Томас Стърнз Елиът е роден на 26.09.1888 г. в Сейнт Луис, САЩ и умира на 04.01.1965 г. в Лондон, Великобритания – поет, драматург, критик.
Един от най-ярките представители на модернизма на ХХ век Томас Стърнз Елиът е роден в Сейнт Луис, Мисури, но през 1914 г. след като печели стипендия в Оксфорд се премества във Великобритания и през 1927 г. придобива британско гражданство. Първоначално Елиът завършва Харвард през 1910 г., където учи философия и литература, а в периода 1909 – 1910 г. е асистент по философия. Същата година (1910) отива в Париж, където изучава философия в Сорбоната. През 1911 г. се завръща в Харвард където започва да опознава индийската философия и учи санскрит. По- известен е като автор на поезия, проза, есета, литературна и социална критика.
Като театрален автор Т. С. Елиът започва да се изявява едва през през 30-те години на ХХ век и е представител на поетическата и религиозна драма във Великобритания. Като англо-католик, който открито и настойчиво заявява религиозната си принадлежност, основен въпрос в драматургичните му произведения е индивида, общността и жертвоприношението в нейно име. Томас Стърнз Елиът е подписвал своите произведения най-често като „ТС Елиът“ или „Т. С. Елиът“.
Световноизвестният мюзикъл „Котки” е написана от Андрю Лойд Уебър по книгата му „Книга за практичните котки на Бай Посум” .
Томас С. Елиът е носител на Нобелова награда за литература за 1948 година и наградата „Тони” за пиесата „Коктейлът”. Също така е Кавалер на Ордена за заслуги. През 1993 г. Поетическото дружество във Великобритания учредява наградата на името на „Т.С. Елиът”, която връчва ежегодно за най-добрата стихосбирка на английски език, публикувана първо в Обединеното кралство или Република Ирландия през съответната година. Томас Стърнз Елиът: „Аз не вярвам, че културата на Европа би могла да оцелее, ако Християнската вяра изчезне. Убеден съм в това, не просто защото самият аз съм християнин, но и като изследовател на социалната психология. Ако Християнството загине, заедно с него ще загине цялата наша култура.”
„Една творба на изкуството като творба на изкуството не може да бъде интерпретирана; няма какво да се интерпретира; можем единствено да я критикуваме по отношение на известни образци или да я сравняваме с други художествени творби. А главната задача на „интерпретацията” е да ни запознае със съответните исторически факти, които се предполага, че са неизвестни на читателя.” Драматургични произведения: „Скалата” (1934), „Убийство в катедралата” (1935), „Семейно събиране” (1938), „Коктейлът” (1949), „Тайният служител” (1953) и др.
