Големият победител на един от най-престижните форуми за документално кино ДокЛайпциг е пример за високоестетично документално кино. Кадрите са поетични и символични, а историята е вдъхновена от един трагичен повод – убийството на брата на режисьора. Един от осъдените за това престъпление е освободен, преди да излежи присъдата си, заради „примерно поведение”.
Това е поводът, който провокира Мицкевичус да отиде в най-големия затвор в Литва, за да види кои са хората, които копнеят за право на помилване, и в какво се изразява „примерното” поведение, когато имаш доживотна присъда. Този филм ни отвежда до неочаквани срещи, изпълнени с емпатия и дълбока човечност.