Мисия „Соларис” основава база на планета, където сякаш битува някакъв интелект, подробностите обаче остават тайни и неясни. След мистериозната гибел на един от тримата учени в базата, главният герой бива изпратен да го замести.
Той открива станцията в окаяно състояние, а поведението на другите двама учени е много хладно и потайно. Когато среща и съпругата си, която е мъртва от седем години, той започва да придобива представа за природата на чуждоземния интелект.
Психологът Крис Келвин е изпратен на Соларис – космическа станция, изследваща планета със същото име. Космосът провокира странни, необясними случки и както Келвин скоро открива, те влияят на екипажа на станцията.
Медитацията на Тарковски над вината, желанието, религията и природата на човешкото съзнание е могъщ и амбициозен визионерски филм. Често сраняван с 2001: Космическа одисея на Кубрик заради хипнотичния ритъм, невероятната атмосфера и решимостта му да разисква амбициозни теми, все пак Соларис е по-метафоричен в изразните си средства.
Планетата може да бъде видяна като проява на Бог – нещо, което учените не са в състояние да разберат просто чрез установените теории. Единствено Келвин се поддава на влиянието й до степен, че се отказва от научните си възгледи и приема наглед непонятното за разума. Сложното влияние на планетата върху емоциите на екипажа провокира спомени за починали близки.
В случая на Келвин, вината и мъката му след смъртта на съпругата му Хари водят до материализирането й на станцията. Наблюдаваме променящото се отношение на Келвин към нея едновременно с промяната на собствената му личност, изиграна нюансирано и сложно от знаменития актьор Донатас Банионис. Роб Хил, 501 филма, които трябва да видите
