-големите си страхове.
Зад екшъна и приключенията, филмите на Нолан са до голяма степен психологически. Те изследват човешката природа по един изключително елегантен начин и поставят пред нас някой философски, дори бих казал екзистенциални въпроси. Но първо ни дават и някои отговори. Отговори, че хората виждат това, което искат да видят, че хората често залъгват себе си, за да бъдат щастливи. И Нолан знае как да накара зрителя да се почувства по същия начин след като е изгледал някой от филмите му.
Обикновено трудно можем да видим ясно изразени злодеи там. Героите най-често правят неща, за които имат лични доводи и причини. И зрителя ги разбира, колкото и лоши да са те в някои моменти.
"Генезис" е седмият филм на младия режисьор, който само за едно десетилетие е на път да застане в редиците на големите имена в киното. И няма как да е по-друг начин, защото и зрителите, и критиката наистина обичат неговите филми. Да се надяваме, че догодина най-сетне и академията ще ги оцени!
В близкото бъдеще е открит начин да се прониква в човешкия мозък по време на сън и да се извлича информация от него. Дом Коб е крадец, обучен за такива задачи, който работи за различни корпорации, като им помага да научат тайните на най-големите си конкуренти. Героят на Леонардо ДиКаприо се впуска в приключение, дълбоко в дебрите на човешкия ум, за да изпълни една последна задача, която може да му помогне да оправи живота си и да се завърне у дома. Задача, която му е поставена от мистериозен бизнесмен и която трябва да бъде изпълнена за определено време. Задача, в която не трябва да открадне, а напротив - да вкара една идея дълбоко в нечии ум, така, че тя да накара субекта да вземе сам дадено решение. Но когато часовникът започва да тиктака, Коб разбира, че сънят е толкова реален, че нещата се оказват на живот и смърт.
Музиката на Ханс Цимер, с когото Нолан работи в последните си филми, е меко казано вдъхновяваща. Тя ни потапя във филма по един безкомпромисен начин, още преди да сме видели първия кадър... и не ни пуска до самия край.
От разтърсващия екшън в старинния японски замък, през шеметното преследване из тесните улички на Момбаса, до зашеметяващата битка в безтегловност сред хотелския коридор - само една дума изниква в съзнанието ми докато си спомням за усещането когато ги гледах в кино салона с притаен дъх - ШЕДЬОВЪР! А всеки кадър уловен от камерата на Файстър е граничещ с перфекционизъм!
Разбира се филма има и своя минус. Поне според мен, единствения недостатък който намерих бяха някои от снежните сцени в планината. Сякаш екшън сцените с шейните и престрелките там можеха да бъдат заснети малко по-ефектно и не толкова хаотично и продължително. Като цяло обаче и в тази част от действието имаше някои наистина страхотни моменти, като този с лавината или спускащите се войници от покрива. Оставим ли настрана няколкото сцени, които не ме впечатлиха достатъчно, всичко останало беше просто съвършенно!
Нолан не крие, че много от сцените във филма са вдъхновени от култови класики, като "2001:Космическа одисея" на Кубрик, "Блейд Рънър" на Ридли Скот, "Матрицата" на Уашовски и "Жега" на Майкъл Ман. Вдъхновението си личи от всеки кадър... и вдъхновява!
Актьорския състав разбира се е на ниво и напълно очаквано Лео дава най-доброто от себе си за да пресъздаде емоционалния характер на своя герой. И тук, както и в останалите си филми, Нолан иска да ни покаже, че и най-добрите понякога вършат лоши неща, и лошите всъщнот не са толкова лоши. Лично аз симпатизирах много и на героите на Кен Уатанабе и Силиан Мърфи. Мисля, че играта им е повече от прекрасна и целият каст се е справил чудесно.
Една от любимите ми сцени е в края на филма, когато всички се събуждат в самолета и поглеждат към Коб. Музиката и лицата им действат като прочистване. Сякаш си се събудил от един дълъг кошмар, който знаеш, че вече няма да се върне.
Отворения край е поредното доказателство за гения на Нолан, който знае как да провокира съзнанието на зрителя. Накрая всеки вярва в това, което му се иска и всеки сам интерпретира филма по свой начин... но ако решиш да търсиш доказателства за една или друга теза - винаги можеш да се заровиш дълбоко в този сън отново и да го изследваш. И повярвай ми - ще откриеш много нови неща!
Тотемът се завърта и малко след това екранът става черен (следва въздишката на зрителите в кино салона) и излиза надписът ГЕНЕЗИС. Генезис, който е изпълнен и в ума на зрителите. Една проста идея, която ни подхвърля режисьора е посята дълбоко в мислите ни и ни кара да вземем своето решение. Истина или сън? А може би все още сънуваме? Дълго след края на филма тази идея ще ви гложди, ще ви кара да мислите и да се съмнявате, а отговорите, които откривате ще предизвикват нови съмнения и въпроси у вас.
Защото това е Нолан и това са неговите филми. Един споделен сън, който остава завинаги с нас!

9.5/10