1936 г. Емануел е 20-годишен мъж, който страда от туберкулоза на костите и е приет в санаториум близо до морето. Филмът е адаптация на текстове от Макс Блечер. „Всичките ми усилия са насочени към това да напиша хубава книга, но може би ви звучи прекалено неясно, така че ще обясня по-добре. Това е документ за човешките ценности, които са приложими навсякъде. Когато обмислях имена за персонажите си, търсех такива, които са познати по целия свят. Така ще направя, че читателят да не се чуди къде се развива действието, а да се интересува от случващото се. А то е пълно с тежка, трудно поносима реалност, операционни зали, марли, които преливат в бели, студени, ужасяващи болнични стаи, и любовни истории между пациенти.“ (Фрагмент от писмо, писано от Макс Блечер до поета Гео Богза, 1936 г.)
„Това не е толкова филм, колкото поклон пред една книга и нейния автор Макс Блечер, на когото се възхищавам, въпреки че не е много известен, дори и в Румъния. Той е с еврейски произход, твори през 30-те и умира млад. Романът му и две други негови книги са в определена степен автобиографични, описвайки живота на един болен млад мъж, който умира в санаториум. Намирам идеята за връзката между болестта, страданието и смъртта за важна. Поне за мен. Особено защото става дума за 30-те години. Това не е основната тема, но се говори и за десните партии, които придобиват все повече власт в онзи период. Хората в Румъния не обичат да говорят за това.“ Раду Жуде пред RoberAwards.com
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ Локарно '16 – Специалната награда на журито, награда „Дон Кихот“ Хайфа '16 – Почетен диплом Мар дел Плата '16 – „Сребърен Астор“ за най-добър режисьор, награда „Signis” за най-добър филм, награда „ADF” за най-добър оператор
