Симон Меснер обикаля 8 125-метровия Нанга Парбат с баща си Райнхолд и приятелката си Анна като част от малка експедиция до Пакистан. В този контекст Симон говори за първите опити за изкачване на осемхилядника Нанга Парбат и за големите трагедии през 30 -те години на миналия век. Той си спомня съдбоносната експедиция през 1970 г., когато чичо му Гюнтер губи живота си на спускането над Диамир Фланк, а баща му Рейнхолд едва оцеля. Това е пътуване, което се помни. Малката експедиция в крайна сметка посещава отдалечената долина Гешот. Тук хората живеят при най-скромните условия по все още самодостатъчен начин. Това е свят, който ние, европейците, вече не можем да си представим. Тук, на запад от Нанга Парбат, баща и син се опитват да изкачат върха Гешот, който все още не е изкачен, преди Симон да потегли към Каракорум, за да реализира друг проект заедно с партньора си по катерене Мартин Зайберер.
„За мен традиционният алпинизъм не е само за самото действие, но и за познаване на историята на планината, да бъдеш информиран за предишни експедиции и да имаш интерес към местната култура. Според мен традиционният алпинист отива там, където може да действа на собствена отговорност и не се чувства задължен към никакви външни изисквания. Той търси честен начин да се справи със страховете, съмненията и несигурността си, за да може човек да се запита. В крайна сметка става дума за нас самите, за опита и по-малко за успеха като такъв. От нас зависи, въпрос на отношение, как ще отидем в планината. Но едно е сигурно: ако сте готови да търсите непознатото, ще бъдете възнаградени със силни емоции и най-накрая ще се доближите малко по-близо до отговорът на въпроса кои сме ние и какво ни прави хора “.
