Мачек и Анджей са се борили срещу немската окупация през Втората световна война, а сега техните висшестоящи от Полската народна армия са им възложили да убият новия секретар на окръжния комитет в малко градче, който е комунист. След погрешно подаден сигнал обаче двамата ликвидират не когото трябва. До края на деня те трябва да влязат в градчето инкогнито и да поправят грешката си.
В американски или британски филм оттук нататък най-вероятно щеше да последва екшън и трилър, в който двамата убийци планират стъпките си, а Съветската войска обгражда града. Но Вайда превръща филма си в илюстрация на полското общество скоро след края на войната. Забележителен е начинът, по който той ни представя иронично страданията на един народ, и то в период, който би трябвало да е изпълнен с най-много празненства и веселие. "Пепел и диамант" показва как дългото потисничество може да промени характера на цяла една нация. Всеки герой във филма е претърпял някаква загуба и е преминал през някаква болка и приема дори победата на немците с фаталистична меланхолия. Единствената алтернатива на това състояние е невъздържан хедонизъм или цинично подлизурство пред новите господари.