За поколението, родено и израсло преди 1989 г., киното, което в онези години се казваше „Дружба”, беше като прозорец към света зад „желязната завеса”, през който зрителите можеха да надникнат към културата на западния свят. Билетите за прожекции на класиките от световната кино-съкровищница, свършваха толкова бързо, колкото и абонамента за списание „Паралели”. Емблематичното за софийската градска култура кино „Одеон” има дълга и любопитна история, която е ценна за българската култура и поколенията след нас.
Филмът ,,Следваща спирка - кино Одеон‘‘ показва превъплъщенията на малкото кино на Попа през годините. Това е филм за любовта към киното в различни откъси от време, за историите на хората, с които е свързано – еклектичния образ на публиката, чешити и киномани, но и онези, които работят в самото кино – преводачи, пианист, лектори, киноведи... Архивните снимки, документи, плакати, кадри и звуци от града и от важни за сюжета филми, уплътняват разказа за времето.
Задължителните манифестации, униформите, пропагандният патос от кинохрониките, бригадите, постните витрини и опашките са изчезвали поне за малко, когато хората са притихвали в салона, забравяйки поне за два часа условностите на цензурата и ограниченията.
,,Следваща спирка- кино Одеон‘‘ е романтичен поглед към киното и времето, в което стремежът към свобода и оригиналност и заобикаляне на нормата е бил движеща сила, а гледането на филми - общо съпреживяване на всички в салона.
