В малко крайбрежно градче в Мексико в края на 40-те години твърдоглав полковник от антиклерикалната война Кристеро (1926-29) продължава да очаква пенсията, която му е била обещана, но така и никога не е получил. Всеки петък той слиза до кея, облечен в най-хубавия си костюм, очаквайки пристигането на писмото с известие за пенсията. Всички знаят, че чакането му е напразно, но той отказва да приеме реалността въпреки че, дълбоко в сърцето си, знае че писмото никога няма да пристигне. Съпругата му страда от астма, синът им Агустин е бил убит от фашистите, а скоро ще загубят и дома си заради неплатена ипотека. Въпреки всичко, точно очакването крепи Полковника, който отказва да загуби надежда въпреки бедността и глада. Той знае, че ако се предаде, нищо друго не му остава. Жена му Лола предлага да продадат петела, който е единственото нещо, останало от сина им. Но Полковника не иска да губи бойния петел, за когото все се надява, че някой ден ще спечели.
“Завръщайки се към киното след десетилетия отсътствие, ветеранът Фернандо Лухан играе Полковника с точната отсянка на детинска невинност. Не по-малко впечатляваща е и неимоверно талантливата испанска актриса Мариса Паредес (“Всичко за майка ми”) като съпругата, която прави нюансирана роля на жена с наранено достойнство.” Леонардо Гарсия Цао, сп. “Variety”
