Ана с прякор Вълчицата е младо момиче с предизвикателно поведение, което всъщност прикрива нерадостно детство с липса на родители и истински приятели. Нейната прямота и честност я вкарват в остри конфликти с лицемерието и равнодущието на заобикалящите я. Огорчена и подозрителна към всички, тя постъпва в трудововъзпитателно училище за подправяне на биографията си. Появата й нарушава установения с много труд от директора ред. Със свободния си дух тя настройва към неподчинение останалите ученички. Организира нощни партита с алкохол и цигари. Предизвиква пожар и пее италианска естрадна песен.
Атмосферата в училището е разстроена. Но самият директор е човек с опит и добра воля. Способен да съчувства, той вижда в момичетата не престъпници, а жертви на обществото и им предоставя сами да решават съдбата си. Те му отвръщат с доверие.
С огромно търпение и вяра, той внимателно се опитва да промени Ана и да я върне обратно при хората, от които бяга. В последния разговор с учителите успява да защити достойнството на своите възпитанички и вярата си в тях. Неговите топли човешки чувства помагат на Ана да превъзмогне своето объркване в душата, довело до деструктивна омраза и недоверие към хората, и в същото време да си възвърне своята естествена човешка увереност и самочувствие.
“Героинята на филма има силен характер, но също така е много противоречива. Нямам претенции, че безпогрешно мога да определя какво точно иска младежта, но ми се струва, че тя и сама не винаги знае това.”
