Йос Стелинг е самоук режисьор, роден през 1945 г. в Утрехт, Холандия. Баща му работи като пекар и разкарва хляба в голяма кутия, прикрепена на велосипед. Именно тази кутия, облепена отвътре с бяла хартия и с една малка дупка, пробита на нея, става първата камера за осемгодишния Йос. През това киноквадратче той с интерес наблюдава живота в родния си град и разказва своите „истории от кутията”. За киното го спечелват филмите на Де Сика и Роселини, които гледа в училище и тъй като по онова време в Холандия няма специализирани киношколи, той сам открива тайните на седмото изкуство.
„Кинотворчеството е труден процес, в който различни компоненти трябва да бъдат съчетани. Но без публиката, процесът не може да приключи, трябва да се направи връзката между създадената творба и съзнанието на хората, които я възприемат – признава в интерю за СФФ Йос Стелинг. – Самият филм е само половината от изживяването, за да се допълни то, са нужни зрителите. Творбата и публиката, събрани заедно, създават нещо уникално и съвсем различно.”
Стелинг дебютира като режисьор с „Марикен ван Ньоймеген”, селектиран в конкурса на Кан през 1975 г. – чест, която не е оказвана на друг холандски филм оттогава. Международен успех и известност му носят и следващите филми, превърнали се в класика за холандското кино: „Рембранд 1669” (1977), „Илюзионистът” (1984), „Стрелочникът” (1986), „Летящият холандец” (1995). Всички те се отличават с неповторим авторски стил и удивителна изразност.
За холандския режисьор киното е изкуство, за чието разбиране са достатъчни жестът, мимиката, емоцията. С тънкия си усет за природата, хората и цветовете, като талантлив психоаналитик той прониква в най-съкровените дълбини на подсъзнателните стремежи, желания и фантазии на публиката. Хуморът е основното, което обединява творбите на холандския режисьор, а темата за самотата преминава от филм във филм като лайтмотив.
|
