Сър Томас Стопард е роден на 03.07.1937 г. в Злин, Чехословакия – английски драматург, режисьор, киносценарист, критик.
Том Стопард е един от най-популярните английски драматурзи, определян от критиката като „най-интелигентния жив драматург на Великобритания” и „най-добрия драматург на планетата”. Истинското му име е Томаш Щрауслер и е роден в Чехословакия, но през 1939 г. семейството му е принудено да се премести в Сингапур бягайки от нацистите. След като баща му е убит от японски войник се преместват в Индия, след което еимигрират и се установяват във Великобритания, където майка му се омъжва повторно за капитан Стопард.
На 17 годишна възраст младият Стопард напуска гимназията и започва да се изявява като журналист, където разкрива таланта си на критик. Бъдещият световноизвестен драматург така и не завършва висше образование, а след като напуска журналистическото поприще работи като общ работник и започва да пише пиеси за радиото и телевизията. Първият му голям успех идва с драматургичния текст „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви” (1966), който след представянето му в Лондон го отвежда в челните редици на съвременната драматургия. Пиесата проследява историята на Шекспировия „Хамлет” през погледа на двамата второстепенни персонажи Розенкранц и Гилденщерн и е определена от критиката за „модерен драматичен шедьовър”.
През 70-те години на 20 век Том Стопард посещава Москва и се среща с Владимир Буковски (тогава дисидент, а сега символ на всеобщото ни разочарование от нявгашните „дисиденти”, а и на падението на тази категория персони.). По това време е направен опит Буковски да бъде подложен на „лечение от другомислие”, тема, която Стопард използва за пиесата си „Всеки порядъчен момък се нуждае от подкрепа”. Животът зад Желязната завеса е тема, която вълнува британския драматург и може да се открие и текстът „Рокендрол”, където символ на стремежа към свобода е чешката рокгрупа „The Plastic People of The Universe”, чиито членове искат смяна на режима по една единствна причина – да могат да правят концерти, където и когато им се иска. В „Брегът на утопията” един от главните герои, Александър Херцен, руски писател и публицист определя свободата така: „Тя е това, което хората дават един на друг, а не това, което един на друг си отнемат”.
Том Стопард е един от най-влиятелните британски автори, носител на рицарско звание от 1997 г. За сценария на „Влюбеният Шекспир” получава „Оскар”. Носител на множество награди за работата си в киното, театъра, радиото и телевизията, а през 2013 е удостоен с наградата за цялостно творчество (Screen Laurel Award) присъдена му от Американската гилдия на писателите за работата си като сценарист на филми. Драматургични произведения: „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви”, „Истинското нещо”, „Аркадия”, „Брегът на Утопията”, „Рокендрол”, „Всеки порядъчен момък се нуждае от подкрепа”, „Травестии” и др.
Киносценарии: „Ултиматумът на Борн”, „Били Батгейт”, „Империята на слънцето”, „Влюбеният Шекспир” (съвместно с Марк Норман, Оскар 1999), „Анна Каренина” и др.
Том Стопард: „Всеки изход е вход за някъде.” „Няма нерешим проблем, стига да разполагаш с достатъчно голям найлонов чувал.” „По-добре е да си подходящ за цитиране, отколкото искрен.” „Смъртта, разбира се, е голямо нещастие, но все пак не най-голямото, ако избирате между нея и безсмъртието.” „Коментарите са евтини, но фактите струват скъпо.” „Човек, разговарящ сам със себе си, но със смисъл, не е по-безумен, от колкото човек, разговарящ с другите, но говорещ глупости.”
