Благопристойността съвсем не е основната добродетел на повечето героини на Сюзан Сарандън. Обикновено те са чести, открити, импулсивни, но рядко благопристойни, каквато е Мама Рейсър в новия филм на братя Уашовски „Speed Racer". Но няма как, историята е доста детска, лентата се води семейна и друго не може да се очаква – дори от Сюзан Сарандън.

Иначе отдавна името Сарандън се е превърнало в очите на публиката в синоним на понятия като секс, фриволност, смелост и каприз, пише списание „American Film". За това не малка роля има и личният живот на актрисата, известна с доста любовни връзки. Сюзан Сарандън (истинското й име е Сюзан Абигейл Томалин) се ражда на 4 октовмври 1946 г., в голямо католическо семейство с девет деца в град Едисън, щата Ню Йорк. Като студентка във Вашингтонския католически университет случайно попада на пробни снимки за филма „Джо" (1970) и получава ролята на млада наркоманка, която бяга от дома си и загива заедно със своите приятели хипита от ръцете на собствения си баща и негов приятел. Филмът има голям успех, дори получава номинация за „Оскар" и Сюзан решава да стане актриса.

Въпреки общоприетата практика тя не се записва в драматична школа, а предпочита да се учи направо на снимачната площадка. Наистина възможностите й са доста ограничени, доколкото почти непрекъснато й се налага да изобразява наивни до нелепост девици („Lovin' Molly" (1974); „The Great Waldo Pepper" (1975); „Dragonfly" (1976), „The Other Side of Midnight" (1977). И едва в „Атлантик Сити", осемнайстият филм в творческата й биография, тя се представя като интересна, привлекателна актриса. Слаба и висока, с пищна огненочервена коса и открит поглед на широко разтворените си наивни очи, Сюзан Сарандън не е близо до общоприетия идеал за американска красота, а неизменната цигара в ръка и редовните дози алкохол, употребени от героините й, не позволяват да бъде възприета като привърженик на здравословния начин на живот.

Работещите с нея режисьори потвърждават, че с интуитивния си подход към ролите тя е близка до европейските актриси, а най-добрите й изпълнения често са постигнати с чуждестранни режисьори – французинът Луи Мал ("Pretty Baby", 1978; "Атлантик Сити", 1980), англичанинът Тони Скот ("Hunger", 1983), австралиецът Джордж Милър ("Вещиците от Истуик", 1987), англичанинът Ридли Скот ("Телма и Луиз", 1991). Сензация става появата на актрисата във вампирския филм "Hunger” („Глад”), в който тя прави забележителен дует с Катрин Деньов. При това хладното излъчване на френската звезда удобно подчертава топлината, мекотата, чувствителността и непосредствеността на американската актриса.

"Hunger" окончателна прикрепва към Сюзан репуацията на смела звезда. Така че когато Джордж Милър започва да работа по „Вещиците от Истуик", няма никакви съмнения, че една от вещиците ще бъде Сарандън. В този филм тя демонстрира толкова хумор, изящество и грация, че с лекота затъмнява снимащите се редом с нея Шер и Пфайфър и се показва като достоен партньор на безподобния дявол Никълсън. Значимо явление в творческата биография на актрисата става лентата "Телма и Луиз". Образът на сервитьорката Луиз напомня на друга нейна героиня - Сали Матюс от "Атлантик Сити".

Изминалите десет години са ожесточили сърцето й и са разклатили нервите й. При гледката как случаен непознат насилва приятелката й Телма, Луиз го убива, без да се замисли. Нормалният живот свършва и започва животът извън закона, а престъпленията следват едно след друго. В крайна сметка приятелките предпочитат да умрат, вместо да попаднат в ръцете на полицията. Сюзан Сарандън създава образ на самостоятелна, умна, смела и абсолютно безкомпромисна жена, предпочитаща смъртта пред жалкото ежедневие. Подмолно този мотив присъства в много от работите на актрисата, но открита форма той приема само в "Телма и Луиз". Европейските режисьори помагат на Сюзан Сарандън да намери своя стил и екранен имидж.

Любопитно е, че съотечествениците на актрисата подхождат към нея много предпазливо и се опитват да я вкарат в руслото на обичайните канони. Телевизионна водеща без късмет, чийто любим я изоставя заради друга жена („Loving Couples" (1980). Стенографка, възпитаваща сина си в самота и мечтаеща да се избави от опеката на майка си („The Buddy System" (1984). Безлична сервитьорка от крайпътно заведение („White Palace" (1990).

Надали има актриса, която да е изиграла толкова сервитьорки. За американското кино това не е просто професия. Това е социален статус – на самотна жена без перспективи. Сред най-силните роли на Сарандън е тази на католическата монахиня, която се сприятелява с брутален престъпник (Шон Пен) дни преди екзекуцията в „Осъденият на смърт идва”.

За тази си роля Сюзан бе наградена с ”Оскар” за най-добра актриса през 1996 г. След последните филми на Сарандън изпъкват ролите й като майката на изчезнал войник в „В долината на Давит и Голиат" и като зла вещица в „Омагьосана". С двете си деца и баща им Тим Робинс (с когото са заедно от 1988 г.) Сюзан Сарандън живее в Гринич Вилидж и отдава голяма част от времето си на обществено-политически либерални каузи.