Съдбовната мисия на Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия. Най-известният от осемте български архиереи, които в различни периоди от време оглавяват престола на великоруските митрополии.
Св. Киприян Българин - роден в Търново през първата половина на ХIV в., произхождащ от известния болярски род Цамблаковци, ученик на св. Теодосий Търновски и духовен брат на Св. Патриарх Евтимий. Със своята книжовна дейност св. Киприян Българин изгражда истински духовен мост между българската и руската православна култура.
Киприян Българин активизира колонизирането на Руския север с православни манастири. Той основава и най-стария запазен московски манастир - Савино-Стожеровския. Въвежда в руска среда Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, преодолява опитите на западноруските земи да приемат католицизма. Киприян е радетел за изглаждане на отношенията между православния Изток и католическия Запад.
През 1375 г. Киприян е ръкоположен за Киевско-литовски митрополит. През март 1390 г. е посрещнат тържествено в Москва като Всерусийски митрополит. След падането на Търново под османска власт той настоява да се свика Вселенски събор, който да провъзгласи обединението на всички християни срещу османските завоеватели. Но това не се случва - Киприян умира 9 години след завладяването на българската столица, негов роден град. С много почести е погребан в Успенския събор в Кремъл, където почиват главите на Руската църква. През 1472 г. е канонизиран за светец.
Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия
ок. 1330 – 16 септември 1406 Канонизиран през 1472 г. от Руската православна църква. Чества се на 27 май и на 16 септември (29 септември ст. стил)
