Филмът представя областта Голо Бърдо, която след Балканските войни (1912-1913 г.) и обявяването на независима Албания, остава на албанска територия. Хората от двадесет и едно, по онова време български села вече почти 100 години живеят като албански граждани.

„Герои” на филма са голобърдците – с трудното си всекидневие и с шумното си празнуване, с въпросите „кои сме ние” и „на кого принадлежим”, с мъките и радостите от живота в суровата планина, със „затворената” граница, спомените за времето на Енвер Ходжа и с бункерите насред нивата, с ритуалните песни на сватба и наздравиците на споделената трапеза... с живота, видян като филм.

Нишките в живота на тази общност са разбъркани, но становете продължават да тъкат носии за невестите, за онези, които не са напуснали родното Голо Бърдо и са останали свързани със земята на предците си.

Филмът е изработен по проект „Песента като маркер на общностната идентичност: два частни случая”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” – МОМН, с ръководител доц. д-р Веселка Тончева – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

Коментари (0)

|

Коментирай »