Бил Мъри навлиза в нова фаза от своя минималистичен период в партньорството си с Джармъш – влива се в ролята на мъж, който сякаш не съществува.
На пръв поглед, героят му Дон Джонсън прилича на празна черупка. Това, което го изважда от летаргията, е неподписано писмо, написано на розова хартия, в което бивша любовница му съобщава, че му е родила син преди 19 години.
Новината изглежда го обърква, но любопитният му приятел Уинстън го подтиква да си припомни имената на жените, които е познавал по това време. Именно Уинстън намира настоящите им адреси и подтиква Дон да попатува из младостта си.
Строгостта на подобна структура бързо е разсеяна от деликатната режисура на Джармъш и великолепните изпълнения на Мъри и четирите даровити актриси.
„Прекършени цветя“ може и да е твърде сдържан за очакващите смях почитатели на Мъри, но Джармъш изпълва тази проницателна комедия със закачлива палавост. Съчетанието от хумор и разбити сърца провокира най-доброто у Мъри, който всъщност играе мъж, въвлечен в собственото се преоткриване.
