Слава Димитрова Рачева е родена на 23.04.1938 г. в София – актриса.
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър - задочно във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1973 година.
Като всяко момиче Слава Рачева обича да си играе с кукли, но по-интересното е, че още от малка заедно с приятелите си от махалата организира куклени спектакли. Представленията обикновено се изнасят, зад закачено одеяло или черга, между две дървета. Тогава Рачева не си е й помисляла, че един ден ще стане професионална актриса и ще отдаде живота си на кукления театър.
В творческата биография на известната актриса са вписани над 80 роли в театъра, участия в детски радио предавания, радио театъра и др. Но, най-голяма популярност и донася превъплъщението й в образа на Педя човек – лакът брада. Поколения наред следят предаването „Лека нощ деца”, където актрисата в ролята на симпатичния малък човек приспива най-малките зрители с увлекателните си истории. Едва ли има дете, заспивало с приказките на Педя човек да не помни прочутата песничка, „Аз съм мъничко човече, на децата мил другар….”,която всяка седмица три пъти седмично преди новините зазвучава от телевизора.
По това време Рачева е на 22 години и е актриса в Народния куклен театър – София (днес Столичен куклен театър), където е приета с конкурс от основателката му Мара Пенкова едва на 17 години и е назначена като стажант-артист на 1 декември 1955г. На този театър актрисата отдава живота и таланта си, превъплъщава се в десетки образи на хора и животни, а след пенсионирането си в периода 1992-1997 г. е й негов директор.
„Първата ми роля е Момиченце в „Маша Загубаша”, Постановка на Атанас Илков. Всичко, за което отново бих дала време, чувства, умения и любов. На този театър, аз го наричам Централен куклен театър, дължа абсолютно всичко. Няма да забравя и да се прекланям пред паметта на създателката му – Мара Пенкова, и на всичко мои колеги, които не са сред нас. Кукленото изкуство заслужава много повече от това, което сме направили и правим. То е богато с образност, движение и чувства. Адресирано е към най-малките, със задължението да ги учим, възпитавайки ги с любов и умение. ………………
Кукленото изкуство ще остане едно от най-развиващите се изкуства, защото е изпълнено при създаването на спектакли за деца, с много любов и фантазия, защото е борещо се за радостта и признанието на децата – нашата надежда.” Из „60 години столичен куклен театър 1946 – 2006”, Никола Вандов, Веселина Гюлева, Кремена Димитрова, издателство „Валентин Траянов”, София, 2006, стр. 125.
Роли в кукления театър: Костя („Маша Загубаша” от Л. Воронкова), Анчутка-дяволчето („Птиче мляко” от Ел. Тудоровска и Вл. Метелников), Таралежката, Боцко („Надбягване” от И. Борде), Патица („Умната патица” от Г. Ландау), Макс („Макс и Мориц” по В. Буш), Пиеро („Буратино” от Е. Борисова (по мотиви на „Златното ключе” от А. Н. Толстой), Елка („Патенцето” – сценарий Н. Георгиева (по пиесата на Н. Гернет и Т. Гуревич), Принцът („Пепеляшка” – по мотиви от музиката на С. Прокофиев, сценарий Л. Дончева), Петлето („Храброто петле” от В. Филипою), Лили (готованата) („Дядо Торбалан” от Б. Вазова), Елианта („Любовта на Алцест или Мизантроп” – бурлеска с кукли по мотиви от Молиер), Малкият принц („Егзюпери – Малкият принц” – сценарий за куклен театър Ив. Теофилов, по „Малкият принц” на А. дьо Сент Егзюпери), Бабата („Рибарят и златната рибка” – куклена пиеса от П. Манчев по едноименната творба на А. С. Пушкин), Патето („Ането” по А. Каралийчев), Мечо Пух („Мечо Пух” – сценарий Л. Дончева по А. Милн), Радко („Вълшебните очила” от Л. Милева), Малкият Мук („Малкият Мук” по приказката от В. Хауф, пиеса за куклен театър от Ст. Петров), Тигърчето („Градът на куклите” от Е. Шварц), Леля Ем („Вълшебникът от Оз” от Л. Ф. Баум) и др.
