„Нашият живот е като моят театър – абсурден, смешен, нищожен и нещастен.” Йожен Йонеско
Йожен Йонеско (Eugène Ionesco) е роден на 26.11.1909 г. в Слатина, Румъния и умира на 28.03.1994 г. в Париж, Франция – френски драматург и писател от румънски произход.
Големият драматург и писател Йожен Йонеско е роден близо да Букурещ, но до 13-тата си година живее във Франция, след което с баща му се връщат в Румъния. На 26-годишна възраст френското правителство му отпуска стипендия за изследване на тема „Смъртта и грехът във френската поезия”, което така и не вижда бял свят. Това е й поводът за завръщането на Йонеско във Франция, като там се установява в Париж и се отдава на писането.
Решението да се отдаде на писателската дейност идва още, когато големият драматург е на 9 години, и то е взето след успеха му на есе написано от него по случай селски празник. След три години започва да пише поезия и създава първия си сценарий (макар и по детски), а малко по-късно се ражда и патриотичната му пиеса „Pro Patria”. Днес Йожен Йонеско остава ярък отпечатък в историята на театъра като една от емблематичните фигури на театъра на абсурдизма.
Факт е, че раждането на театъра на абсурда, като жанр или на абсурдното като основна тема в театралното произведение е подписано от „Плешивата певица” (1950) на Йожен Йонеско и „Очакване на Годо” на Самюел Бекет (1953). Характерно за драматургичните произведения на Йонеско е, че имат смелостта да се подиграят с всичко, структурата им е конвенционална - разделени са на сцени, съществува диалог, има персонажи, но са лишени от всяко психологическо или жестово наподобяване на реалността, от всеки опит да се създаде илюзия за действителност дотолкова, че зрителят е принуден да приеме физическата условност на новата измислена вселена.
Големият театрален изследовател Патрис Пави говори за съществуването на няколко „стратегически” въплъщения на абсурда и Йонеско е в подразделението нихилистичен абсурд, за който казва, че е практически невъзможно да се изведе и най-малкото сведение за светоусещането и за философските идеи съдържащи се в текста и играта.
В последните тридесет години от живота си Йожен Йонеско е определян като „трагичният клоун“, „Шекспир на абсурда“, „Enfant Terrible на авангарда“ и „изобретател на метафизическия фарс“ дефиниции, които означават промяната му от млад драматург на малък театър от Левия бряг, до високо ценен член на Френската академия от 1970 година. В Академията присъстват едни от най-големите имена и свободни умове във Франция, като Жан Деле, изобретателят на съвременната пост-психоаналитическа психиатрична наука; Клод Леви-Строс, създателят на модерната антропология и структурализма; Луи дьо Бройл, един от основателите на модерната физика; Жорж Дюмезил изключително голям специалист по религиите и др.
Пиеси: „Плешивата певица”, „Урокът”, „Жак”, „Столовете”, „Амеде”, „Кралят излиза”, „Носорози”, „Пътуване сред мъртвите”, „Макбет”, „Картината”, „Двама в делириум”, „Новият наемател”,„Монолози и сънища”, „Момиче за женене” и др.
Проза и есета: „Отшелникът”, „Хоругвата”, „Във всеки случай бих написал…” и др. Поезия: „Страна от картон и памук”, „Елегия за една парцалена кукла”, „Момичето виждаше ангели”.
