Допреди появата на MTV и на музикалните клипове феновете на рокендрола гледат игрални филми за техните любимци – от забавните истории около Нощ след тежък ден или психеделичния Жълтата подводница на „Бийтълс“ до филмираните концерти на „Ролинг Стоунс“ Gimme Shelter и на „Лед Цепелин“ Песента остава същата. Когато през 1982 г. излиза Пинк Флойд: Стената, филмът се оказва без аналог.
Създаден по концептуалния албум на Роджър Уотърс, този също толкова концептуален филм на Алън Паркър предизвиква лавина от противоречиви реакции. Почитателите на среднощните зрелища го обожават, докато други му лепват етикета „филм за наркотиците”, а трети така не го и разбират. Както и да го наречете, Стената е изключително визуално преживяване. Роджър Уотърс черпи вдъхновение от събитията, произтичащи в неговия живот – оттам се раждат албумът и сценарият за филма. Заедно с режисьора Алън Паркър и политическия аниматор Джералд Скарфи Уотърс създава уникален и скандален за времето си филм, който игнорира стандартната фабула. Цялата история е разказана в песните на „Пинк Флойд“ и чрез фрапиращите кадри на Скарфи и Паркър.
Награди и номинации БАФТА ’83 – Най-добра оригинална песен (Роджър Уотърс за „Още една тухла в стената”), звук (Джеймс Гътри, Еди Джоузеф, Клайв Уинтър, Греъм Хартстоун и Никола льо Месюрие)
