1688 г. Османската империя е завладяла Югоизточна Европа, но свещената война за окончателното утвърждаване на исляма продължава. В Родопите е изпратен военен корпус от еничари, предвождан от Караибрахим. Заедно с него пътува и Венецианеца, който вече е променил религията си. Местният владетел Сюлейман ага е убеден, че вярата не трябва да се променя по насилствен начин и е наказан със смърт за това.
Сред хората, които трябва да покръсти, Караибрахим открива баща си, брат си Горан, сестра си Елица и най-близкия си приятел Манол. Това не го разколебава да наложи исляма по най-зверски начин. Той пуска поп Алигорко, който е осъзнал, че единственият начин българите да оцелеят и да запазят езика и обичаите си е да пожертват вярата си.
По-малкият син на Манол убива Караибрахим. Обособяват се две села: едно в долината – мюсюлманско, и друго в планината – християнско. Поп Алигорко се разделя с Венецианеца, който под влияние на видяното преосмисля собствения си живот и отнася в съзнанието си спомена за преживяното.
