Професор Борг и снаха му Мариане пътуват за церемония в чест на възрастния учен. Те минават през родния му дом, където той си спомня момичето, което е обичал на младини. Вземат на стоп Сара – младо момиче, което му напомня за неговата любима (играна от същата актриса), и двама нейни приятели. Разминават се на косъм с катастрофа и качват и двойката от другата кола. Новата двойка се държи доста заядливо и Мариане ги изгонва от колата. Останалите спират да похапнат и през цялото време обсъждат съществуването на Бог. Продължават пътуването си и се отбиват да посетят 95-годишната майка на професора. Той сънува как не успява да защити професионалното си достойнство. На церемонията получава почести, а Мариане заявява намерението си да се върне при своя съпруг и да роди детето, което носи. “Спомням си, че още от първия кадър, определено предизвикващ безпокойство, до последния едър план, изпълнен със спокойствие, бях с пресъхнала уста и лудо биещо сърце. Кой може да забрави такива образи? Часовникът без стрелки, спряната погребална кола, ослепителното слънце и лицето на стареца, поставил в ковчега собствения си труп – това бяха щрихите на майстор, чийто персонален стил и сложна тематика го правеха сравним с най-големите европейски писатели.” Уди Алън
“Шедьовърът на Бергман беше влязъл в кръвта ни и го чувствахме наш, беше точното и необходимо средство, без което оттук нататък не можеше - като електричеството или телефона.”
