Стефан Костадинов Вълдобреве роден на 20 май 1970 г. в Стара Загора. Завършва актьорско майсторство при проф. Кр. Азарян в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1993). Дебютира в ролята на шута („Дванайсета нощ” – У. Шекспир) в Народен театър за Младежта (1993). Работи в Театър „Българска армия” (от 1993).
Театрални роли: Силян („Черната дупка” – Г. Данаилов), Орестия-Есхил, Андре („Войцек” – Г. Бюхнер), Розенкранц, Парис („Хамлет”, „Война и блудство – блудство и война” – У. Шекспир), Андре Дюпон („Глава на медуза” – Б. Виан), Илийко („Опит за летене” – Й. Радичков), Ордулоро („Хенри IV” – Л. Пирандело), Стьопа Лиходеев, Римски, Данаиил Хармс („Майстора и Маргарита” – по М. Булгаков), Клоун, Поет, Чиновник („Фантасмагории” – авторски спектакъл на Ст. Москов), Любовникът („Финале гранде” – авторски спектакъл на К. Донев), Иван Карамазов („Братя Карамазови” – по Ф. М. Достоевски), Додо („Малка пиеса за детска стая” – Я. Борисова) и др.
Кино роли: Отец Петър („Стъклената река” – реж. Станимир Трифонов, 2009), Стоян („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – реж. Стефан Командарев, 2008), Митко („Размени” – реж. Джим Лофтъс, 2007), Енрико („Изпепеляване” – реж. Станимир Трифонов, 2004), Попадамчев („Подгряване на вчерашния обяд” – реж. Костадин Бонев, 2002) и др.
Музика към спектаклите: „Буре барут” – Д. Дуковски (реж. Кр. Азарян), „Много шум за нищо” – У. Шекспир (реж. Кр. Спасов), „Бая си на бълхите” – Б. Папазов (реж. Кр. Азарян), „Фигури при влюбен полет” – И. Жюд, „Нощта преди горите” – Б.-М. Колтес (реж. Вл. Петков), „Януари” – Й. Радичков (реь. Ив. Урумов), „Комедия от грешки” – У. Шекспир (реж. Кр. Спасов), „Трамвай „Желание” – Т. Уилямс (реж. Кр. Азарян) и др. Музика към филмите: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Азбука на надеждата”, „Пансион за кучета” (реж. Ст. Командарев), „Къщата” (реж. А. Кулев) и др. Носител на национални награди.
„Това, което правя сега: заниманията с музика, театър, актьорстване, писане – всъщност не е нещо повече от онова, което съм правил, когато съм бил на, да кажем, дванайсет години. Само че тогава съм се учил и всичко е било в по-любителска форма. Но свиря, пиша разни неща, играя в представления или съм на сцената горе-долу откакто се помня. Така че в момента просто продължавам да го правя, но разликата е, че вече това ми е професията. И това никога не ми се е струвало нещо необичайно.
За мен винаги е било върхово изживяване това да бъда на сцената и да виждам как успявам да споделя някакви неща, както когато по-късно записвах собствени текстове и музика и виждах, че хората се вълнуват от тях. А между тези песни съм правил, например, монолози от пиеси или пък театър. Всъщност за мен всичко това винаги е представлявало нещо цялостно – да бъда артист или човек, който споделя някакви мисли от сцената. А когато от ВИТИЗ започнах да се занимавам професионално с театър, в периода от четири години не се занимавах с нищо друго, защото си казвах: ето, сега съм тук и трябва да се науча на някакъв занаят.
Слушам всякаква музика – не съм някакъв фундаменталист, който да харесва само едно нещо и толкова. Около година-две слушах всичко, свързано с хеви метъла – „Judas Priest”, „Kiss”, „Accept”, „Metallika”, „Iron Maiden”, „Twisted Sister”, „Scorpions” – всякакви такива твърди неща, от които и сега продължавам да пазя записи. След това дойде ню уейв вълната – „Depeche Mode”, „The Cure”, „New Order”, „U2” – и т.н. После имаше някаква несвоевременна и закъсняла „Pink Floyd” вълна, която се появи като отникъде. После за известно кратко време слушах поетите с китара – също много силно течение. Висоцки, например, който е толкова уникална вселена, че може да се свърже с всичко в музиката. Когато започнах да правя и записвам песни съвсем професионално, се запалих по Стинг, който е цар на аранжимента, дори може да служи като учебник. И сякаш той бе последното ми силно влияние, ако не пропусна сиатълската вълна след това, през 90-те – „Nirvana”, „Soundgarden”, „Pearl Jam”. След това потърсих своите собствени пътища.”
Из интервюто на Асен Терзиев: Стефан Вълдобрев: Свиря, пиша разни неща, играя в представления горе-долу откакто се помня. Homo Ludens, бр.6-7, 2003, с. 45-48.
Има издадени 9 албума с авторски песни:
2008 Светът е голям и спасение дебне отвсякъде (саундтрак)
2006 Opus theatrale 2 (интернет албум)
2003 Opus theatrale
2001 Пропаганда, хромозоми, силикон
2000 Пансион за кучета (саундтрак)
1998 ...към
1995 Революция
1995 Една нощ в театъра
1994 О-о-обичам те, мила
Награди:
2005 ИКАР за оригинална музика към спектакъла Фигури при влюбен полет
2004 Златна роза - най-добър актьор за ролята на Енрико във филма Изпепеляване
2000 Златна роза - за дебют за музиката към филма Пансион за кучета
1999 - Музикални награди на Тв ММ - най-добър изпълнител
1998 - Музикални награди на Тв ММ - най-добър изпълнител и най-добър албум ("...към")
1993 - колективен А'Аскеер за дебютен спектакъл - Черна дупка