Дата на раждане: 10.02.1901 год. Място на раждане:Ню Йорк, САЩ
Стела Адлър е родена на 10.02.1901 г. в Ню Йорк, САЩ и умира на 21.12.1992 г. в Лос Анджелис, Калифорния – американска актриса и педагог.
Стела Адлър е една от иконите на Американския театър. Световноизвестна театрална актриса, чиято творческа биография включва над 200 роли. Освен с уникалното си актьорско присъствие името й днес се свързва най- вече с педагогическата й дейност с действащото и днес училище по изкуства в Ню Йорк, Studio of Acting “Stella Adelr”.
Като педагог тя е била учител на Марлон Брандо, Робърт Де Ниро, Мелани Грифит Джуди Гарланд, Уорън Бийти, Мартин Шийн и др. Днес Марлон Брандо и Уорън Бийти са членове на Съвета на директорите към “Stella Adelr” Studio of Acting.
„Стела Адлър за мен е много повече от обикновена учителка по актьорско майсторство. Докато работихме заедно тя успя да ми предаде най-ценното нещо – как да открия природата на собствения си емоционален механизъм и чрез нея да разбеа природата й на останалите хора. Безкрайно съм признателен на Стела Адлър за приноса й към моя живот и се чувствам привилегирован да бъда свързван с нея лично и професионално.” Марлон Брандо
Стела Адлър е родена в семейство на театрали, родителите й Якоб и Сара Адлър са изтъкнати драматични актьори. Самата тя не рядко се е шегувала, че „всеки нов член на семейството й бива качван на сцената от момента, в който проходи”. Съвсем естествено средата, в която расте предопределя бъдещето й развитие и реализация. Още след първата й актьорска изява на 4 годишна възраст на сцената на театър „Гранд Стрийт” (Grand Street Theatre) в Ню Йорк, в спектакъла „Разбитите сърца”, постановка на Якоб Адлър, следват много други. Когато се връща в детството си актрисата си припомня едни от първите й участия на Пажа във „Венецианския търговец” и Малката принцеса в „Ричард III”. Но това не са единствените й изяви, защото една от емблемите на Американския театър днес, продължава да трупа опит в десетките постановки в които играе.
Въпреки че Адлър има множество изяви зад гърба си, едва през 1919 година дебютира на Лондонска сцена в театър „Павилион”, където изпълнява ролята на Наоми в „Елиза Бен Авиа”. Бродоейският й дебют пък е през 1922 година, където взлиза в ролята на Пеперудата в „Светът, в който живеем” от Карлъл Чапек.
Сценичните й изяви са голямо предимство за младата актриса, но въпреки богатият й практически опит Стела Адлър не пренебрегва значението на образованието, което ще допринесе за личностното й и професионален развитие. Адлър продължава да трупа роли в творческата си биография, но също така кандидатства в Ню Йоркския университет, а по-късно продължава обучението си в „American Laboratory Theater”, където се запознава с теоретичните изследвания на Константин Сергеевич Станиславски.
Нейни учители в лабораторията, а и последователи на руския актьор и режисьор са бившите актьори от Московския художествен театър Мария Успенская и Ричард Болеславски. Присъединяването й към „American Laboratory Theater” я обогатява й и предлага друга гледна точка за актьорската професия, която тя прилага на практика при изграждането на ролите на Баронеса Крем де ла Крем в „Сламената шапка”, Ели в „Голямото езеро”, Беатрис в „Много шум за нищо” и др.
Между 1927 – 1931 година Адлър активно работи в театъра и се превъплъщава в десетки роли. В този период прекарва два сезона й в „Ървинг Плейс” театър, това е време, в което актрисата пътува много със спектаклите в които участва. През 1930, дори се връща за малко в трупата на баща си, където изпълнява редица главни роли.
Пролетта на 1931 тя решава да се присъедини към „Group Theatre”, чиито основатели са Лий Страсбърг, Шерил Крауфорд и Харолд Клърман, за който по-късно Адлър се омъжва. Членовете на театрална група са й едни от първите интерпретатори на метода на Станиславски, които вече имат изработена техника, стъпила върху работата и трудовете на руския актьор и режисьор.
През 1934 г. Адлър напуска “Group Theatre” поради несъгласие с интерпретацията на метода на Станиславски и заминава за Европа с Харолд Клърман, където започва задълбочено да изучава теориите на К. С. Станиславски. Там Олга Книпер, съпругата на Антон Павлович Чехов я запознава със самия Станиславски, който се заема да я обучава. Във времето прекарано с него и постоянните практически упражнения върху „Придворна дама” я карат да осъзнае, грешната интерпретация на „Group Theatre” върху „емоционалната памет”, която според тях е най-важна, а според Адлър прекомерното наблягане върху нея деформира актьора и го отпраща в погрешна посока. Стела Адлър открива, че еднакво важно в лабораторната работа на актьора върху дадена роля са „въображението” и „емоционалната памет”, защото двете заедно ръководят процеса при изграждането образа. След като се завръща в Америка, Стела Адлър се отделя от Лий Страсбърг и поема в своя посока.
След дългите години, които Адлър прекарва на театралната сцена през 1937 година решава да поеме в друга посока и се мести в Холивуд, където започва да се снима във филми в продължение на шест години, като от време на време има участия и в театрални постановки. В крайна сметка, Адлър се разделя с киноиндустрията и през 1941 се завръща в Ню Йорк и насочва усилията си към преподаването. Актрисата започва първо да води Драматичен семинар в Новото училище за социални изследвания на Ервин Пискатор. През 1943 се завръща на Бродуейска сцена в ролята на Кетрин Кенрик в постановката на Макс Райнхард „Синове и войници”, а по-късно същата година е премиерата на постановката й „Нощен пейзаж в Манхатън”.
Истинското си призвание, обаче Стела Адлър открива в преподаването и през 1949 година основава свое собствено актьорско студио (Stella Adler Studio of Acting) в Ню Йорк. Богатият й сценичен опит, няколкото години прекарани в Холивуд и изявите й като постановчик и дават пълното основание и самочувствие да се отдаде на преподавателската дейност. Освен класовете, които води в личното си студио Адлър води и часове в новото драматическо училище в Йейл, а по-късно създава и Актьорска академия „Стела Адлър” (The Stella Adler Academy of Acting) в Лос Анджелис. Оттук нататък Стела Адлър се отдава изцяло на преподаването и се превръща в един от водещите учители по актьорско изкуство в Америка.
През 1961 г. в Лондон, Стела Адлър се появява за последен път на театралната сцена в ролята на Мадам Роспетал „Ох, татко, клети ми татко, мама те обеси в килера и ми е толкова тъжно” от Атрър Копит.
Стела Адлър:
„99% от това, което виждате и използвате на сцената, идва от въображението. На сцената никога няма да сте със собственото си име и характер, няма да бъдете в собствената си къща. Всеки човек, с когото разговаряте, е създаден от въображението на драматурга. Всяко обстоятелство, в което се намирате, е въображаемо. И така, всяка дума, всяко действие трябва да се заражда във въображението на актьора. Докато един факт не премине през вас, през въображението на актьора, той е лъжа. Затова най-важните упражнения са тези, които боравят с използването на въображението."
„Не използвайте съзнателно миналото си, използвайте творческото си въображение, за да може да създадете едно минало, което принадлежи към вашия характер.”
„Актьорът не може да си позволи да бъде скучен. Животът е скучен, времето е скучно, и актьорът никога не трябва да бъде скучен.”
