Когато през 1952 г. живеещият в изгнание чилийски поет Пабло Неруда се установява на тихо островче в неаполитанския залив, писмата на негови почитатели се оказват толкова много, че шефът на пощенската станция наема човек – Марио, наглед смотания син на местен рибар, за да му доставя пощата. В началото Марио е просто замаян от славата на Неруда, който внимателно реагира на опитите на младежа да завърже разговор. Скоро поетът вече учи Марио на метафори, а когато пощальонът се увлича по Беатриче, красивата, но сдържана дъщеря на местния кръчмар, Неруда се съгласява да му помогне да спечели сърцето й с думи.
Вдъхновен от реална случка в живота на Неруда, завладяващото съчетание на лек хумор и слънчев романс във филма ни грабва от началото и въобще не ни оставя. Много от прелъстителния чар на Пощальонът се дължи на великолепните актьори: Ноаре е перфектен като наглед намусения, но всъщност отстъпчив поет, а Троизи (починал малко след края на снимките) излъчва сърдечно простодушие, което никога не става сантиментално. Да не забравяме и музиката за бандонеон на Луис Бакалов, изпълнена с вълшебство и красота. Един от най-лиричните филми в историята на киното!
