В началото на този визуално разточителен дебют на сръбския режисьор Урош Стоянович завесата се вдига, за да разкрие сестрите Огньенка и малката Богиня, които живеят във високопланинското селце Покърп. Красотата им силно изпъква на фона на белязаната от битки Сърбия от двайсетте години – фантасмагоричен пейзаж, изпълнен с мощна магия и приказност. Двете живеят с наследството от починалата им баба, която осем дни и нощи плакала за мъртвия си съпруг и сълзите є образували солено- горчиво езеро.
Сега в селото са останали само вдовици – почти всички мъже са загинали в продължителната война. В един момент на прекомерно емоционално напрежение сестрите, без да искат, убиват единствения оцелял мъж в Покърп – стареца Биса. Разгневените жени от селото ги обвиняват, че са вещици и ги осъждат да бъдат изгорени на кладата. И понеже им се дава шанс за помилване, ако за три дни успеят да намерят мъж да замести убития, борбените сестри потеглят към външния свят.
Открили модните стилове, двете се превръщат в белградски кокони и пътят им се кръстосва с този на Чарлстън Кинг – лъскав денди от танцовите зали, и Стоманения мъж, палячо от цирка. Страхът да не разгневят духа на баба си ги възпира в егоистичното им желание да запазят здравеняците за себе си, а Покърп ги притегля назад. Но дали ненаситните разгонени вдовици от селото си спомнят какво е да обичаш?
