Комичният и разочарован от живота главен герой в "The Last Elvis" ще спечели много почитатели на филмовата метафора на Армандо Бо за вманиачаването и отрицанието. Джон МакИнърни е великолепен не само като имитатор на Краля, но и като обикновен човек, чиято мания е на път да го обсеби напълно.
Бо, който е съсценарист на Бютифул заедно с Николас Джакобоне и Алехандро Гонзалес Иняриту, поддържа сериозния тон през целия филм, като с това почти успява да придаде достоверност на историята. Дундестият Карлос Гутиерес (МакИнърни) е имитатор на Елвис от Буенос Айрес, където очевидно има двойници на доста звезди – тук можете да срещнете и Джийн Симънс и Барбара Стрейзънд. Карлос рядко може да се почувства напълно доволен – нито в работата си от 9 до 5 на поточната линия в завод, нито натъпкан в костюм на Елвис пред феновете на Краля, защото се е идентифицирал не само с духа, но и с тялото на покойната звезда.
Най-лошото обаче е, че той е загубил семейството си – развел се е със съпругата си Алехандра и никак не е близък с дъщеря си, наречена, разбира се, Лиза Мари. Но Алехандра претърпява катастрофа и обърква всички планове на Карлос, който сега трябва да се грижи за дъщеря си и да си припомни какво означава да си баща.
Награди и номинации Награди на аржентинската киноакадемия ’12 – Най-добър оператор, грим (Алберто Мокия), дебютант актьор (Джон МакИнърни), музика, художник (Даниел Химелберг), звук (Мартин Порта) и номинации за най-добър филм, първи филм и поддържаща актриса (Гризелда Сицилиани); Сан Себастиан ’12 – Награда „Хоризонти” (Aрмандо Бо); Сънданс ’12 – Номинация за Голямата награда
