Станислав Стратиев (псевдоним на Станко С. Миладинов). Роден на 09.09.1941 г., София – 20.09.2000 г. Виена, Австрия. Драматург, киносценарист, белетрист, поет.
Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1968). Работи като фрезист в завод „В. Коларов” (1962), редактор във в. „Народна младеж” (1964 – 1968), „Стършел” (1968 – 1975), драматург (1975 – 1983, 1989 – 2000), художествен ръководител (1983 – 1984, 1986 – 1989), и директор (1984 – 1986) на Държавен сатиричен театър.
Пиеси: „Римска баня” (Държавен сатиричен театър (ДСТ), 1974), „Сако от велур” (ДСТ, 1976), „Рейс” (ДСТ, 1980), „Не падай духом” (Народен театър за младежта, 1981), „Животът, макар и кратък” (ДСТ, 1986), „Максималистът” (ДСТ, 1984), „Балкански синдром” (ДСТ, 1987), „Подробности от пейзажа” („Земята се върти”, Театър „Българска армия”, 1987), „От другата страна” (ДСТ, 1993), „Мамут” (ДСТ, 1990), „Зимните навици на зайците” (ДСТ, 1996), „Мотиви за кларинет” – по негова проза (ДСТ, 2001).
Филмови сценарии: „Гардеробът” (1974), „Пазачът на крепостта” (1974), „Кратко слънце” (1979), „Слънце на детството” (1981), „Оркестър без име” (1982), „Равновесие” (1983), „И Господ слезе да ни види” (2001), „Врабците през октомври” (2006).
Книги: „Троянски кон” (1971), „Пътешествие без куфар” (1972), „Пейзаж с куче” (1977), „Живот в небето” (1983), „Последно кино” (1991), „Лице на Греко” (1997), „Вавилонска хроника” (2000), Избрано: Том 1 – Белетристика (2002); Том 2 – Драматургия (2003) и др.
Негови пиеси са превеждани и поставяни в САЩ, Франция, Германия, Белгия, Швеция, Гърция, Австрия, Индия, Куба, Русия и др.
Носител на национални и международни награди и държавни отличия.
Станислав Стратиев е едно от най-значимите имена в българската драматургия. Неговите пиеси „Сако от велур”, „Рейс”, „Римска баня” и др. постигат голям успех сред публиката чрез заемането на критическа позиция към действителността. В тях се наблюдава подчертан интерес към злободневното и извеждане на всичко това, с което се характеризират сферите на идеологическото и социалното. Стратиев е автор със силно ангажирано обществено внимание.
Станислав Стратиев
Българският модел
Ако сме дали нещо на света - това е българският модел.
Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто - обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас - цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже - най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.
в. Култура, бр. 38, 29.09.2000.
|
